САМИТЕ НИЕ КАТО АЛТЕРНАТИВА

април 4, 2011 at 6:25 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов /в. “Труд”, 02.04.11/ 

  • Тъкмо в думите “самите ние”, освен всички основания за песимизъм, се крият и всички основания за оптимизъм на тази страна

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 100 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Реалният живот не е онова, което мечтаем да ни се случи, а това, което заслужаваме да ни се случи. По тази причина и благата в света често изглеждат зле разпределени: на малцина се пада Анджелина Джоли, на мнозина – Бойко Борисов. И Георги Първанов, да не го пропуснем, че ще се сърди.

Фактът, че описаната вселенска несправедливост се дължи на чист квантов ефект, не радва никого, освен квантовите физици, които и без това са си леко чалнати. В личен план обаче за нас, обикновените хора, тя носи чувство на безнадеждност, особено когато продължи дълго. И под “безнадеждност” нямам предвид, че ни липсва Надежда Нейнски, защото тя си е налична, а онова, заради което европейските социолози единодушно ни поставят на първо място в Европа – вечното българско недоволство.

Ако бях европейски социолог, при всички случаи обаче щях да попитам всъщност кой според самите нас е виновен, че на самите нас ни е зле. И се обзалагам, че най-малък процент от гражданите щяха да изберат опцията “самите ние”, опция, която всъщност открехва вратичката към правилното тълкуване на феномена.

В обществен и политически план пък въпросната безнадеждност се отчита напоследък като пълна липса на алтернатива. И така си е, никой сериозен наблюдател не може да си изкриви душата, като каже, че червената свирка на Станишев тепърва ще зададе добър такт в общия ни български живот. Това хоро вече сме го играли, не става. Но и никой сериозен наблюдател не може да каже, че Борисов умее да свири на каквато и да било свирка, най-малкото на онази, дето изисква изповядване и поддържане на принципни политически позиции, които пък, съчетани с компетентност, да доведат и до правилни управленски решения и действия.

А от останалите видими играчи какво ни остава? Покер-комбинацията от Цар – либерал и Доган – либерал. Хайде, холан, то ако либерал означаваше да си червен с червените, син със сините и пембен с пембените, бае ви Ганьо докрай либерал щеше да си остане, а не да се отметне и да се запише при консервите, дето толкова ги е пердашил. Имаме още Волен, чиито национализъм винаги граничи с Турция, но никога с Русия – дори в този момент, когато българските национални интереси са силно застрашени точно от московците и техните енергийни попълзновения. Не сме лишени и от присъствието на Янето, което на обществен гръб се изучи да свири на флашки, но свири фалшиво и никой не иска да го слуша. А свири фалшиво не само поради вродена некадърност, но и защото диригентът така го дирижира.

Остава Синята коалиция. Имам предвид – остава най-назад като алтернатива, защото през последните десет години не успя да се въздигне от пепелта и да застане най-отпред. И няма знак, който да гарантира, че в следващите десет години ще успее. Е, разбира се, да не пропускаме и алтернативата, наречена Георги Първанов, че ще се сърди.

Така погледнато, безнадеждността в тази страна изглежда наистина зверска. И става още по-лошо, ако се сетим за старото правило, че политиците не са паднали от Марс, че какъвто народът, такива и политиците, а оттам и политиките му, тоест, пак вземем, та опрем до опцията “самите ние”, когато говорим за вина.

Само че тъкмо в думите “самите ние”, освен всички основания за песимизъм, се крият и всички основания за оптимизъм. Защото самите ние не сме постоянна, а променлива величина. Нещо повече, доколкото сме животно, надарено с разум, смята се, че би трябвало да можем да се променяме не само като обществен организъм, а и като индивидуалности – да се учим от грешките си, да надделеем над глупостта и предразсъдъците, да станем достойни за собствените си желания, за да се обърне палачинката на живота и да започне да ни се случва все повече от онова, за което мечтаем, а не онова, което заслужаваме. Тоест – то ще е пак онова, което заслужаваме, но ще е по-хубаво от сегашното, което заслужаваме.

Лесно е да се каже, трудно е да се направи, разбира се. Още повече, когато вече пета година буквално забравяме, че сме европейци. А всъщност това е новото качество, което влезе в общия ни живот напоследък и което единствено може да ни даде опора при опита да се хванем за косата и да се измъкнем сами от блатото.

Е, буквално забравяме това си ново качество, но не винаги го забравяме напълно, де. Непременно се сещаме за него, ако Брюксел ни удари нещо с акцизите или се задява с ракията и шкембето като изконни национални ценности. Сещаме се, когато трябва да краднем едни пари от европейските фондове или да отидем на гурбет, за да изкараме в Европата малко кинти, че тук са кът. Или когато пращаме децата си да учат по онези земи за по-хубаво.

Горе-долу до там се простира европейското в нас. Но масово не се сещаме, че като граждани на Европа имаме отговорността да мислим и действаме като граждани на Европа. Не се сещаме, че демократичните ценности и практики не се въвеждат сами, а също и не се въвеждат от някой друг, освен от самите нас. Не се сещаме, че ако в България започнем да водим дебати по парещите европейски теми – например ЕС и Турция, ЕС и Русия, ЕС и САЩ, това ще ни помогне да вдигнем нивото и на собствените си национални дебати, да надигнем глава от провинциалния полог, в който сме легнали да си мътим яйцата и да съзрем не само околния, но и собствения си свят с нови очи. А оттам – и да започнем да се променяме.

Не знам доколко си даваме сметка, граждани, но буквално утре е времето, когато страната ни ще поеме европейското председателство, с други думи – ще управлява Европа, колкото и условно да е това. И ние какво ще предложим като визия на съгражданите си от Испания, Ирландия или Германия? Руската ядрена енергетика и засилващата се зависимост от Русия като външна европейска стратегия, зъбенето на тирана като вътрешно-политически похват и евентуално – нов вид гражданско общество, което се характеризира с пълна апатия, за разлика от нормалното европейско гражданско общество, което не се характеризира с пълна апатия? Мерси!

А-а-а, щях да забравя – и Георги Първанов ще им предложим, че да не се разсърди, човекът.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

4 Коментари

  1. eva_vn said,

    Колко физици познавате ,та решихте ,че са чалнати? Разбирам ,че сте добър в говоренето и слаб в мисленето щом не харесвате квантовата физика.Но икономика не се прави с приказки,прави се с физика. Журналистите не са чалнати и правят една,, невероятна журналистика“ Помислете малко ,богатите държави имат силна физика и химия.

  2. asenov2007 said,

    Скъпа Eva_vn,
    Квантовата физика и астрофизиката са ми е любимите науки, макар да се занимавам с тях само на съвсем лаишко ниво. Това е острието на съвременната човешка мисъл и без тях светът ни щеше да бъде съвсем различен. Може би прекалено пуст. Или прекалено лесен. Съответно, квантовите физици са сред най-уважаваните от мен хора изобщо.
    Просто не сте отчели, че текстът ми е препълнен с ирония, която в конкретното изречение за квантовите физици – а то пък на практика е само един малък фрактален израстък в контекста – всъщност иронизира масово съществуващото отношение в обществото към тях, като към някакви леко чалнати учени, които се занимават с нещо безполезно, щом не може да се види, пипне, продаде или купи. Доколкото обществото изобщо е чувало за квантова физика, де.
    Съжалявам за неразбирането, което се е получило, защото точно от хора като вас, които очевидно имат интереси към една такава сложна сфера, всъщност очаквам разбиране за истинския характер на текстовете си.
    Силно се надявам, че не възприемате така буквално и книгите на Уди Алън например, защото тогава горко им на импресионистите. Или на зъболекарите.
    Пламен

  3. Елена said,

    Не е за вярване, че в. Труд, който разни известни персони, като Тошо Тошев и мадам В. докараха до почти трупно състояние е дало възможност на журналист със свободна волеизява.

  4. asenov2007 said,

    Здравей, Елена,
    Ами там има някакви промени на екипа и разни одиозни фигури са изчезнали. Изглежда искат да започнат да се превръщат в по-нормален вестник, та ми се обадиха да им правя от време на време по нещо. Поне журналистическият екип, който сега пое ръководството, де, иначе кавгите между собствениците, без да знам за тях нещо повече, отколкото знае цялата българска публика, са си ужасяващи.
    Честно казано, аз подходих от една страна с голямо притеснение, защото да си сложиш името в Труд звучи наистина обезпокояващо. От друга страна – познавам един-двама от новите хора там и ги знам, че са свестни. От трета – докато не ми се пипа нищо по текстовете и не ми се дава акъл какво да пиша и какво да не пиша, няма лошо.
    Само се надявам, че опитът им за промяна наистина ще се получи.
    Пламен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: