СЕГА ОТИВАМ ДА ОЦЕЛЯВАМ…..

април 15, 2011 at 5:25 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ България е най-бедната страна в Европейския съюз и вероятно ще продължи да бъде такава през следващите десетилетия. В момента жизненият стандарт на българите е едва 44 на сто от средното за съюза. Наистина, прогнозите предвиждат този процент относително да се покачва, но все пак очакванията са през 2020 година той да достигне едва 60 на сто.

Тези по-глобални прогнози всъщност напълно се подкрепят, а дори може би изглеждат и прекалено оптимистични, на фона на удара, който българите получиха заради повече или по-малко неумелите управленски действия на две поредни правителства в хода на световната икономическа криза.

„Затъването в кризата е преминало, но излизането от нея става с пълзене“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт “Отворено общество” в София. Съвместно със Световната банка, институтът проведе проучване за ефектите от кризата върху положението на домакинствата в България и основният извод е, че въпреки някои сигнали за възстановяване, българите продължават да се чувстват притиснати от икономическата криза.

Загуба на работа, намалени доходи, лишаване от храна и здравни услуги, бавене на вноски за ипотеки и стопяване на спестяванията са основните ефекти, отчетени от проучването. И едва ли може да се очаква положението бързо да се промени към  по-добро, ако се отчете дори само фактът на бързо растящата инфлация, която през март на годишна база достигна 5.6 на сто – с цели два процента над заложената в бюджета прогноза за цялата 2011 година. 

– Пламен, как изглеждат всички тези глобални проучвания и проценти от индивидуалната гледна точка на един конкретен българин? 

– От една страна си звучат съвсем добре, Фили, доколкото отразяват истината за текущите процеси и тенденциите, които се набелязват. От друга страна звучат ужасяващо, пак доколкото отразяват истината за текущите процеси и набелязаните тенденции. Ужасяващо, разбира се, за онези, които сме принудени да живеем във въпросните проучвания и сме частици от описаните проценти.

Не знам как по-точно да ти отговоря, Фили. Лично аз, именно от индивидуалната гледна точка, дори виждам някои от цитираните цифри като прекалено оптимистични. 

– Какво имаш предвид? 

– Ами например не съм сигурен, че българският жизнен стандарт е цели 44 процента от средния за Европа. Нека да вземем положението на пенсионерите в две средни по икономическо развитие европейски страни като Испания и Гърция. Там пенсиите са от порядъка на 600 – 800 евро. Пенсията на собствената ми майка, която е абсолютно средна пък за България, е 120 евро.

Тук няма никакви 44, а има едва между 12 и 20 процента от европейския жизнен стандарт, Фили. И не бива да се забравя, че в България пенсионерите са около два милиона и половина души. При 7 милиона население това се явява наистина важен фактор в общото усещане за потиснатост и липса на перспективи. 

– А как стоят нещата при работещите хора? 

– Ще ти дам пример, Фили, от сфера, която най-добре познавам и за която имам точна информация – журналистиката. Трябва да припомня само, че по принцип навсякъде по света журналистите имат сравнително добри доходи, които са около и над средните за съответната страна.

И сега примерът. В момента средната заплата на един журналист в радио Пловдив, което е клон на Националното радио, е между 500 и 600 лева. Това означава – 250-300 евро. В София, в самото национално радио, заплатите са малко по-високи, с около 100 евро. А преди дванадесет години, когато за последно бях в Полша, страна, донякъде сравнима с България, журналистка от тяхното национално радио, на която гостувах във Варшава, получаваше заплата около 800 евро. Тогава. Сега вероятно парите са станали доста повече.
Та в този смисъл – за какви 44 процента от европейския жизнен стандарт ставаше дума, Фили? 

– А какво ще кажеш за цифрите, свързани с инфлацията, която напоследък сякаш се превръща във все по-сериозен проблем? 

– Цифрите изглеждат коректни, Фили, доколкото ясно показват съществуващата тенденция за бързо нарастване на инфлацията. Например през февруари тя е била 5.2 на сто, а през март вече достига 5.6, което си е голям скок.

Официално отчитаната инфлация обаче, както се знае, е макроикономически показател и в този смисъл – трябва да се приема като доста условен индикатор, когато се пренася пряко към конкретния индивидуален живот и потребление. Първият фактор за тази условност е съдържанието на самата инфлационна кошница. Доколкото знам, преди известно време статистиката в България извади от кошницата нелепи предмети като пиано например, което си фигурираше там, сякаш целият български народ се е впуснал трескаво да си купува пиана. И все пак кошницата съдържа цели 568 стоки и услуги, поне до половината от които човек едва ли изобщо опира през текущата година.

Но да оставим настрани теоретичния въпрос за съдържанието на потребителската кошница и да се върнем при проучването на институт “Отворено общество”, което ни подсказва втория важен фактор – свитото потребление. Според това проучване “заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната 1/5 от домакинствата над половината са намалили консумацията на храни, всеки пети пропуска хранения поради липса на средства, а 11 процента са отложили преглед при лекар”.

Позволих си този дълъг цитат, Фили, за да стане по-ясна тезата, че инфлационният удар върху реалните живи хора в България е многократно по-тежък, отколкото изглежда от официалните цифри. Аз например твърдя, че в моето собствено семейство през последните три месеца потреблението е свито поне с 10-15 процента, а общата сума, която плащам като разходи за това по-малко потребление, е с около 25, дори до 30 процента по-голяма от тази, която плащах в края на миналата година. И мога още да твърдя със сигурност, че много хора, които познавам отблизо, са в абсолютно същата ситуация.

Картинката, свързана с бързо растящата инфлация става още по-тревожна, като се има предвид факта, че от миналата година насам заплатите в държавния сектор са официално замразени, а в частния пък са си замразени по естествени механизми – просто поради наистина тежкия удар, който изпита българската икономика от световната криза. Така че силното обедняване и грижата често пъти буквално за физическото оцеляване на българите е фактор, който надали дава толкова добри надежди през 2020 година страната да достигне цели 60 процента от жизнения стандарт на останалата Европа, както се сочи. 

– Пламен, казаното до тук навежда на въпроса как изобщо хората в България оцеляват и се развиват? 

– Веднага ще ти цитирам един текст от сайт за обяви, Фили, в който е записано буквално следното: “Обяви за стоки на Далавера, евтини стоки нови и втора ръка на Далавера.” Съжалявам, че поради техническите особености на радио формата, в който работим, нашите слушатели не могат да видят главните букви, с които в обявата е изписана думата “далавера”. Но всъщност това е думата, която буквално властва в българското общество напоследък. Всеки прави някаква далавера, всеки търси, всеки купува нещо на далавера, като в същото време пък има и такива, които продават нещо на далавера…..

Истинският ми отговор обаче, Фили, е – не знам. Не знам как оцеляват българите. Поне онези от тях, които разчитат само на двете си ръце, както се казва. А те никак не са малко. Става дума, според изнесеното онзи ден от в. “Сега”, за милион и половина българи, които са бедни, буквално бедни по европейските стандарти. И става дума за това, че 42 процента от българите през 2009-та година са изпитали поне четири от следните девет лишения – не са могли да си платят наема или сметките за комунални услуги, да поддържат жилището си отоплено, да посрещнат неочаквани разходи, да ядат месо или риба всеки втори ден, да си позволят едноседмична ваканция, кола, пералня, цветен телевизор или телефон. Средно за Европа същите тези лишения са изпитали едва 8 на сто от хората. 

– Пламен, разбирам, че при това положение, когато се говори най-вече за оцеляване, май не е много уместно да поставям отново въпроса си за това как се постига развитие в такава среда….. 

– Няма лошо ти да си го поставиш, Фили, друга тема е дали аз ще успея да ти отговоря по какъвто и да било начин. Дори “не знам” в този случай ми звучи като прекалено подробен отговор. Може би трябва само да повдигна рамене в недоумение и да замълча.

Но все пак има нещо, което може поне да даде ориентир за посоката, в която да се търси възможен отговор. Скоро попаднах на една европейска статистика, според която в България на човек за една година се пада по половин закупена книга. В страни като Франция и Германия закупените книги са между две и половина и три. Това е пет-шест пъти повече, но важното е друго – тази статистика предизвика у мен страшна и, както изглежда, неразрешима дилема. Оттогава не спирам да се чудя дали французите и германците се развиват толкова добре като хора и общество, защото четат пет-шест пъти повече книги от нас или четат пет-шест пъти повече книги, защото са вече толкова добре развити като хора и общество.

Та толкова за развитието, Фили. А ако ми позволиш, сега отивам да оцелявам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Въпросът за оцеляването е национален въпрос.Политическата безотговорност е национално бедствие,а не световната криза.Да се ликвидира българското село и земеделския труд е било задача №1 на политици.Да се прави псевдо реформа в земеделието е също политическа безотговорност .Би могло държавата ни т.е.политически ангажираните да осигурят реално възтановяване на собствеността върху земята и за това,че бившите собственици на земя трябваше да бъдат компенсирани за това,че са били лишени от собствеността си около 50 години ,което при 4%рента прави 200%,от които с възтановяването се компенсират 100%.
    Остават още 100%,за сметка на които биха могли да се организират станции по землища на акционерен принцип според количеството земя.Но не би…пак политическа некадърност….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: