НУЛИТЕ НА БОЙКО, БОЙКОВИТЕ НУЛИ

април 18, 2011 at 7:01 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Премиерът Борисов пак се опита да обясни лошата ситуация в България със световната икономическа криза. Прав е, но само донякъде.

Донякъде е прав например, че когато страна като САЩ свива разходите си, ние няма как да благоденстваме. А, предполагам, напълно е прав пък в твърдението си, че ако трябва сам той да изпише всичките нули от числото три хиляди милиарда, с колкото долара според него “империята САЩ” намалява бюджета си, ще изпита големи затруднения.

И защо така, г-н премиер? То с нулите най-лесно се смята – нула плюс нула по нула минус нула е пак нула. Колкото и да го въртиш – все тая. Работата опира само до там правилно да се преброят нулите, които се получават накрая, ама то броенето се учи още в първо отделение и за тази цел човек е надарен с пръсти.

Доколкото виждам, целият български народ, с малки изключения, разбира се, добре се е изучил на този занаят, броенето на нулите в собствения си джоб. Нещо повече, изучил се е този народ масово и твърде добре да смята даже с отрицателните числа. Защото като имаш 500 лева заплата, от които 300 задължения към банката и 200 – доброволно дарение за енергийните монополисти, целият живот оттам нататък се смята само с минус отпред. И в такава ситуация дори някой като додрапа до нулата, изпитва дълбоко облекчение и вика – е, най-после си подадох носа от блатото. Пък премиерът, дето сме си го сложили начело, да се окаже, че не може да сметне поне нулите…..резил…..

Всъщност, ние трябваше да се сетим по-рано, че на Борисов малко му липсват някои базисни способности от първите отделения. Например трябваше да ни светне ако не в самото начало, преди да го изберем, то поне когато преди време заяви, че за българина цената на АЕЦ “Белене” няма никакво значение, `щото друг ще я плаща.

Явно пелената от нули в тази цена дотолкова го е заслепила, че изобщо не вижда как зад нея си разиграват коня отрицателните за България и повечето българи числа. И не само числата, разиграват си коня и силно отрицателните за нас екологични, вътрешно и външно политически и всякакви други ефекти от строежа на централата. Ама който не може да види нулите в собственото си око, как да види минуса в джоба на поверения му народ?

Донякъде е прав премиерът също да твърди, че държавата такава, каквато той я завари след Тройната коалиция на Станишев, не може лесно да бъде изведена от споменатата вече световна икономическа криза. Това положение също може да си причисли към нулите на Бойко. Спокойно можем да припомним като потвърждение за него и всеизвестния факт, че да управляваш дадена държава след нашествие от комунистическите скакалци е трудна работа, а още по-трудно е да я измъкнеш от минус краденото и разпиляното, поне до някаква кота нула.

Само че когато хората избират някого с цел да ги управлява, те не го правят, за да му бъде лесно на него, а за да им стане малко по-лесно на тях. По този повод трябва да се припомни пък, че призивите за затягане на коланите могат да се реализират само до време и до определено пространство. Защото ако прекалено дълго пробиваш нови дупки и стягаш колана, без да го отпускаш изобщо, както правим всички ние вече повече от 20 години, то в един момент от целия комплекс човек-колан остава само празен колан с върволица от дупки, но без човек в него.

И тогава премиерът може да види гърбовете на хората – и те в стройни върволици – как са се запътили или към черната чужбина, или към гробищата, като с едната ръка придържат гащите си, а с другата да гласуват против. Изцяло против и изцяло против всичко.

Толкова за нулите на Бойко. Що се отнася до бойковите нули, за тези почти две години негово управление успяхме да видим доста от тях, наместени една до друга. И си давам сметка, че наистина е трудно да се обгърне цялостната картинка, съставена от тези нули. Не, не че не могат те да бъдат преброени, за тази цел си имаме и пръсти на краката, които ще ни помогнат. Трудното обаче е всички негови нули да се опишат с думи прости и да се обяснят на човешки език – поради липса на място и други липси. Но поне основните може.

Когато писателят е казал, че много мъка има по този свят, всъщност не е визирал мъката да не знаеш какво точно искаш. А именно това е най-голямата бойкова нула, която в момента предизвиква силна тревога както в неговата собствена, така и в нашата целокупна народна душа. Защото още от психиатрията е известно, че човек много се разкъсва вътрешно и даже може да се раздвои и разтрои личностно, ако силно иска например да прави реформи, но не знае какви точно реформи иска да прави.

Помислете си, граждани, нали на всеки понякога му се случва да сънува три красиви девойки, без да е сигурен какво точно иска да стори с тях, защото жената ще го хване, ако стори каквото и да било. И като се стресне и събуди човекът в онзи момент, той се оказва раздвоен, девойките от съня – неудовлетворени. Та, горе-долу същото е положението, в което се намира и премиерът ни спрямо необходимите за страната реформи – той раздвоен, а всички ние – недоволни.

Много често разни хлевоусти критици ни убеждават, дето проблемът всъщност е, че Бойко не знае как точно се правят въпросните реформи. Не, граждани, не ги слушайте, а се придържайте към простата и ефективна логика, която сочи, че никога няма да разбереш как се постига дадено нещо, ако не знаеш какво точно е нещото, което искаш да постигнеш. Обратното не е валидно – ако знаеш какво искаш да постигнеш, не винаги разбираш как, но това е чак втората по ред от бойковите нули.

А най-лошото в тази ситуация всъщност дори не е самото премиерско незнание или неумение като такова. Най-лошото е, че управлението, както всяка вселенска система, празно място не търпи. И докато Бойко се чуди какво точно иска, намират се някои правилни хора да му подскажат какво, а като правило – те не са правилните хора. Поне от гледна точка на общите ни български интереси не са правилните, де.

И тогава вече всички започваме да разбираме, че, що се отнася до резултата, между бойковите нули и нулите на Бойко съществена разлика няма, както и да ги смятаме.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    От заглавието чак до края публикацията е със звучене-хармонично,не „нулево“!Браво, звучене като от българска народна песен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: