НА ПОЧИВКА БЕЗ ПОРТФЕЙЛ

август 12, 2011 at 6:36 am (Публицистика) (, , , )

 Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Очакванията за много силен летен туристически сезон през тази година в България изглежда са на път да не се оправдаят. След като през миналата година сезонът беше отчетен като изключително слаб, дори предвижданият сега ръст между 10 и 14 на сто едва ли ще спомогне за истинския разцвет на този бизнес.

Според официални данни, изнесени от Института за анализи и оценки в туризма, през това лято заетостта на съществуващата база в страната е около 30 процента. Дори да се вземе предвид факта, че отчетността пред данъчните власти, откъдето идват подобни официални данни, никак не е коректна и голяма част от пазара се развива в сивия сектор, все пак цифрата е твърде ниска.

Причините за това са многобройни – като се започне от неотшумелите все още ефекти на икономическата криза, мине се през отдавна познатите, но така и неизлекувани болести на българския туризъм като презастрояване, шум, лошо обслужване, неимоверно надути цени и се стигне до неспособността на българската туристическа индустрия да привлича по-богати и платежоспособни клиенти. 

– Пламен, беше ли на почивка през тази година и имаш ли лични впечатления от ситуацията по българските курорти? 

– Не, Фили, за мен е трудно да отида на почивка, защото нямам началник, от когото да си взема отпуска и колеги, които да ме заместят през това време.

Ако оставим шегата настрани обаче, все пак впечатления от ситуацията имам и тези впечатления никак не са похвални за българската лятна туристическа индустрия – поне за онази, която построи хотел до хотела в най-хубавите курорти и превърна Златни пясъци, Слънчев бряг и други такива прекрасни места в панелено-асфалтови гета. Неслучайно почти всички хора, които познавам, и през тази година потърсиха морето във все още донякъде запазените тихи кътчета съвсем на юг или в почти неразработените райони на север, към Шабла и Дуранкулак.

Разбира се, говоря за българите, които изобщо избраха да почиват на българското море, а не предпочетоха предимствата на Турция, Гърция или Хърватска. Споменавам тези страни като сравними с България не заради друго, а защото официално така се прави по принцип, за да се очертае пряката конкуренция, а оттам и територията, която българското Черноморие се опитва да заеме на световната туристическа карта. Иначе неофициално, в качеството си на гражданин, който избира къде да почива, аз лично съм се отказал от българското море още преди десетина години. 

– Защо? Британци, холандци, германци очевидно го харесват, след като идват там на почивка, защо за тях да е добро, а за теб – не? 

– Парадоксите, свързани с това, са много, Фили. Например факт е, че на тях им излиза далеч по-евтино да почиват в България, отколкото би ми излязло на мен. И това не е само защото те номинално имат по-големи финансови възможности и оттам – цените им се струват по-ниски. Не, просто добре организираните големи западни туристически агенции отрано закупуват пакетни услуги на едро. И например ако един германец си купи почивка олинклузив през ТУИ или някоя друга голяма компания, тя му излиза 30-40 евро на ден, включително транспорта. А аз мога оттук да я купя за 40-50 евро на ден, без транспорта. 

– По-евтино ли ти излиза да почиваш например в Турция? 

– Определено ми е по-евтино, Фили. Последният път, когато бях там, седем нощувки в скромен тризвезден хотел, плюс храната и пътя до Кушадасъ и обратно, плюс няколко туристически обиколки до невероятни културни и исторически забележителности, всичко това за двамата с жена ми струваше общо около 600 евро. При това тук не споменавам някои други предимства, като например спокойствието и далеч по-доброто ниво на обслужването навсякъде в Турция или осигурения всекидневен транспорт до огромен, красив и почти безлюден плаж, ако не предпочетеш да си останеш в хотелския басейн…..

Казвам пак – 600 евро. И го казвам, защото, според едно проучване на компанията за банкови карти “Виза Европа”, през тази година българите на възраст между 25 и 44 години харчат за своята лятна почивка около 650 евро. На човек. Не за двама. И,  разбира се, не всички българи на тази възраст, а само онези, които изобщо могат да си го позволят. 

– Пламен, защо тогава чужденците идват изобщо в България, а не ходят всички в Турция например? 

– Ходят, Фили, ходят, само че там ходят онези, които не идват тук. Например такива, които пътуват с круизен кораб по Средиземно море. На пристанището в Кушадасъ  постоянно спират огромни лайнери и от тях се изсипва доста по-богата европейска публика, каквато рядко можеш да видиш по българското Черноморие. Неслучайно например останките на намиращия се наблизо известен античен град Ефес и къщата на Дева Мария над него годишно се посещават от около 4 милиона туристи. Там те оставят не по 30-40, а поне по 100-150 евро на ден. 

– Е, сега, след като в Созопол бяха открити и експонирани мощите на големия християнски светец Йоан Кръстител, може и там да започнат да идват по-богати туристи….. 

– Може, Фили, ако се изкопае пристанището, че да е в състояние да обслужва по-големи кораби, ако се премахнат шума и мръсотията и още ред други неща.

Но докато това стане, в България на почивка ще продължат да идват бедни и шумни британци, холандци и германци, за които тук е алкохолно-сексуалният рай на Европа.

Така е, Фили, все повече и все по-отчетливо страната се превръща в място, където алкохолът е толкова евтин и се лее в такива количества, че на жадния британски безработен му изглежда, сякаш е попаднал в самия рай. Дори туроператорите започнаха да предлагат като форма на организирана услуга тъй нареченото “лазене по кръчмите”. Това е същият известен в Лондон “пъб-кроулинг”, който обаче там се практикува сравнително рядко, при особен случай или в особено подходяща компания. А по нашето Черноморие тази форма на задоволяване на жаждата вече се превръща в обществен феномен, в организиран спорт. 

– Пламен, как става практически това? 

– Картинката е следната, Фили. Жадните от дадена туристическа група, които като правило са по-голямата част от нея, защото заради това са пристигнали в България, застават зад момиче с флагче, което гледат да следват навсякъде като пътеводител. Те вървят след флагчето от кръчма в кръчма, както във Флоренция например се върви от църква в църква или от музей в музей. След първите две-три кръчми вече целта на хората от групата е само да уцелят правилното флагче, за да се приберат накрая до правилния хотел, но по-късно и тази цел отпада. Защото като не уцелят флагчето, туристите не му придирят много-много, а заспиват по тротоари и градинки, попадат в сбивания, падат от тераси, давят се в морето или в басейни – предостатъчно информации за подобни случки се появиха вече през този сезон.

Онези от тях, които останат малко по-трезви пък, тръгват самостоятелно или на малки групи да търсят евтини секс услуги. Дори когато намерят обаче, което никак не е трудно, обикновено на другия ден се оказват твърде неудовлетворени не само заради пораженията от махмурлука, а и защото установяват, че май не са привили никакъв секс, но за сметка на това като правило им липсват портфейли с документи, пари, дрехи  или някакви ценни вещи. 

– Пламен, не преувеличаваш ли малко в името на това разказът ти да стане по-интересен? 

– Не преувеличавам, Фили, това, което казах до тук, са истински случки, които могат да се видят на живо или по телевизията, за тях може да се прочете във вестниците или в полицейските сводки. Друг е въпросът, че не навсякъде по нашето Черноморие картинката е точно такава, а само в най-големите курорти. В по-малките ходят нормални хора и семейства, които почиват нормално, търсят относителна тишина и относително нормални забавления и като цяло си прекарват добре.

Но фактът, че в България идват на почивка най-вече бедни европейци и бедни до средна ръка руснаци, украинци или сърби, си остава факт, който не се променя през последните две десетилетия, колкото и публични разговори да се водят на тема как непременно трябва да се промени, ако искаме да имаме развита туристическа индустрия с бъдеще. 

– Пламен, а има ли информация как през тази година си почиват българските политици? 

– Странно е, Фили, но сякаш през това лято няма толкова много – или поне не толкова интересни – клюки по медиите за почивката на политиците, отколкото сме свикнали да научаваме обикновено. Не знам дали това е трайна тенденция, която означава, че като цяло се налага един по-скромен стил на почивка сред самите политици или просто те са започнали да си организират и прекарват ваканцията по-дискретно от предишни години.

Това, което стана известно например, е, че редица министри почиват сравнително скромно в резиденция “Евксиноград”. Очаква се тези дни там да пристигне и премиерът Борисов, макар той да твърди, че това лято няма да почива изобщо, защото има работа за вършене. Почивката на министрите в този курортен оазис е наистина скромна – най-вече откъм цени, разбира се, не обаче и откъм възможности да се ползват природните дадености, доброто обслужване и добрата кухня, както и страхотната изба и на “Евксиноград”, заредена с отлежали вина, ракии и коняци. За хора със скромни заплати, каквито са българските министри, това изглежда много подходящо място. Друг е въпросът защо, двадесет години след промените, продължава да съществува останалата от комунизма практика режийните разходи за почивката на министрите да се поемат от данъците на обикновените българи, чиито заплати са още по-скромни от министерските. Да, до резиденция “Евксиновград”, съвсем демократично, макар не точно през август, има достъп всеки български гражданин. Само че за него цените тук са няколко пъти по-високи и затова хората предпочитат да не се правят на министри. Особено на такива без портфейл.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: