МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАС!

март 17, 2011 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

І.

“Молете се за нас!” – пишат японци в нет-а. Молим се. Не спираме да се молим. 

Този свят е като вишна.

Три дни само –

и цвета го няма. 

Това хайку на Ошима Рьота /превод – Людмила Холодович и Георги Василев, “Пълнолуние”, Народна култура, 1985 г./ е писано някъде в средата на 18 век. Но сякаш е писано вчера.

Затова се молим с цялата сила на човешкото си съчувствие – защото ако ние, хората, не се помолим за другите хора, кой ще се помоли за нас, хората.

Молим се с цялата сила и с целия си човешки ужас на самотни миниатюрни същества, захвърлени в красива, но огромна, дива и непредсказуема Вселена. Защото сътворихме невероятна наука и овладяхме невероятна техника, но не можем да овладеем природата извън нас и вътре в нас. Сигурно защото не сме я сътворили ние, а някой друг.

През повечето време таим първобитния ужас пред стихиите, крием го дълбоко в подсъзнанието си – някои, защото така е по-лесно, други, защото съзнават, че иначе бързо ще се превърнем в човечество без стимул за живот. Поне в такива ситуации обаче трябва всички да успеем чрез молитвата да погледнем в очите на безсилието си, за да се научим да живеем въпреки него.

Но молим се още и с цялата си власт на висше божествено творение, създадено, за да създава. Молим се с целия си божествен дух и с цялата си божествена светлина. Те може и да са слаб меч, но са силен щит.

Молим се за достойните, умни и работливи хора в Япония, способни от камъни да сътворят градина, от седемнадесет срички – поезия. И митология от вишневия цвят.

Молим се и тази пролет да цъфнат вишните край планината Фуджи. 

ІІ.

Не знам дали се молим за либийците, официално стимулирани за протест и бързо изоставени на милостта на техния сатрап Кадафи. Искам да кажа – не знам дали се молим като народ, иначе аз лично се моля, защото знам какво е светът да те изостави и от нийде взорът надежда да не види.

Демократичният свят има много грехове. Един от тях е продължаващото вече четири десетилетия съществуване на режима на Кадафи – самозван полковник, гнило цвете на пустинната революция и луд за връзване, който трябваше отдавна да бъде вързан. Но не – вместо това разни тъй наречени лидери на демократичния свят през годините му даваха да си опъва палатка насред градините и камилите му да осират околността, докато самият той плюе лепкаво и миризливо, като камила, по същия свят, който съвсем демократично не му сложи навреме усмирителната риза. А такова нещо като не се сложи навреме, после се слага много трудно.

Имам чувството, че през последните дни тъй наречената международна общност  извърши същото предателство към либийската опозиция, която излезе на борба със сатрапа, каквото преди 65 години извърши тъй нареченият демократичен свят спрямо унгарската революция. Извърши го дори по същия начин – с протакане, гузно потриване на ръце, търсене на различни съображения за отлагане и дрънкане на празни приказки, вместо с навременна, решителна и силна намеса. Тогава Будапеща беше смазана от съветските танкове, сега Либия пред очите ни бива смазана от самолетите на Лудия. Тогава хиляди унгарци бяха избити и прогонени от родината им, сега същото се случва с либийците.

Да, ние, българите, не щем много да се молим за народа на Либия, защото май вътре в себе си чувстваме, че имаме стари сметки за уреждане. Дотам, че премиерът ни се изказа против обща европейска подкрепа за либийската опозиция в Бенгази, защото сред нея имало хора, които лично са участвали в измъчването на нашите медицински сестри преди време.

Това може и да е така. Но ми прозвуча, сякаш самият Борисов в самата България вече прокара съответните закони, с размах изчисти всичко и докара нещата до там, че никой от бившите сатрапи на комунистическата Държавна сигурност в момента не заема никакъв висок държавен или административен пост. Или сякаш с принципната си позиция ние директно ще подкрепим не просто справедливата борба на либийския народ, а личните интереси на някакви си престъпни типове.

Според мнозина може и да не съм прав. Но така или иначе, като няма какво друго да направя в случая, моля се за успеха на либийската опозиция, защото успехът на Кадафи би бил разрушително природно бедствие за устоите на демокрацията изобщо.

Ако не се сещате защо – ще ви кажа. Не само защото изоставихме онези хора. А и защото Кадафи, дори в тази тежка за него ситуация, съзнателно удря право във фундамента на демокрацията, в спазването на законовите процедури, като използва един привидно твърде законов аргумент. Или капан. Или нещо по-лошо. Той казва така: – Аз не съм готов да си подам оставката, но ако бях готов, пак нямаше да мога, защото всъщност не съм избран на никакъв пост, не съм президент или нещо подобно, аз съм просто лидер на революцията, а няма закон, според който от нея можеш да си подадеш оставка, длъжен си да и служиш до край.

Има предвид – до безкрай. Или поне – до края на всички други, освен неговия собствен. Но втренчените в процедурния пъп на закона демократично настроени люде започват да цъкат с език и да се дивят – абе, той май е прав, верно по закон няма пред кого да си подаде оставката, горкият! `Ми с`я к`о шъ пра`йм….. 

ІІІ.

Моля се най-после да видя българското правителство да излезе и ясно да каже “не” на руснаците за строителството на АЕЦ “Белене”. Не ми се ще да се моля за това. По-ми се ще вече да беше станало без молитви, но като не става така, трябва по друг начин.

Има нещо много сбъркано обаче в цялата ситуация. Дори някои от българските медии и отделни коментатори, които иначе принципно са против “Белене”, в момента изтъкват случилото се в Япония и рязката промяна в общата европейска позиция по отношение на сигурността и   използването изобщо на ядрената енергия, като някаква едва ли не мана небесна, като някакъв радостен факт, че свише силен коз за отказ пред руснаците е паднал в ръцете на Борисов.

Аз не знам защо въобще трябва да им даваме обяснения или да ползваме случайни козове, вместо да кажем – пичове, `ми просто нямаме интерес, бе, вие имате, но ние нямаме, затова – стройте си централата другаде, не в България.

Ами ако не бяха станали бедствията в Япония и реакторите там не бяха изпушили, ние какво – пак нямаше да имаме нито икономическа нужда от централата, нито пари за нея, нито политически интерес от строителството и, ама щяхме да я построим, просто защото нямаме достатъчно козове свише ли?

Съвсем трети пък е въпросът, че Борисов се назлъндисва да откаже дори сега, въпреки козовете, за които говорим. Това вече вони. Лошото е, че, освен на пари и политически натиск, вони и на несбъднати молитви. 

ІV.

Моля се също тези дни не само за глобални събития, но и за съвсем персонални съдби – например за гражданина Цветомир Богданов, както и за душевното здраве на компетентния български съд. Оказва се, че през миналата година колата на Богданов, докато пресича на кръстовище с 30 километра в час на зелено, е ударена от кола на НСО, която пресича с 50 километра на червено. Пострадало е детето на Богданов. И сега компетентният и независим български съд се е захванал да съди гражданина Богданов, защото “не е избегнал удара”.

Така и не разбрах някой сезира ли съда и с това го подтикна към описаното безумие или съдът този път е събрал цялата си компетентност и гражданска смелост, та да се самосезира. Защото, както знаем, в много други случаи той избягва самосезирането като порочна практика, дори ако види със собствените си очи как даден влиятелен гражданин подпалва от четирите страни съдебната палата. Стига да е наистина достатъчно влиятелен гражданинът, де.

Наистина, досегашният ми опит навежда на мисълта, че с молитвата си може да помогна, а може и да не помогна на гражданина Цветомир Богданов. Обаче абсолютно гарантирано е, че душевното здраве на българската правораздавателна система само с молитва няма да се промени към по-добро. Просто трябва някой да се заеме и да изхвърли натрупания там човешки и законов боклук.

Не е избегнал удара…..А гьостерица, де-е-е!

V.

Хора, молете се и за нас, българите!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. А. Андреева, София said,

    Драги г-н Асенов,

    Не съм срещала по-хубав изказ от мисълта в пасажа:
    Молим се с цялата сила и с целия си човешки ужас на самотни миниатюрни същества, захвърлени в красива, но огромна, дива и непредсказуема Вселена. Защото сътворихме невероятна наука и овладяхме невероятна техника, но не можем да овладеем природата извън нас и вътре в нас. Сигурно защото не сме я сътворили ние, а някой друг.

    Благодаря Ви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: