ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА „ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ“

май 25, 2011 at 6:28 am (Публицистика) (, , , , , )

УВОД

“Оксиморонният свят” е от онези книги, които човек цял живот иска да прочете, но не може, защото никой не пише такива. Затова сяда и си я написва сам. 

ДВЕ ПРЕДСТАВЯНИЯ В ПЛОВДИВ

 

Автор – Пламен Асенов

Илюстрации – Цвета Марова

Художествено оформление – Иван Тотев

Издател – Продуцентска къща “Еклипс” – Пловдив

Това е корицата на книгата “Оксиморонният свят”.

Съдържанието е не по-малко интересно от корицата, но първата възможност човек да се докосне до всичко заедно, е на 25 май, сряда, от 18.30 часа в двора на Етнографския музей в Пловдив, където ще има градинско парти на книга и чаша вино за специално поканени приятели и ценители. Приятели и ценители, които не познавам лично, но които видят тази информация в нет-а или в някой случаен пророчески сън, също са поканени.

За този, който не успее да дойде сега, има и резервен вариант. След седмица, на 1 юни, от 17.30 часа, в Стария Пловдив – къща “Златю Бояджиев”, ще бъде официалната премиера на “Оксиморонният свят” като част от програмата на дните “Пловдив чете”. Книгата ще представи Юлиан Жилиев, критик и преводач.

Заповядайте! 

ЗА КНИГАТА

“Оксиморонният свят” е книга смешна по форма и трагична по съдържание – но все пак от нея научаваме защо сме верни привърженици на живота в този свят, който ни убива постоянно. За да видим какво ще стане, ето защо.

“Живеем в Оксиморонен свят. Оксиморонът е реализиран на живо абсурд, а Оксиморонният свят е свят, в който абсурдите постоянно и масово се реализират на живо навсякъде около нас и вътре в нас.”

Така започва предговорът на книгата “Оксиморонният свят”. Въпросният предговор обаче, макар сам по себе си доста странен като философска база за разбиране на заложената в книгата концепция, все пак е най-нормалната и традиционна част от нея, нещо като жадуваната сламка за удавника.

Но той бързо свършва и оставя читателя сам срещу предизвикателствата на един шокиращ, силно провокативен за нормалните литературни представи текст, чиито сюрреализъм накрая се оказва чист реализъм, защото човешкото въображение не е способно да измисли такива чудеса, каквито самата действителност е способна да ни поднесе.

“Оксиморонният свят” е книга от четири части – Фрагменториум, Оксиморонии, Импетус и Животът около Джон. Те са обединени от усещането за фрагментарност, за действителност, изтъкана от абсурд и от онова, което може да се нарече Новите територии, териториите отвъд абсурда. Естествено, родени в това, което има наоколо,  ние не схващаме Оксиморонния свят като заплаха за нормалния живот – и от тук произтичат най-големите заплахи както за самите нас, така и за бленувания от нас Нормален свят.

Книгата се разгръща на множество мисловни, литературни и словесни нива. В нея няма единна сюжетна линия, а представя по-скоро опит да бъдат обхванати с едничък поглед – докато в същото време се докосват едно по едно – всички парчета от някакъв огромен житейски пъзел, пъзел объркващ, странен, хаотичен, искрящ и дразнещ, но пъзел, чието нареждане не можеш да изоставиш, щом вече си започнал, дори това да ти струва загубата на живота. Или поне на нормалния поглед към него.

“Умна книга, пълна с простотии” – като израз това е твърде добра и изчерпателна критическа бележка, прицелена в същината на “Оксиморонният свят”.

За да се прочете тази книга с удоволствие и да се схване в цялата нейна дълбочина, човек трябва да притежава доста широк – а на моменти и доста дълбок – поглед към явления, факти и случки от философията, науката, изкуството, митологията и историята, психологията и изобщо, от движението на мисълта в развитието на цивилизацията.

Напълно според оксимороните принципи обаче – следователно напълно валидно – е и твърдението, че човек може да си няма никаква представа от всичко споменато и пак да прочете “Оксиморонният свят” с удоволствие, като при това схване книгата в цялата и дълбочина.

Не случайно някъде в самия текст се казва: “Не е възможно праисторическата жена да си е бръснала краката. Но и не е възможно да не ги е бръснала.” 

ЕДНА КНИГА С ДВЕ ЦЕНИ

Мото: Добрата книга е скъпо удоволствие и още по-скъпа необходимост. 

Тиражът на “Оксиморонният свят” е малък – само за приятели и истински ценители. От принципни съображения тя няма да се разпространява по книжарниците, а единствено на представяния и срещи. Тук няма да влизам в повече подробности за принципността на тази позиция. Само ще цитирам вече покойния ми приятел Валери Начев, книжар и издател, който казваше: “Българското книгоразпространение е като черна дупка. В него от едната страна влизат книги, от другата – пари, но оттам нищо не излиза. Затова в България  нормалната система автор-издател-разпространител-читател-автор се задръства и буксува”.

Както обикновено се случва в заобикалящия ни реален свят, странностите не са плод на фантазията, а на грубата действителност.

Затова се оказа възможно книгата “Оксиморонният свят” да се продава на две различни цени едновременно. Едната от тях – 9.99 лв, е цената на скъпото удоволствие. Другата – 29.99 лв, е цената на още по-скъпата необходимост.

Не знам как звучи това на широката читателска публика, но на мен ми звучи като доказателство, че книгата е наистина добра, щом успява така страстно да се срастне с живота наоколо.

Пламен

1 коментар

  1. Ангелова said,

    Имам огромно желание да се добера до тази книга, ако някой може да ми помогне с информация…тъй като няма да имам възможност да присъствам в Пловдив!!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: