САМИТЕ НИЕ КАТО АЛТЕРНАТИВА

април 4, 2011 at 6:25 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов /в. “Труд”, 02.04.11/ 

  • Тъкмо в думите “самите ние”, освен всички основания за песимизъм, се крият и всички основания за оптимизъм на тази страна

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 100 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Реалният живот не е онова, което мечтаем да ни се случи, а това, което заслужаваме да ни се случи. По тази причина и благата в света често изглеждат зле разпределени: на малцина се пада Анджелина Джоли, на мнозина – Бойко Борисов. И Георги Първанов, да не го пропуснем, че ще се сърди.

Фактът, че описаната вселенска несправедливост се дължи на чист квантов ефект, не радва никого, освен квантовите физици, които и без това са си леко чалнати. В личен план обаче за нас, обикновените хора, тя носи чувство на безнадеждност, особено когато продължи дълго. И под “безнадеждност” нямам предвид, че ни липсва Надежда Нейнски, защото тя си е налична, а онова, заради което европейските социолози единодушно ни поставят на първо място в Европа – вечното българско недоволство.

Ако бях европейски социолог, при всички случаи обаче щях да попитам всъщност кой според самите нас е виновен, че на самите нас ни е зле. И се обзалагам, че най-малък процент от гражданите щяха да изберат опцията “самите ние”, опция, която всъщност открехва вратичката към правилното тълкуване на феномена.

В обществен и политически план пък въпросната безнадеждност се отчита напоследък като пълна липса на алтернатива. И така си е, никой сериозен наблюдател не може да си изкриви душата, като каже, че червената свирка на Станишев тепърва ще зададе добър такт в общия ни български живот. Това хоро вече сме го играли, не става. Но и никой сериозен наблюдател не може да каже, че Борисов умее да свири на каквато и да било свирка, най-малкото на онази, дето изисква изповядване и поддържане на принципни политически позиции, които пък, съчетани с компетентност, да доведат и до правилни управленски решения и действия.

А от останалите видими играчи какво ни остава? Покер-комбинацията от Цар – либерал и Доган – либерал. Хайде, холан, то ако либерал означаваше да си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 коментара