ВОТЪТ КАТО ПОЛИТИКА И ОБРАТНО

юни 17, 2011 at 6:33 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Вот на недоверие заради провала на антикризисната политика на правителството и лошите последствия за хората в страната, настъпили от това, се гласува днес в българския парламент. В проведените вчера дебати вносителите от левицата – Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, официално заявиха, че целта им е да падне кабинетът Борисов и да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Неофициално обаче техни представители казват, че не очакват това да се случи реално заради подкрепата, която правителството има от независимите депутати, въпреки че иначе то управлява в малцинство.

След като по-рано представителите на дясната Синята коалиция предварително ясно декларираха, че няма да участват нито в дебатите, нито в гласуването на вота, вчера стана ясно, че такава е и позицията на депутатите от националистическата партия Атака. Напоследък, след поредица от конфликти по различни поводи, те все по-силно се дистанцират от управляващата партия ГЕРБ, която безрезервно подкрепяха през последните две години и половина. Ако се съди по поведението и заявките им по време на вчерашните дебати, тази тяхна политика на отдръпване ще продължи, а оттам – и мнозинството на ГЕРБ занапред остава прекалено крехко. 

– Пламен, премиерът Борисов каза, че “вотът на недоверие цели да разбие държавата”. Така ли е наистина? 

– Бойко Борисов е страна по случая, Фили и той е в правото си да защитава собствената си гледна точка. Оттук нататък обаче започват двусмислията.

От една страна вотът е нормален инструмент на демократичната политическа борба. В този смисъл базисната идея е той да оправя, а не да разбива държави. Е, понякога се случва наистина и да разбива, но то не е поради характера на самата процедура, а поради лошите развития впоследствие.

От друга страна, като визирам вече конкретната ситуация, видно е с просто око, че антикризисната политика на ГЕРБ не е пълен провал. Да, провали има в доста направления и политики, но провалът не е пълен, защото иначе България щеше отдавна да се намира в положението на Гърция или дори в нещо още по-лошо.

И от трета страна, истина е, че известна част от неуспехите на управляващата ГЕРБ сега, освен на вътрешни за партията причини, се дължат и на изключително тежкото наследство, оставено от лявата Тройна коалиция преди тях.

В хода на тези разсъждения внимателният слушател, Фили, вероятно вече е изминал пълен кръг и се връща към първата точка, тоест, възможността държавата България в близко бъдеще да бъде разбита не поради самата процедура “вот на недоверие”, а поради заплахата от изключително лоши развития впоследствие. 

– Имаш предвид факта, че вотът, съответно – падането на кабинета Борисов и после предсрочни избори под мотото за спасяване на държавата, се искат точно от представители на Тройната коалиция, които съсипаха по-рано същата тази държава? 

– Точно така е, Фили и тук са концентрирани две от нещата, които винаги са ме изумявали в тази страна. Първото от тях е способността на БСП, партията на уж бившите вече комунисти, винаги да се възражда от пепелта като феникс, както самите те се хвалят, но никога това да не става в полза, а само във вреда на обществото. Дори да оставим уроците от световната история настрани, това е поука, която би трябвало да сме си извлекли през последните повече от двадесет години преход. Комунистите, независимо преименувани или не, независимо колко време са били извън властта или във властта, никога не възкръсват с нови умения, с нови виждания и маниери на управление, а постоянно възпроизвеждат най-лошите си качества – пълна управленска немощ, загриженост преди всичко и най-вече за лични и котерийни интереси, антидемократично и антиевропейско, съответно – проруско мислене и действие. 

– Пламен, каза, че нещата, които те изумяват във връзка с тази ситуация, са две. Какво е второто? 

– Второто е изключително късата памет, способността на българското общество – няма да го наричам гражданско, защото то реално не е такова – постоянно да забравя тази способност на левицата да възкръсва за лошо. Да забравя, дори някак вътре в себе си да прощава, не просто грешките, а дори престъпленията, които тя е извършила, като отново и отново и поверява управлението на страната. Все едно в Германия след войната да беше продължило съществуването на нацистката партия под друго име и хората там периодично да я връщат на власт. 

– Пламен, не е ли пресилено това сравнение? 

– Според мен не е, Фили, макар през декември миналата година в един свой доклад Европейската комисия да отхвърли засега възможността такъв директен знак за равенство да стане част от официалната политика на Брюксел. Искането бе внесено от външните министри на пет европейски държави, включително България, но отхвърлянето му от еврокомисията изглежда по-скоро тактически ход, съобразен с моментните реалности и усилията няма да спрат до тук. Но да не се отклоняваме в толкова сложна тема като връзката нацизъм – комунизъм.

Важното е, че в момента бившите български комунисти, сега социалисти, са поставени в особено неприятна за тях ситуация, ситуация, в която не са се намирали твърде отдавна.

На тях им предстои, с изтичането на двата разрешени от Конституцията мандата на Георги Първанов, да загубят президентския пост, чрез който стабилно присъстваха във властта през последните десет години. Предстои им също, ако се съди по нагласите в страната, да не спечелят отново този пост на изборите през есента. Твърде неясно е какво ще успеят да спечелят тогава и на местните избори, но така или иначе – присъствието в местната власт има повече смисъл когато управляваш, а не когато си в опозиция, тогава може да има дори негативен ефект за съответната партия. И затова ако по някакъв начин не успее да предизвика предсрочни избори и чрез някаква нова коалиция да се върне пряко в централното управление, БСП ще изпадне в положението на тотално опозиционна партия. А за българските социалисти, както е известно от историята, това означава допълнително маргинализиране и в резултат – или радикализация на партията, което не би било добра новина за обществото, или бавна смърт, което, в крайна сметка, би било истинската добра новина. 

– На какво разчитат обаче БСП и ДПС, след като е ясно, че поради наличната  конфигурация в Парламента, те няма да могат да съберат достатъчно гласове, за да бутнат кабинета? 

– Може би този път – не, Фили, но следващия път да успеят. Неслучайно БСП се закани през юли да поиска още един вот на недоверие. Нищо чудно сегашният вот да е по-скоро тест, измерител за това докъде може да се разпростре влиянието на левицата и какво въздействие трябва да се упражни следващия път. Имам предвид, разбира се, не възможността някоя от другите партии да приеме изведнъж техните аргументи в дебата за особено разумни и неочаквано да ги подкрепи. По-скоро визирам възможността БСП по различни задкулисни канали да задейства бомбата със закъснител, отдавна заложена в пазвата на ГЕРБ, бомба, която се нарича партия Атака, както и да повлияе на някои от тъй наречените “независими” депутати – нехомогенна група от хора, по една или друга причина изпаднала от своите партии в този парламент.

Без подкрепата на Синята коалиция и без евентуалната подкрепа от Атака, независимите остават единствена парламентарна опора на ГЕРБ и Бойко Борисов, но близо е времето, когато ще се види от кого точно те са по-независими – от новите или от старите си господари. 

– Пламен, а какво стои зад пълния отказ от участие в дебата и в гласуването по вота, както на партия Атака, така и на дясната Синя коалиция? 

– За Атака, Фили, това е очакван предизборен ход, насочен към сплотяване на собствения електорат и в известен смисъл – замислен вероятно като опит за “наказание”, за показване на мускули спрямо ГЕРБ.

Повече стратегически елементи решението има за Синята коалиция. Всъщност по този начин сините демонстрират от една страна последователно опозиционно поведение спрямо управляващите от ГЕРБ, макар чисто математически пресметнато, с неучастието си в гласуването да им помага. От друга страна те напълно се разграничават и затварят възможностите за обвинения в каквато и да било колаборация с червените, обвинения, каквито бяха отправени към тях предишния път от самия премиер Борисов.

Преди няколко месеца Синята коалиция не подкрепи поискания от него вот на доверие, макар лично аз все още да продължавам да смятам, че тогава трябваше да го подкрепят, поне частично, от тактически съображения. Сега обаче мисля, че политиката им на ненамеса е напълно оправдана. Както каза Мартин Димитров, един от лидерите на сините, “със своята некомпетентност ГЕРБ докараха нещата дотам, че левите да им искат вот на недоверие с десни аргументи”.

Факт е, десницата правилно не харесва ГЕРБ. И в същото време тя е твърде, твърде слаба, за да може да се очаква, че при падане на този кабинет, ще постигне сериозен резултат на предсрочни избори и ще надмогне над БСП. Миналата неделя Синята коалиция проведе вътрешни избори, които трябваше да определят общия кандидат за президент на СДС и ДСБ и бяха рекламирани като ход за силна предизборна мобилизация на дясно ориентираните българи. Изборите обаче доведоха до твърде двусмислен резултат, затова сега десницата ще трябва да отчете като печалба от тях вероятно само факта, че може би не загуби твърде много.

Ето защо, разглеждано в тактически план, фактът, че Синята коалиция не участва във вота сега, е добър ход. Въпросът е, че занапред, ако по желание или по принуда този ход се превърне в традиция за десницата, това няма да е никак добра новина. Защото всички знаят, че политика означава участие, а трайното неучастие в политиката  означава, че изобщо не си в политиката.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

2 коментара

  1. Iskra Angelova said,

    ZA ЖИТЕЙСКИТЕ БЛАГА МОЖЕ ЛИ ДА ТЕ ЦИТИРАМ БЕЗПЛАТНО ПРЕД ШЕФА СИ?
    искра

    • asenov2007 said,

      Може, може, за красиви дами всичко може!
      Поздрави
      Пламен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: