ГЕТОТО НА ГЕТОТО /част първа/

май 1, 2011 at 7:24 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Протест срещу изключително лошите условия на живот организираха през тази седмица жителите на пловдивския квартал “Столипиново”. Кварталът се смята за най-голямото ромско гето може би не само в България, а и изобщо на Балканите.

Всъщност никой не знае колко точно хора живеят в “Столипиново”. Преди десетина години се твърдеше, че жителите му са около 40 хиляди, а сега се сочи вече цифрата 60 хиляди. За сметка на тази неизвестност обаче мизерията и ужасяващите картини от живота в квартала са видими с просто око за всички. Стига, разбира се, някой да направи усилие и да поиска да ги види. 

– Пламен, като журналист ти си се занимавал дълго време с проблемите на малцинствата в България. Ходил ли си в “Столипиново” и наистина ли там положението е толкова лошо, колкото се твърди? 

– Ходил съм много пъти, Фили, и мога да свидетелствам, че положението е много по-лошо, отколкото може да си го представи човек, ако чува описанието му само с думи по радиото. Нещо повече, дори ако гледаш добър репортаж или документален филм за “Столипиново” по телевизията, това пак не е достатъчно, за да се схване цялата истина. Може би трябва да кажа – да се усети цялата истина. Защото там истината се усеща и реалността се докосва с много повече сетива от слух и зрение. Например – вдишваш ги. Или полепват по теб – понякога само по обувките, понякога по целите ти дрехи.

А когато извадиш микрофон или камера, наоколо моментално се скупчват много хора, които веднага и едновременно започват да обясняват тежкото си положение. Странното е, че в този момент някак си, пак едновременно, успяваш да чуеш гласовете и болките на всички. Само дето не можеш да им помогнеш с друго, освен да кажеш публично истината за това, което виждаш и да подхвърлиш някакви идеи за промяна.

Не че това е малко. Но като се има предвид колко наистина малко са хората и медиите в България, които изобщо говорят за тези неща целенасочено и последователно, като се има предвид също как ромският проблем е обгърнат от силни предразсъдъци и спрямо него няма никаква чуваемост в обществото, като се има предвид неспособността – не само, а буквално нежеланието, на поредица български правителства да се захванат с проблема, то подобни гласове наистина потъват сякаш в пустиня. 

– И все пак, Пламен, можеш ли поне да се опиташ да опишеш за нас, хората в далечна Австралия, каква е картината на живота в “Столипиново”? 

– Кварталът, Фили, който през 30-те години на миналия век, когато започва да се разраства, се е намирал далеч извън града, сега в едната си посока е всъщност само на два-три километра от същинския център, а в другата посока опира гръб в река Марица.

Ако се погледне отгоре, например от хеликоптер, ще се види, че “Столипиново” се състои от нещо като три пояса. Външният пояс, поне откъм “по-градската” си част, изглежда сравнително прилично – в социалистическите панелни блокове там доскоро живееха повече българи. Голямата част от тях обаче вече се изселиха, като продадоха жилищата си на безценица. Те пък бяха купени предимно от по-заможни роми – както християни, така и мюсюлмани, които комунистическата власт на времето разсели по другите квартали, но които така и не успяха да се интегрират достатъчно и да се почувстват добре сред съседите си – българи.

Вторият пояс се състои от малки или по-големи къщи, като правило – незаконни постройки. Те са собственост предимно на роми-мюсюлмани, които предпочитат да се самоопределят като турци. От високото може и да не се забележи мизерията в този пояс, но долу, от улицата, тя се стоварва върху теб като стокилограмов чук. И вече третият пояс, гетото на гетото, така да се каже, се състои от малки кирпичени къщурки, каквито, доколкото знам, са били истинска градска гордост в древен Шумер и Акад някъде около 5 хиляди години преди новата ера. В това социално и житейско дъно са се приютили роми, които най-често казват – абе какви роми сме ние, ние сме си чисти цигани. Те всъщност са най-бедната и най-презряната, дори от собствените им съседи в квартала, прослойка. 

– Искаш да кажеш, че в това мини-общество съществува вътрешно делене и дори някакви форми на  вътрешна дискриминация….. 

– Веднага го казвам, така е. Ромите, дори само в един квартал като “Столипиново”, изобщо нямат единно самосъзнание, както мнозина в България, а и в Европа, смятат. Напротив, те се делят по много и различни вътрешни, понякога известни само на самите тях, признаци, и съответно – спазват строга йерархия. Например може би по-често ще видиш българин да се ожени за ромско момиче или обратно, отколкото в “Столипиново” някой от втория пояс на гетото да се ожени за някой от третия. Мнозина дори не купуват месо или не ходят в кръчмите на “онези оттатък” – нищо, че ги дели само една тясна улица. 

– Пламен, това вероятно е един от огромните проблеми, свързани с интеграцията на тези хора? 

– Да, Фили, огромен е. Но всъщност става още по-огромен поради факта, че той дори не се възприема като нещо реално както от мнозинството българи, така и от общинските или държавните власти, които, в края на краищата, са призвани да изградят и проведат някаква дългосрочна и последователна политика за интеграция. Те подхождат към ромите като към някакво единно цяло и после се чудят защо тази или онази мярка не помага. А тя не помагат както заради факта, че обикновено такива мерки са чисто  кампанийни, тоест, случайни и хаотични, така и заради описаното вътрешно разделение и съществуването на практически различни общества в ромската общност.

Може да прозвучи парадоксално, Фили, но ще кажа, че на този фон идеите, които по един или друг начин идват от Европейския съюз за интеграция на ромите в България, вместо да облекчат, още повече може да затлачат нещата. 

– Защо, какво не е наред с европейските идеи в тази посока? 

– Ами те сами по себе си са добри, но се отнасят и визират опита, който самите напреднали европейски общества имат с ромската интеграция. Е, по разбираеми причини за големи страни като Германия и Полша например такъв проблем изобщо не съществува. Другаде – във Франция, в Испания, той съществува, но там става дума първо за малко количество хора, които се измерват с процент-два от общото население. И второ – говорим за пътуващи ромски общности, които в България почти не се срещат.

В България, както донякъде в Румъния, Унгария и Словакия, ромите са уседнали. Да, голяма част от тях преди също са били пътуващи, само че това не беше удобно на комунистическата власт и тя нямаше как да го позволи. Така че, на практика принудително, засели малки или по-големи групи роми по селата и градските гета и ги задължи да работят, често – несвойствени за тях работи, като по този начин им осигуряваше екзистенц минимума. Но така или иначе – комунистите не можеха да позволят свободното им движение дори само в границите на страната, какво да кажем за трансгранични пътувания.

Когато времената се промениха обаче, оказа се, че вече няма кой да осигурява измислена икономика за ниско образованите по принцип роми и те се намериха уседнали от десетилетия на места, където реално изобщо не могат да се прехранват. И затова отново започнаха да пътуват.

Само че не пътуват из България, защото в толкова бедна и толкова пълна с предразсъдъци страна е трудно да се намери прехрана, а тръгнаха на Запад и съответно пренесоха проблемите си там. 

– Освен неотдавнашното разбунване на духовете, след като Франция екстрадира роми от България и Румъния, как реагира Европейския съюз на разширяването на проблема? 

– В началото на този месец, Фили, се появи план на Европейския съюз за ромска интеграция, който включва четири основни стълба, с които трябва да се справят правителствата на отделните държави – всички ромски деца да завършват най-малко начално училище, да бъде осигурен за ромите пълен достъп до възможностите за професионално обучение и трудовия пазар, да имат равен достъп до здравеопазване, профилактични грижи и социални услуги, както и недискриминационен достъп до жилища. 

– Това не е ли добър план, ориентиран към същината на проблемите? 

– Прекалено общ е, за да бъде достатъчно добър, Фили. Аз съм почти сигурен, че дори и в момента администрацията в българската държава е готова да направи един чудесен отчет, в който с реални цифри и данни да посочи, че тези минимум изисквания на ЕС се спазват и че България на практика няма какво повече да направи в тази посока.

Например държавата с чиста съвест може да отчете, че годишно тук ромите получават между 276 и 432 милиона лева по различни социални програми и в това отношение няма никаква дискриминация, получават си ги, независимо от езика, религията или цвета на кожата си. Какъв е реалният ефект от това е друг въпрос.

По същия начин стоят нещата в сферата на образованието – учениците са длъжни да посещават училище до завършване поне на основно образование, по закон има предвидени мерки срещу родители, които не пускат децата си на училище и така нататък, всички изглежда добре. Но някои роми пък казват – чудя се защо детето ми завършва вече 12 клас, а още не може да чете. И така си е, Фили, не могат да четат, лично съм говорил и с такива родители, и с такива деца. 

– Добре, но ако такива реално предприети стъпки като мерки за интеграция не дават резултат, то какво може да се направи? 

– Може би нещата трябва да се обмислят по-комплексно и да се разработи дългосрочна стратегия по темата, която не само управляващите партии, но и цялото българско общество да възприеме като своя важна задача в близките десетилетия. Но, всъщност, Фили, за възможните мерки ще говорим повече през другата седмица, когато ще продължим темата за положението и възможностите за интеграция на ромите в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: