„ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“ – ВЕЧЕ И В СОФИЯ

юни 27, 2011 at 4:21 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов 

В сряда, 29 юни, предстои софийската премиера на книгата “Оксиморонният свят”. Знаменателното събитие ще започне от 19 часа в “Петното на Роршах”, ул. “Христо Белчев” 8, а къде и как ще завърши – отсега е трудно да се прогнозира. Надявам се все пак, че никой от гостите няма да попадне накрая в кауша, само заради някакво си пиянско просветление, обзело го неудържимо, поради досега с някаква си умна книга, пълна с простотии.

Макар че никога не се знае.

След първото представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив, охранителните камери по центъра заснеха словесно опиянен гражданин, който в 1 часа през нощта звънна лично на кмета, за да го пита кога най-после общината ще зарови дупките в душата му, изровени от болезнената българската действителност. Добре, че кметът също беше се натряскал в този момент, та само го препрати към бат` Бойко, `щото силите на общината не били достатъчни, въпросът изисквал по-сериозна финансова подкрепа от страна на държавата.

Посъветва го също да се обади и на Гоце Първанов, защото не само финансова, но и морална подкрепа била необходима за целта, така го посъветва.

Друг един гражданин пък дотолкова се вдъхнови от книгата, че реши да преспи с една друга приятелка на жена си, не с онази, първата, с която вече беше преспал при един друг удобен случай. Но се оказа, че приятелката е заминала на пътешествие в Япония и той я последва с последното такси, което успя да хване с голи ръце. Сутринта се събуди някъде около Павликени с натрапчива мисъл в главата, че чорапите му ги няма, а онова, дето го стиска за гушата, е чувството за вина пред благоверната му. А може и да беше копринено шалче, увито около струна за пиано, дърпана изотзад с две ръце от същата тази благоверна – не помня вече, пък и оттогава не съм виждал човека, та да го разпитам по-подробно.

Самият аз след онази вечер също имах духовно преживяване – на другата сутрин не се събудих изобщо. Не съм сигурен дали стана така, защото вечерта изцяло забравих да си легна, или защото реших, че, след като и без това живеем в напълно оксиморонен свят, събуждането ми с нищо няма да промени световните финансови потоци – например да ги насочи в посока към моя джоб, вместо обратно. И наистина, като се събудих на втория ден, заварих посоката на потоците напълно непроменена.

Още по-странна сценка се разигра обаче при второто представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив. Оказа се, че красивите девойки от предните редове, които с истински възторг слушаха мен и критика Юлиан Жилиев, докато говорим, а после с още по-голям възторг и неистово пищене ни замеряха с гащичките си, не са объркали събитието с концерт на “Бийтълс” през 60-те или с нещо чалгаво от наши дни, а са попаднали на точното място в точното време.

Самите те по-късно потвърдиха две неща. Първо – че наистина са девойки, поне до голяма степен. Второ – като разбрали, че “Оксиморонният свят” от принципни съображения няма да се продава по книжарниците и следователно човек няма как да си я купи от там, дошли на правилното място с идеята да научат нещо повече за смисъла и съдържанието на тази необичайна книга. И с надеждата, че полученото от това вдъхновение ще ги държи влажни цяла седмица.

От техните признания, освен всичко друго, ми остана и досега едно състояние на лек уплах – още се чудя какво ли щеше да стане с мен, горкия, ако жена ми не беше наблизо, та да се намеси решително и да ме спаси от влажните девствени харпии, скупчени наоколо.

Затова – какви изненади ни очакват на представянето в София, направо не искам и да мисля. Все пак, на живо, за подсилване на четата, там ще участва и критикът Георги Ангелов, известен не само с голямата си уста, в която от едната страна влизат много студени бири, а от другата излизат много умни словеса. Не само. Известен е и с това, че специално за него съм написал разказ, в който един невинен ангел моли един невинен дявол за една порция горещ секс. И намира начин да си получи порцията, въпреки многото физиологически, морални и законови пречки пред този акт на небесна разюзданост.

Въпросният разказ ще се появи чак в следващата ми книга, но и тази съдържа доста подобни красиви простотии. Някои приемат четенето им като истинско интелектуално изпитание, други като чисто удоволствие – зависи от това доколко оксиморонният ни български живот е закалил обикновените ни човешки нерви.

Затова – заповядайте в 

“Оксиморонният свят”

автор Пламен Асенов

илюстрации Цвета Марова

художествено оформление Иван Тотев

 

София, сряда, 29 юни, 19 часа,

“Петното на Роршах” – ул. “Христо Белчев” 8,

с Юлиан Жилиев и Георги Ангелов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: