ГЕТОТО НА ГЕТОТО /част първа/

май 1, 2011 at 7:24 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Протест срещу изключително лошите условия на живот организираха през тази седмица жителите на пловдивския квартал “Столипиново”. Кварталът се смята за най-голямото ромско гето може би не само в България, а и изобщо на Балканите.

Всъщност никой не знае колко точно хора живеят в “Столипиново”. Преди десетина години се твърдеше, че жителите му са около 40 хиляди, а сега се сочи вече цифрата 60 хиляди. За сметка на тази неизвестност обаче мизерията и ужасяващите картини от живота в квартала са видими с просто око за всички. Стига, разбира се, някой да направи усилие и да поиска да ги види. 

– Пламен, като журналист ти си се занимавал дълго време с проблемите на малцинствата в България. Ходил ли си в “Столипиново” и наистина ли там положението е толкова лошо, колкото се твърди? 

– Ходил съм много пъти, Фили, и мога да свидетелствам, че положението е много по-лошо, отколкото може да си го представи човек, ако чува описанието му само с думи по радиото. Нещо повече, дори ако гледаш добър репортаж или документален филм за “Столипиново” по телевизията, това пак не е достатъчно, за да се схване цялата истина. Може би трябва да кажа – да се усети цялата истина. Защото там истината се усеща и реалността се докосва с много повече сетива от слух и зрение. Например – вдишваш ги. Или полепват по теб – понякога само по обувките, понякога по целите ти дрехи.

А когато извадиш микрофон или камера, наоколо моментално се скупчват много хора, които веднага и едновременно започват Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар