ГЕТОТО НА ГЕТОТО /част втора/

май 7, 2011 at 7:42 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Протест срещу изключително лошите условия на живот организираха неотдавна жителите на пловдивския квартал “Столипиново”. Кварталът се смята за най-голямото ромско гето може би не само в България, а и изобщо на Балканите.

Всъщност никой не знае колко точно хора живеят в “Столипиново”. Преди десетина години се твърдеше, че жителите му са около 40 хиляди, а сега се сочи вече цифрата 60 хиляди. За сметка на тази неизвестност обаче мизерията и ужасяващите картини от живота в квартала са видими с просто око за всички. Стига, разбира се, някой да направи усилие и да поиска да ги види.

През миналата седмица Пламен Асенов се опита да ни опише картината на живота в известното пловдивско ромско гето, засегнахме някои от причините за лошото състояние на нещата с ромската общност в България и обсъдихме две от основните мерки, които съвсем наскоро Европейският съюз заложи като програма за ромска интеграция пред правителствата на страните членки. 

– Пламен, ти беше скептичен за това, че ако ЕС изисква да се осигури на ромите недискриминационен достъп до социални помощи и на ромските деца завършване поне на начално образование, тези мерки ще проработят. Продължаваш ли да смяташ така?

 – Много ми се иска да кажа, че от миналата седмица до сега се е случило нещо кардинално различно, което е променило перспективите за интеграция на ромската общност от никакви към малко по-светли. Само че не е така, Фили.

Да, аз бях скептичен на базата на резултатите, които дават досегашните усилия. Защото на практика в България по тези два основни пункта нещата изглеждат осигурени, даже в повече, отколкото са европейските изисквания. Брюксел например казва, че за ромските деца трябва да се осигури достъп до начално образование, което значи – завършен четвърти клас, докато българският закон предвижда завършване на задължително основно образование от всички, не само от ромските деца – конкретно това означава осми клас.
Пари за социални помощи също се раздават, без да се дискриминират ромите, напротив, дори сред българите понякога се чуват гласове, че държавата прекалява с помощите за тях, които средногодишно са в размер на над 300 милиона лева.

В интерес на истината, българското законодателство, може да се каже, е изпреварило европейската визия и по третата точка – осигуряването на равен достъп на ромите до трудовия пазар и възможностите за професионална квалификация. Тук законът от доста години насам предвижда например съдебно преследване за работодател, който откаже да назначи някого на работа само заради етническия му произход при равни други условия. И българските бизнесмени с времето се понаучиха, така че напоследък вече не отказват на никого да го назначат само заради етническия му произход, а винаги намират някакви други поводи за отказа си. Така дискриминацията от явна се превръща в скрита и от това ефектът за обществото е не нулев, а дори отрицателен.

По подобен начин стои въпросът и с достъпа до жилища, включително социални. Никой в община Пловдив например по никакъв начин няма да откаже на бедно, многодетно или по друг начин нуждаещо се ромско семейство да го запише в списъка на чакащите за общинско жилище, само защото е ромско семейство. 

– Но предвиждам, че ще кажеш нещо, което започва с “но”…..Например – но къде се къса връзката? 

– Така е, Фили, връзката се къса най-малко на две места. Първото е свързано с факта, че ако се запишеш в един такъв списък, редът ти за получаване на въпросното жилище ще дойде например след 20-30 години. Имам предвид не само редът на ромите, редът на всеки, който се запише в този списък идва в този времеви порядък, защото общината на практика няма свободни жилища, а тъй като няма и пари – не строи нови. Така че тук – ако Европейският съюз може да дойде и да ги построи – да заповяда, никой няма да бъде дискриминиран и редът по списък ще се спази.

Второто скъсване на връзката идва от факта, че когато дадено ромско семейство заживее в квартал, населен основно с българи, то се чувства там изолирано и самотно. Най-малкото – никой не се сприятелява с него, не го кани и не му ходи на гости, в магазина го гледат, сякаш ще изцапа или ще открадне нещо. Освен ако, разбира се, същото семейство не се чувства директно притиснато от презрение, неприятни думи, казани зад гърба или направо в лицето, от това, че децата в кварталното училище често бият или се упражняват в подигравки над единственото различно дете в класа….. 

– Пламен, искаш да кажеш, че всъщност сме изправени пред истински парадокс – европейските изисквания за интеграция на ромите са вече изпълнени в България, а видимо никаква интеграция не се е състояла и няма изгледи да се състои. 

– Не просто сме изправени, а сигурно вече като общество направо сме си блъснали носа в този парадокс, Фили. И сега чакаме горната му половина да ни падне върху главата, а долната – върху краката. 

– Имаш предвид, че проблемът е болезнен и предстои да става още по-болезнен? 

– Категорично, Фили. Смятам, че наред с базисните за българското общество теми като силните поражения, нанесени от комунизма, руското влияние тук и опита да бъдем откъснати от европейската орбита на развитие, дейността на уж разформированата ДС, която ражда корупция, организирана престъпност и разяжда самата тъкан на демокрацията, нерешеният ромски проблем е една от най-важните спирачки по пътя на България напред.

Казвал съм го, мисля, и в един наш разговор преди две или три години – ако приемем за вярна теорията, че дадено общество, също както дадена машина, се движи с оборота на най-бавната своя част, това означава, че българското общество в момента се развива точно със скоростта, която може да си позволи обективно изостаналата, ниско образована и деморализирана ромска общност.

Ако някой пък не приема тази теория, ще му предложа друг поглед към проблема – когато едно общество се развива силно напред от едната страна и изостава силно назад от другата, центробежните сили и вътрешните напрежения в него се засилват до неимоверна степен и в даден момент ще избухнат по един или друг начин. Простото изпускането на парата с половинчати мерки може и да е ефективно за известно време, но не може да бъде ефективно през цялото време. 

– Добре, какво тогава според теб трябва да се направи, как трябва да се подходи при решаване на проблема? 

– Комплексът от необходими мерки е прекалено сложен, за да можем просто за няколко минути да изчерпим дори една малка част от нещата, свързани с него, Фили, затова само ще маркирам няколко основни мерки.

На първо място, но като най-важно, а не по реда на действията, изглежда трябва да има обществен консенсус, че нещата с ромската интеграция – по-скоро с ромската неинтеграция – не могат да продължават както до сега и трябва непременно да бъдат променени. Този най-общ консенсус всъщност няма как да се постигне предварително, а до него може да се стигне постепенно, в хода на работата.

Той обаче трябва задължително да съществува в самата държава – и като казвам държава, имам предвид не само всички институции на властта, а и основните политически сили и лидери в страната. Защото стратегията за решаване на ромския проблем може да бъде само дългосрочна, тя трябва да се предава и продължава от управление в управление, независимо от техните различия в чисто политически план.  

– Пламен, каза, че една такава стратегия задължително трябва да бъде дългосрочна. Колко време според теб би отнело решаването на проблема и довеждането му поне до поносими граници? 

– Ако се подхожда както досега, Фили – никога. Ако се стигне наистина до изграждане и прилагане на комплексния и стратегически подход, за който говоря, необходимото време вероятно ще бъде между 50 и 100 години. 

– В реалния политически и обществен живот това изглежда като немислима перспектива, не смяташ ли? 

– А перспективата да оставим на децата си огромен социално-икономически проблем, който в даден момент може да достигне дори други, още по-неприятни измерения, ако започне да прераства в открити конфликти, тази перспектива по-мислима ли е, Фили? По-лесна ли е за преглъщане?

Естествено, така погледнато, аз и ти няма да дочакаме решението на въпроса, но поне сегашните български поколения могат да положат началото на нещо съществено, нещо, което, впрочем, според мен дори само да започне да се движи в правилната посока и положителни ефекти от него веднага ще се усетят от обществото като цяло. 

– Постигането на такъв консенсус, освен заради времевата перспектива, не изглежда ли като чиста социална наивност, като се има предвид колко са силни предразсъдъците спрямо ромите в цялото българско общество, а съответно и в тъй наречената българска политическа класа? 

– Така изглежда, Фили, но аз не пледирам за това някой да промени чувствата си и изведнъж от човек, който мрази ромите, да стане човек, който ги обича. Философията на този абстрактен вид любов също е донесла на човечеството доста злини. Говоря тук за проява на разум, при това не абстрактен, а чисто практически, обществен и политически разум.

Тези хора са родени тук, сред нас, това е тяхната родина, това е тяхното общество и те са граждани точно колкото и всички ние. Само дето са по-малко от нас на брой. А като се разграничаваме крайно от тях и повече или по-малко на висок глас заявяваме, че те са мръсни, крадливи, необразовани и престъпници, излиза, че самите ние сме едно чисто, не крадливо, образовано и спазващо законите мнозинство на българите. Те са виновни, а ние невинни – така излиза. Само че и много по-големи патриоти от мен, които обаче все пак държат на обективността, не биха се подписали под такова твърдение. Затова – да помислим още веднъж по въпроса, може пък и да измислим нещо.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Проблемът е политически и социален.
    Тъй като българите говорят,че политиците им са лъжливи и крадливи ,т.е.заимствали са нещо от ромите,то вече може да се каже,че има интеграция между българи и роми.Мързелът при изхранването,за осигуряване на сносни условия за живот е типичен както за роми,така и за част от българите.Извод :
    частичната интеграция вече е реализирана!
    Състоянието на кв.Столипиново си е преди всичко пробблем на живеещите там.
    Ако им се предложат други по-добри условия на трлуд и живот едва ли ромите ще приемат подобни предложения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: