И АЗ НЕ`АМ ДУМИ, МИЛЕНКЕ

март 12, 2011 at 7:30 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ По времето, когато българите бяха призовани да гласуват за това кои са десетте чудеса на България, в политическия живот на страната чудеса се случват постоянно и в такива количества, че никой вече няма сили и време да ги класира.

Феим Чаушев, бивш заместник министър на външните работи в социалистическото правителство на Сергей Станишев бе заловен от полицията като посредник в рекетьорска сделка за връщане на краден автомобил. Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи в същия кабинет, изпрати писмо до 19 американски сенатори и конгресмени, в което протестира заради официално отнетата му американска виза и отправи нападки срещу посланика на САЩ в София. Четирима депутати от “Атака” напуснаха партията. Поводът е, че лидерът Волен Сидеров по време на предизборната кампания ги е накарал да подпишат в негова полза запис на заповед за 150 хиляди лева, задържал е документите и, както смятат народните представители, парите са изтеглени за тяхна сметка.

Още много подобни чудати работи могат да се изброят, случили се само през последната седмица. На този динамичен фон обаче ту потъва някъде, ту отново се появява на повърхността темата за едно друго, наистина много сериозно чудо – чудото с имената и качествата на очакваните кандидати за президентския пост на изборите през есента. 

– Пламен, има ли вече президентски кандидатури, които са окончателно ясни? 

– Да, има, Фили, макар че все още основната част от партиите сякаш изчакват периода около края на май, за да обявят номинациите си. От една страна, това е нормално поради тактически съображения – да не прегорят твърде рано кандидатите в една кампания, която и без това се очертава да бъде твърде активна, да не кажа брутална.

От друга страна обаче подобно въздържание може да изиграе лоша шега на онези формации, ако има такива, които смятат да извадят и подкрепят нови лица за президентския пост. За тази цел месец май вече ще бъде твърде късен момент – не само заради скъсения период до изборите, но и заради предстоящата лятна ваканция, която винаги разсейва избирателите. А така или иначе е ясно, че по-неизвестните кандидати, поради изначално доста пасивната позиция, която поддържа българското общество, би трябвало да получат достатъчно време не само за да разгърнат концептуалните си идеи за бъдещо управление – и тук пак вметвам “ако имат такива” – те трябва да имат време, за да станат дори просто като физиономия и поведение по-познати на хората.

Само че виждаме, че това не се случва. Което пък означава, че като цяло може да се очаква основните политически сили да заложат на вече познати фигури, с които няма да имат този проблем. 

– Не крие ли обаче и големи рискове подобно поведение? 

– Рисковете тук са напълно известни и са в две основни посоки. Едната засяга пряко самите партии, доколкото тъй наречените “стари муцуни” в тях вече са изхабени до голяма степен като политици, вече не се харесват почти на никого, имат врагове навсякъде, дори в собствените си редици, слабостите им са известни на всички и така могат да станат лесна плячка на политическите си противници по време на дебатите или на PR-екипите откъм онази, тъмната страна на кампанията, която се очаква да се разгърне.

Но партиите вероятно са калкулирали този риск, така че да се оправят сами с опасността и да си носят последствията. Нас с теб, Фили, повече ни интересува въпроса за рисковете и последствията, свързани с положението на българското общество като цяло. Защото появата на старите муцуни в нови битки означава едно единствено нещо – че българското общество, което има неистова нужда от нови, свежи идеи за развитие на страната, има нужда от сериозна промяна на статуквото и баланса на властите, нужда от различен поглед към нещата наоколо, за да се измъкне от блатото, в което е попаднало и се дави от години, очевидно няма да ги получи като възможност за избор и този път. 

– Пламен, с това искаш да кажеш, че партиите като цяло в тази ситуация гледат единствено собствения си пряк политически интерес и до голяма степен загърбват интереса на обществото. Не е ли това обаче донякъде естествено и разбираемо поведение? 

– Да, донякъде разбираемо е, Фили, ако говорим за партиите в донякъде нормална страна, а не в до голяма степен ненормална като България. Естественият ред е наистина такъв – да изразяват партиите интересите на определени обществени слоеве. Тогава сблъсъкът между различните “партийни” интереси довежда и до постигането на реален баланс на обществените интереси.

Само че интересите на кой точно обществен слой изразява в България например най-голямата опозиционна сила БСП – на милионерите в своето ръководство, на мутрите и съмнителните бизнесмени, с които е обвързано това ръководство, или на партийната маса от пенсионери, които се чудят как да си купят днес един хляб и кофичка кисело мляко едновременно?

Давам това само като много отчетлив пример, Фили, но всъщност по подобен начин стоят нещата и с другите главни партии в страната. И затова като казвам, че ситуацията тук е ненормална, имам предвид, че е ненормална едновременно и от гледна точка на чистата политологическа наука, и от гледна точка на практическия разум. 

– Тогава нека чрез практическия разум да се върнем на въпроса за вече известните конкретни имена на бъдещи кандидат-президенти, за да се опитаме да видим и какви процеси стоят зад – или пред – тях. 

– Няма да започна с епитети, Фили, обещах си твърдо, че няма да започна с епитети да придружавам отговора на този въпрос. Затова директно. Първото вече категорично ясно име е на Волен Сидеров, лидер на националистическата партия “Атака”. Не знам всичките му съображения, но едно ме впечатли силно – оказва се, че най-важният стимул за кандидатурата на Сидеров е дошъл от…..екстрасенса Вера Кочовска. Малко преди нейната смърт той я посетил в Плевен и на въпрос за бъдещия президент тя му казала: “Ти си!”

Пак няма да употребя никакви епитети, защото ми свършиха. Само ще добавя, че ми се струва съвършено неподходящо национален политик и истински християнин, за какъвто се представя Волен Сидеров, да бъде стимулиран за отговорно политическо действие от врачка. Пък била тя смятана и за истински феномен.

Другото известно име е на Алексей Петров. Настоящият обвиняем за редица тежки престъпления Петров, бивша барета, бивш агент под прикритие на специалните служби в престъпния свят – или, както други смятат, бивш агент под прикритие на престъпния свят в специалните служби – вече заяви, че независимо от мярката си за неотклонение, започва да пътува из страната, за да води кандидат-президентска кампания. И го прави. Социолозите отчитат, че той няма абсолютно никаква поддръжка и никакъв шанс, но явно целта му, както и самият Петров намеква, са не толкова той да спечели, колкото друг да загуби. В случая под друг се има предвид Бойко Борисов като евентуален кандидат за президент от ГЕРБ. 

– Има ли шанс сегашният премиер наистина да се кандидатира и за президент на тези избори? 

– Борисов засега категорично отрича тази възможност, Фили, но, както се знае от практиката, всяко негово решение е предпоследно. От една страна, позициите на ГЕРБ до голяма степен видимо се влошават след яростните атаки към тях през последните месеци. От друга, поради особености на българското законодателство, според което за президент не може да се кандидатира човек, който през последните пет години не е живял в страната, партията няма как да извади евентуалния си най-силен коз – еврокомисаря Кристалина Георгиева. От трета страна ГЕРБ нямат дълбока или поне широка банка с нови лица, които да са зайчето на добрите кадрови решения, извадено от цилиндъра. Това е видно и от непрекъснатите смени на министри през първите две години от управлението им. А с президента ситуацията е по-сложна, защото него не можеш да го смениш лесно, след като веднъж си го избрал. Така че положението при управляващите е непредвидимо. 

– Тогава да продължим с другите известни имена….. 

– Е, направо ще избегна да задълбавам прекалено много в тълкувания около заявката на Иван Славков да се кандидатира за президент. Бившият зет на Тодор Живков, бивш  президент на българския футболен съюз и известен бонвиван Славков заяви неотдавна, че като гледа имената на другите кандидати, които се въртят в пространството, решил е и той да се кандидатира.

Това може да се приеме най-малкото по два начина – веднъж като поредния несериозен опит за създаване на обществен цирк от негова страна и втори път – като наистина много сериозна, макар силно иронична, оценка за качествата на останалите кандидати. По подобен начин може да се разгледа и идеята, която бе лансирана от партията РЗС на Яне Янев за евентуалната кандидатура на бившия главен прокурор Никола Филчев – човек, натоварен със сериозни обществени съмнения, свързани не само с психическото му здраве, но и с евентуално участие в убийства. 

– Пламен, това започва да прилича на някакъв паноптикум, в който обаче фигурите не са изцяло восъчни, а донякъде живи….. 

– Така е, Фили, но и още по-лошо става. Защото докато споменатите дотук имена са на някакви повече или по-малко случайни фигури, свободни електрони, които се мяркат и изчезват в пространството, то имената, към които клонят везните на някои от основните опозиционни партии, са от същия порядък. Какво ще кажеш например за двама бивши външни министри като възможни кандидати – Ивайло Калфин от БСП и Надежда Михайлова от СДС? Калфин тотално провален още като министър, Михайлова – като политик в периода след това. Или какво ще кажеш за бившия цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, чието име също се завъртя в пространството като възможна, евентуално обща кандидатура за президент на НДСВ и ДПС?

Кажи нещо ти, Фили, защото само като преглеждам всички тези имена на евентуални бъдещи президенти, на мен ми свършват не само епитетите, но и всички останали думи.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 Коментари

  1. zlatarova said,

    Действително „избор-невъзможен“.Знае ли българския народ какви качества трябва да притежава кандидата за президент???Едва ли…Тогава какво ни чака???
    Вероятно „овче“поведение…

  2. gesh said,

    Имаше добро заглавие в пресата тези дни – ,,Партиите ще издигат ангели на изборите“, или нещо такова…Та, и тази иначе много точна статия отива нататък. Характеристиките на ,,кандидатите“ за президент на този етап са точни, но къде го ангела? Който по определение е млад /не съм виждал стари по картинките/, и да не му се случи това, което е написано в началото на статията, т.е. – ако в този момент вече не е обявен и т. н…Но тя тая е дълга. А иначе, ББ ще се яви на пистата, стига социолозите да са му обещали, че другите ще тичат боси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: