ДОЦЕНТ ПЕТРОВ ПРЕЗИДЕНТ, АЗ – ПАПА

февруари 3, 2011 at 7:26 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Доцент Петров ще се кандидатира за президент. Не че е новина, но си струва да се коментира. Нямаше да си струва толкова, ако някой друг Доцент се беше кандидатирал, но точно Петров…..

Първо искам да кажа, че малко ми е странно, дето в тая наша България се народиха толкова деца, чиито родители са имали неблагоразумието да ги кръстят със звучното име Доцент. Или може би напоследък някои хора сами ходят, та се правят на маскари като се прекръщават така, а? `Щото свидетелствам, че преди години наоколо не щъкаха толкоз много потърпевши от този вид. Не знам, това някакъв повей от модерните времена ли е, що ли?

Може да изглеждам изостанал, но да си призная, граждани, на мен забелязаното широко разпространение на името Доцент никак не ми звучи модерно, а обратно – работата ми изглежда малко ретроградна, доколкото ми напомня едно към едно за социалистическата казарма. Там основната маса хора се казваше Редник и различаването между многобройните Редник ставаше по фамилия. А където имаше вече съвпадение и на фамилиите, основният критерий беше формата на главата – на кой пипонеста, на кой като кестен…..

Не че не беше интересно, де. Можеха да се видят твърде интересни сценки и да се чуят много образователни, от гледна точка на старшината и на цялата армейска система, наставления. Това после в тефтерите по политпросвета на началството се отчиташе като специфична форма на армейско обучение в социалистически морал и ред. Макар писателят Ярослав Хашек далеч по-рано да беше описал, че по абсолютно същия начин стоят нещата и в мръсните империалистически армии.

Ето как ставаше цялата работа: – Ей, ти, Редник Петров, не се дръгни по гъза в строя, че като дойда аз да те задръгна….. От което на няколкото чинно изпънати Редник Петров им припарва и започват уж тайно да се пипат отзад, за да проверят дали обучителната реплика на старшината случайно не се отнася точно до тях, колкото и да са сигурни в обратното. В този момент обаче старшината схваща, че думите му са породили конфуз, вместо ред, и се уточнява: – Не ти, бе, Петров! Ти – Петров на втората редица, дето главата ти е като артишок…..

Няма празно, старшината, който и да беше той, винаги уцелваше най-правилната форма, с която да изгради запомнящо се образно сравнение. Този феномен и досега си остава необяснен, а предполагам, че и принципно е необясним. Откъде в онези тъмни времена един прост социалистически старшина имаше толкова добре изградена представа за формата на странния зеленчук артишок, след като такива екзотики не можеха да се видят дори в най-специализираните магазини, само Бог знае. То трудно можеше тогава да види човек и обикновени банани, какво остава за артишок…..

Но да се върнем на този Доцент Петров, дето ще се кандидатира за президент. Нищо не мога да кажа за формата на главата му – дето се вика, за целта плащаме заплатите на компетентното следствие, компетентната прокуратура и компетентния съд, те да решават. Мога обаче много неща да кажа – и всичките ще бъдат верни – не само относно формата, а и относно съдържанието на онези глави, които след някой и друг месец самоотвержено ще посегнат към бюлетината, с цел да въведат въпросния Доцент на бял кон в самото сърце на българското управление и българския политически живот – президентството. А това впрочем значи – и в сърцето на европейското управление и европейския политически живот, нали. Само че няма нужда да казвам тези много неща, `щото няма кой да ме чуе, а онези, които по принцип не чуват, и без това ще го въведат, като едното нищо ще го въведат, помнете ми думата.

И тогава ето какво ще съобщават обективните български медии: “Президентът Доцент Петров днес получи строго секретен доклад от специалните служби, в който се отчита, че под неговото мъдро ръководство контрабандата по българските граници е намаляла драстично, защото всички други контрабандисти, освен назначените от президента, веднага се разстрелват на място за нелоялна конкуренция”. Как ви звучи това като съобщение, а? Възможно или невъзможно? Залагайте, де!

Или: “Президентът Доцент Петров днес разгледа някои от по-големите публични домове в центъра на столицата. Той бе искрено възмутен от тежките условия на труд, при които се трудят заетите в тях труженички и обеща още в началото на следващия си мандат да вземе бързи мерки за подобряване на нещата”. Няма да коментирам! Не ме карайте, защото ме боли – да чакат морните девойки чак до следващия президентски мандат на Доцент Петров…..

Почти сигурно е, че ще има и нещо такова: “Президентът Доцент Петров днес назначи за свои съветници по националната сигурност Доцент Чуков за вътрешните дела и Доцент Пушков за външните. Както вече се знае, икономическият му екип ще бъде оглавен от Доцент Дайпаричков, а юридическият – от Доцент Щетидамазединзаконов /има се предвид – един законов по муцуната/”.

Край на цитатите от бъдещето! Друг е въпросът, че такива цитати от бъдещето изобщо не би трябвало да възникват в главите ни нито сега, нито когато и да било през цялото ни демократично битие, по повод на която и да било президентска кандидатура. Защото това означава, че като общество изобщо не си даваме сметка кое на какво е началото и кое на какво е краят. Така де, грешка – някои отделни индивиди ще знаем, че това е краят на всичко, но началото къде е – никой никога няма да разбере, `щото след края няма да ни има.

Не би трябвало да възникват такива цитати, но възникват!

Да ви кажа честно, граждани, ако не бях толкова голям скептик, изобщо нямаше да повярвам на появилото се тази седмица съобщение, че Доцент Петров наистина ще се кандидатира за български президент. Някой веднага ще види и ще ме уличи, че признанието ми съдържа логическо противоречие, защото е всеизвестно, че обикновено е точно обратното – скептиците не вярват, а будалите вярват. То в известен смисъл пак ще бъде така, де, извън хранените хора, само истински тъпанар и будала ще повярва искрено на Доцент Петров и ще го гласува за президент.

Но това по-късно. Сега на дневен ред е самото обявяване на кандидатурата му и затова казах, че нямаше да повярвам, ако не бях скептик. Имам предвид, ако не бях много голям, истински, последователен и завършен скептик по отношение на собственото ни аз като народ и като бъдеще – затова вярвам.

И ако се чудите защо пък съм толкова голям скептик, веднага пояснявам – защото той сегашният ни президент Георги Първанов натвори огромно количество беди в лехата, която общонародно обработваме, без дори да е доцент. А представяте ли си един истински Доцент на какви подвизи е способен? Аз си го представям. Мерси!

Обаче от друга страна, граждани, кандидатурата на Доцент Петров в същото време не може и да не ме вдъхнови, да не ми вдъхне някои основателни надежди за собственото ми бъдеще. Защото тя показва нагледно, дава личен пример за това как човек в нашето време – и особено в нашето общество – може да може страшно малко, но да иска страшно много. И да го постигне, като не му пука за нищо и от нищо, само с настоятелно внушение към всички околни, че са му длъжни, пък било поради едничката причина, че той толкова много той иска даденото нещо.

Давам си сметка, че до голяма степен поради домашно възпитание и други фактори този тип самочувствие много ми липсва в живота и затова животът ми е на този хал – да коментирам глупостите на другите, вместо сам да ги творя, пък някой друг будала да ги коментира после колкото си ще. Но сега вече, като виждам какво постига Доцент Петров само с помощта на простия мерак да стане голям човек, ще се обърна с лице към истинското печелившо житейско поведение, ще припозная непомерната амбиция за житейски стожер и ще отхвърля тъмното було на съвестта и реализма, което ме дърпа надолу.

Ами няма какво да го увъртам, граждани. С тези последни думи всъщност искам да ви информирам, че най-вдъхновено смятам да се кандидатирам за папа. Е, не съм всеизвестен и всепризнат доцент като Доцент Петров, но, доколкото знам, това пък и не е категорично изискване в трудовата характеристика на папата. От друга страна, давам си сметка, че това категорично е най-добрият начин да осребря 50 годишните си  неистови опити да живея уж духовен живот, докато свинствам в материалния. На бас, че доста качества съм попил от тънката материя на духовността, качества, които несъмнено ще ми бъдат от полза като седна на Светия престол.

Така че мен не ме мислете повече! Аз ще се спася, непременно ще се спася по времето, когато вас тук Доцент Петров ще ви управлява. И да не е посмял тогава някой да се задръгне по гъза в строя, защото ще дойда и ще ви задръгна аз вас…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

3 коментара

  1. lilia said,

    Задължително е да има съдействие.Това са отговорности .Сам -закъде.Всичко става с хора и мъдрост

  2. plamen said,

    Пиши ме мен за вице-папа. Тъкмо ще ги объркваме с имената и ще правим кур-капани на младите журналя с къси полички – тва сега Пламен Папата ли е или Пламен Вицето?

    Освен това аз имам по длъчко име от миналото ми на научен работник преди 20-на години, значи по-внушително: Младши Научен Сътрудник Пламен Петков. Направо чутовно 🙂

  3. Елена said,

    Познанията на Доцент Петров за артишока може би съвпадат с тези на някои народни представители за Клаус Барби, които подведени по второто име се озоваха в смешна ситуация.
    Основателен е скептицизмът на автора относно обществения разум, но ми се струва че ще се повтори или потрети упражненият вече сценарий на президентските избори.
    Конкурентът /в случая Доцент Петров/ е толкова фрапантно, дори плашещо неприемлив, че в ужас електоратът и особено този с приблизително дясна ориентация, ще бъде принуден да приеме кандидата на мнозинството.
    Така на времето бяха сложили конкурент на Желю Желев пародийна фигура, в съвсем близък план имахме балотаж между Дориан Гоце и…Сидеров.
    Ако излезе нова „книга“ за втория мандат на Първанов, може би трябва да е със заглавие- „Служебна победа“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: