НЕ КАКТО АЗ ИСКАМ, А КАКТО ТИ СИ РЕШИЛ!

април 22, 2011 at 6:32 am (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Докато Парламентът и цялата българска политика в Страстната седмица притварят временно вратите си, църквите ги отварят все по-широко. Великденските празници в България и през тази година започнаха с треска около цените на яйцата и агнешкото, за да преминат след това през повече или по-малко духовни пътувания до близки и далечни храмове, а накрая да утихнат в нощта на Възкресението като трептящ пламък на върха на малка свещ.
Колкото хора, толкова и молитви, разбира се, но обединяващото начало в тези дни са вярата в смисъла и величието на саможертвата, надеждата за спасение и любовта към Твореца и всички негови Творения. 

– Пламен, с какво Великден 2011-та в България е по-различен от Великден 2001-ва или 1991-ва година например? 

– Ако ме питаш за конкретни житейски неща, Фили, веднага мога да ти кажа, че преди 10 години по Великден българите бяха относително по-богати хора. Тогава, след четиригодишното управление на десницата, страната не само беше преодоляла поне най-тежките рани, нанесени преди това от опустошителното управление на социалиста Виденов, но и се очертаваше възможност да продължи с правилни и нормални стъпки вече твърдо поетия курс към своя европейски цивилизационен избор. Не че хората не бяха все още материално притеснени, но факт е, че според статистическите данни тогава с една заплата те можеха да си купят повече козунаци, яйца и великденски агнета, отколкото могат сега.

Ако се върнем още десет години назад пък, към 91-ва, трябва да си припомним, че тогава от чисто икономическа гледна точка положението беше близко, или дори малко по-лошо от сегашното. Това бяха месеците след второто управление на социалиста Луканов и България изглеждаше като страна след бомбардировка, без да е имало никаква бомбардировка. Месец-два преди онзи Великден премиерът на създаденото преходно правителство Димитър Попов излезе по телевизията и каза: За Бога, братя, не купувайте!

С този, иначе малко парадоксален от гледна точка на нормалната икономика призив, той искаше да каже, че е добре българите, след премахването на съществувалата преди това купонна система, да не се нахвърлят да купуват всичко, каквото им падне, защото и без това колелото на нормалното производство и на търговията още не се е завъртяло, та има нужда от известно стоково натрупване за да се уталожи инфлацията. То всъщност тогава наистина по магазините нямаше много неща за купуване. Даже имаше съвсем малко неща. 

– Знам от теб, че имаш един интересен личен спомен за ефекта от този призив на Димитър Попов….. 

– Да, Фили. Този спомен е малко смешен и малко тъжен. Защото точно в онзи момент излезе българското издание на моята първа книга с поезия, която на практика не стигна до книжарниците. Просто, стреснати от призива на премиера “За Бога, братя, не купувайте”, хората спряха да купуват каквото и да било, включително книги от два лева, независимо, че имаха доста свободни пари, защото нямаше какво друго да се купува по магазините, освен книги. Е, и вестниците бяха вече в изобилие.

Това е един от малкото случаи, отбелязани в моето тефтерче по българска народна психология, за които мога със сигурност да твърдя, че нашенецът измени на коравия си и последователен характер. С други думи – неочаквано и за кратко се оказа твърде дисциплиниран човек, който слуша и изпълнява безпрекословно онова, което властта, в лицето на министър-председателя, му е наредила да прави. Иначе винаги прави обратното и доказателство за това е фактът, че от онзи момент до сега, за 20 години, втори подобен случай на национално послушание не съм записал в тефтерчето. 

– Надявам се, че не си възприел това поведение на българите като някакъв национален комплот, насочен лично срещу теб и книгата ти….. 

– Нямаше как да го възприема така, защото тогава човек имаше да мисли и да прави далеч по-важни неща, отколкото да се занимава с някаква си книга, пък била тя и съкровено мечтана по-рано. Просто времената бяха други, хората бяхме други, много различно беше.

И тук ще се върна още малко да продължа отговора на въпроса ти, Фили, за разликите между Великден сега и преди. По-съществени от споменатите вече чисто житейски разлики ми се струват онези, които съществуваха и съществуват на абстрактно – философско, психологическо или духовно ниво го наречи.

Например през 1991-ва година, за разлика от сега, в обществото имаше много повече вяра, надежда, а може би и повече любов. При това съм сигурен, че те бяха  основателни, обосновани, не плод на гол оптимизъм, не безпочвени или изсмукани от пръстите. Друг е въпросът, че в крайна сметка, погледнато от сегашна гледна точка, те се оказаха нереализирани. Но все си мисля, че то е не защото бяха нереални сами по себе си, а защото изглежда ние като хора и общество се оказахме не достатъчно подготвени да ги реализираме. 

– А каква беше ситуацията преди десет години, през 2001-ва, по отношение на тази  “абстрактна” част от живота? 

– 2001-ва беше време разделно, Фили. Съжалявам, че използвам заглавието на една книга, която иначе намирам твърде спекулативна по отношение на българската национална история, но самото то си е добро като заглавие, а пък и твърде подходящо за случая.

През 2001-ва, по Великден, в реалната българска политика се появи фигурата на Симеон Сакскобургготски, тогава доста често наричан просто “царят”. Огромното мнозинство българи – донякъде поради чисто човешки илюзии, донякъде поради внушения и манипулации по различни пропагандни канали – възприеха величеството като истински Месия, като Спасител, и повярваха на фантастичните му и нелепи обещания, че нещата в тази страна ще се оправят за някакви си 800 дни. И лесно възприеха още по-нелепите приказки, негови и на царедворците му, че това непременно ще стане, ако всички ей така, с лека ръка, загърбим съдбите си, паметта си, различните си, често противоречиви интересите си, а в края на краищата – и самите себе си, като просто се прегърнем и запретнем ръкави да работим заедно под мъдрото ръководство на Симеон Борисов.

Нали се сещаш, Фили, какво би представлявала такава една редичка от прегърнати българи – гротескно и зловещо страшимировско хоро, на което жертвата се е хванала до палача, бандита до честния гражданин, сталинистът до либералния демократ и така нататък.

Само че тогава наистина мнозина повярваха. А гласовете на малцината, които предупреждаваха, че това са глупости и че чак толкова сълзлив великденски филм не се прожектира и в най-долнопробните киносалони, неизбежно останаха глас в пустиня. И досега си висят там, в пустинята, тези гласове. 

– Пламен, а какви са тазгодишните великденски основания на българина да почувства в сърцето си вярата, надеждата и любовта? 

– Те съвсем не са много, Фили, особено ако човек започне да ги търси в обществения и политически план на живота. Може би в семейството, в някои живи хора наоколо, в приятелите, в дребната гордост от успеха при всекидневното голямо оцеляване тези основания могат да се намерят все още. Но иначе след десет години управление на популистки правителства, след повече от двадесет години “преход”, който сякаш продължава да тъпче на място и чиито край не се вижда, след постоянната поява на фалшиви месии и постоянното разочарование от тях, обществената картина е доста тъжна.

Към това, естествено, трябва да се прибави и ударът, дошъл през последните две-три години от световната икономическа криза. За справяне с негативите от този удар се оказва напълно неспособно вече второ правителство. 

– И все пак, Пламен, за да стане светло в душата на човек не винаги е необходимо всичко в него и около него да е съвсем наред, понякога просто те обхваща духът на всеобщия празник….. 

– Така е, Фили, светлината понякога съвсем безпричинно озарява дори най-изтерзаните души. Но всъщност аз не смятам, че днес, с някои мрачни спомени и приказки за нерадостното настояще сме се отклонили чак толкова от истинския дух на празника.

Да не забравяме – Велики петък е и днес светът е тъжен, защото Христос бе разпнат в мъки и умря в мъки. Ние още не знаем, че предстои той да се върне жив, за да ни даде истинската надежда за спасение. Още сме отчаяни, самотни и уплашени пред лицето на цялата Вселена. И чак на третия ден ще чуем благата вест, донесена от две жени и един младеж. 

– Всъщност прав си, тъжен празник е днес, защото на власт са последните Му думи – Господи, Господи, защо ме изостави….. 

– Е, аз, въпреки цялата си дълбока ирония към непоправимия оптимизъм, Фили, все пак винаги предпочитам да имам на ум едни други думи на Спасителя, казани в молитва малко преди това – Господи, нека ме отмине тая горчива чаша! Но да бъде не както аз искам, а както ти си решил!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: