БОМБИТЕ КАТО НЕЩО ОТ НИЩО

юли 22, 2011 at 5:36 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Тази седмица два взрива пред партийни сгради в София предизвикаха поредната вълна от напрежение в българското общество.

Рано сутринта във вторник пред централата на две опозиционни партии – “Ред, законност и справедливост”, както и пред клуб на “Демократи за силна България”, бяха взривени самоделни устройства със сила около 150 грама тротилов еквивалент. Според представител на полицията, самите устройства и почеркът на извършителите имат еднакви  характеристики с взрива, който избухна преди няколко месеца пред редакцията на вестник “Галерия”. И в този случай жертви няма, но, както казват някои наблюдатели и политици – жертва на подобни престъпления е самата българска демокрация.

Както следваше да се очаква, взривовете предизвикаха коренно противоположни реакции. От засегнатите партии повече или по-малко категорично твърдят, че разглеждат случилото се като опит за сплашване от страна на управляващите заради тяхното опозиционно поведение. Управляващите пък, в лицето на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, както и на самия премиер Бойко Борисов, заявяват директно, че РЗС и ДСБ сами са инициатори на взривовете с цел най-вече да компрометират сегашното българско управление пред Брюксел. Те напомнят, че, както и в предишния случай с “Галерия”, и сега взривовете идват точно в момента, когато тук са европейски наблюдатели, подготвящи поредния важен доклад за напредъка на страната.

На този фон някак настрани от вниманието на българската публика останаха поне два важни момента от политическото всекидневие – номинацията на Ивайло Калфин за кандидат-президент от страна на БСП и появата на поредната порция документи на Уикилийкс, в които се говори за големите босове на българската организирана престъпност и начина, по който над тях има разпънат политически и институционален чадър, докато в същото време официално се издирват. 

– Пламен, известен е изразът, че ако в някои държави има мафия, то в България мафията си има държава. Как обаче се вписват в него последните развития с взривовете пред двете партийни централи? 

– Ситуацията е динамична, Фили, затова е рано за крайни изводи, но все пак има няколко ясни неща. Първото е, че взривните устройства и начина на реализацията им са дело на хора специалисти, както признава и полицията. Второто – че самите партийни лидери и от едната, и от другата страна, които сега си отправят взаимни обвинения, не са такива специалисти.

Следователно, ако в техните обвинения има нещо вярно, те би трябвало да са намерили и убедили съответните хора – било от подземния свят, било от самото МВР, да свършат работата за тях. Нали си представяш, Фили, особено в предизборната ситуация тук, какво означава това. Ами означава директно да предадеш себе си, партията си, политическото си бъдеще и още куп неща в ръцете на някакви хора – било гангстери, било ченгета – но все пак хора, които, както е известно, после твърде лесно се превръщат в политически и икономически рекетьори.

Затова на мен версията на премиера Бойко Борисов, че “ъндърграунда в България се съюзява с опозицията”, както и версията на лидера на РЗС Яне Янев, че, уплашено от силните опозиционни атаки, правителството се опитва да сплаши опонентите си, ми изглеждат еднакво неверни. И то не само защото твърде добре се балансират помежду си, а защото никоя от страните в момента няма нужда от случващото се, напротив, и за едните, и за другите то носи само политически негативи. 

– И все пак, Пламен, интересна е тази категоричност, с която управляващите говорят за политическите си опоненти като поръчители на взривовете. Откъде идва тя? 

– Тук нещата са наистина твърде интересни, Фили, още повече ако ги погледнем като реакции, развити във времето. Още сутринта във вторник, непосредствено след взривовете, реакциите на министър Цветанов и на премиера Борисов не бяха така категорични. Те говореха, че атентатите са насочени срещу цялото българско общество и демокрацията в страната, че са свързани с тъмни сили, които през последните две години постоянно търсят начин и удобен момент да изложат сегашното управление пред европейските ни партньори и така нататък.

Малко по-късно през деня обаче те и двамата излязоха вече с категоричната версия за това, че част от опозицията сама, чрез връзките си с подземния свят, инспирира напрежение. 

– Какво се случи междувременно, за да се стигне до такава промяна? 

– Случи се нещо наистина интересно, Фили. Пред медиите излезе Станимир Флоров, шеф на дирекцията за борба с организираната престъпност в МВР, който каза, че подчинените му разполагат с категорична информация за самоличността както на поръчителите, така и на преките изпълнители на тези терористични актове. 

– Но те не са арестувани, нали, или аз нещо бъркам? 

– Съвсем не бъркаш, Фили. Може да се чувстваш объркана, както мнозина в България, но не бъркаш по отношение на това, че не само няма арестувани, ами в същото време самите служби казват, че все още градят работни хипотези по случая и с половин уста признават, че най-вероятно извършителите никога няма и да бъдат арестувани. 

– Защо, след като знаят кой го е извършил – наистина е объркващо….. 

– Проблемът, според Станимир Флоров, е, че неговите антимафиоти знаят всичко по неофициални канали, но знанието им не е подкрепено с никакви реални доказателства и затова не може да се пристъпи към арести и обвинения. 

– Това започва да прилича малко на “Параграф 22”….. 

– Не малко, Фили, а напълно. Знаем кои са, казваме публично кои са, но дори ние да излъжем в публичното си говорене, те не могат да се защитят, защото всъщност официално не сме им предявили нищо. Тази манипулация мирише от толкова далеч на начина, по който уж бившата Държавна сигурност си вършеше работата, че по този повод чак в Пловдив въздухът вони на развалено сирене. Или може би на умряло детенце, както смяташе хумористът Джером Джером.

Но освен тази публична манипулация, в цялата история има и нещо друго, Фили, което засега сякаш никой тук не забелязва. Или се прави, че не забелязва. Това е логиката, че ако антимафиотите нямат никакви годни дори за започване на едно разследване, да не говорим за пред съда, доказателства, то значи сведенията им са придобити по абсолютно незаконен начин. Означава, че те най-вероятно незаконно са подслушвали, а може би и следили политици, че са внедрили тук и там, но пак напълно незаконно, агенти под прикритие…..В края на краищата означава, че българските антимафиоти харчат нашите пари от данъци, за да извършват незаконни и публично неефективни действия, вместо да работят в рамките на закона и да ловят престъпници с годни за пред съда доказателства.

И сега идва сакралният въпрос – в чия полза всъщност тези антимафиоти загърбват реалните си служебни задължения и събират тази информация. В частна полза? В групова полза някаква? В полза на някоя партия или институция? Отговор на тези въпроси, Фили, очевидно българското общество никога няма да получи, защото хората, призвани да дадат тези отговори, са самите извършители на действията, които трябва да се разследват, за да бъдат получени отговорите.

Та като спомена “Параграф 22”, мисля си, че Джоузеф Хелър трябва да си изяде шапката от яд, че не се е родил в България. Ако беше се родил тук, кой знае какви по-велики книги щеше да напише. 

– Пламен, ти спомена, че според теб нито управляващите, нито двете пряко засегнати от взривовете опозиционни партии имат интерес от случващото се. Да се върнем към класическия въпрос кой тогава има интерес? 

– Трудно е в момента да се каже категорично, Фили. Може би трябва да се изчакат още някои развития, за да се прецени. При всички случаи обаче интригата няма една единствена цел. Вероятно донякъде имат основания твърденията, че се нагнетява напрежение, за да се саботират оценките на Европейската комисия в поредния доклад за напредъка на страната. Предизборно задълбочаване на и без това зейналата пропаст между партия ГЕРБ и нейните бивши политически партньори от РЗС и ДСБ също е възможна цел. Така окончателно ще се предотврати възможността на втори тур на президентските избори те все пак, макар и с отвращение, да подкрепят кандидата на ГЕРБ срещу кандидата на БСП. И още подобни цели могат да се изброят.

За мен е много съществен обаче ефектът, която вече реално се получи и за който ти, Фили, спомена в началото – отклоняването на общественото внимание. На фона на два взрива, сякаш всички в страната, включително водещите медии, веднага забравиха да коментират например поредната разсекретена от Уикилийкс грама на американското посолство, в която се говори за големите български мафиотски босове. И за техните странни отношения както с българската правораздавателна система, така и с водещи политици.

На втори план останаха също коментарите, повечето от които доста негативни, по отношение на обявения избор на БСП за кандидат-президент. Ивайло Калфин, бившият външен министър в кабинета Станишев, а преди това икономически съветник на президента Първанов, се смята за компромисна фигура между различните – и твърде противоречиви – интереси в левицата, но в същото време всички са наясно, че по този начин БСП се оттегля от директната борба за президентския пост и си отваря широко вратата за подкрепа на уж независимата, но и все пак много по-обществено приемлива, Меглена Кунева.

При всички случаи обаче това са събития, които ние с теб няма да забравим, Фили, и вероятно ще коментираме през другата седмица. Освен ако не гръмне пак някоя бомба или не се случи нещо друго с голям потенциал за отклоняване на общественото внимание от наистина важните неща.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: