ЗАЕКО, БЯГАЙ!*

януари 8, 2011 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ За България 2010-та година беше наситена с многобройни събития, повечето от тях обаче за съжаление с ниска ефективност по отношение на реалните промени към по-добро, донесени на страната. Каква ще бъде 2011-та – съвсем разбираемо се питат в момента всички. Надеждите за по-добра година се свързват най-вече с излизане от икономическата криза и чувствително подобряване на материалното положение на хората, с провеждането на твърде наболелите реформи в сфери като здравеопазване, съдебна система и администрация, с развитие на общия процес на демократизация на страната и възстановяване на доверието към България от страна на ЕС.

В тези и другите основни направления са възможни различни сценарии, но всички те минават през фокуса на предстоящите през есента президентски и местни избори. Това ще бъде централна тема, която ще присъства неизбежно във всички думи и действия на политиците, около нея ще се концентрират и усилията на гражданското общество, доколкото то съществува в страната, тя вероятно ще има и пряко въздействие върху редица икономически решения и действия. 

– Пламен, какво е твоето най-общо очакване – дали в края на 2011-та българите ще бъдат повече радостни, че изпращат една лоша година или ще бъдат тъжни, че си отива една добра? 

– Тъй като по китайския календар това е годината на заека, Фили, мога да кажа така – според мен 2011-та ще пробяга бързо през живота ни, в нея ще има много заплахи за битки, много показване на мускули и публично тупане в гърдите от една страна, а от друга – много страхове, нерешителност и плахи действия. Като цяло годината няма да доведе до съществено промяна на самото обществото – например от заек то да се превърне в някакво по-съществено и влиятелно сред горското семейство животно. По отношение на икономиката смятам, че мнозина тук ще продължат и занапред да ядат моркови, докато малцина ще продължат и занапред да ядат заек с моркови. Дали това ще са същите онези, които ядяха заек с моркови и в предишните години или на част от тях ще им се отнеме заека, за да се даде на други – предстои да видим.

Разбира се, в чисто личен, пък и в политически план, годината на заека подсеща и за необятните възможности в сферата на любовните ласки. Но винаги трябва да се помни, че никога не е късно човек да стане за резил с неправилен избор на партньор или с прибързани заешки действия в леглото.

Всъщност, Фили, може като цяло да ти изглежда песимистичен този поглед, но според мен не е. Песимистичен би бил, ако се вижда с просто око, че някой вече точи ножа, за да заколи заека изобщо. Засега обаче чак толкова лоша перспектива няма, слава Богу. От друга страна, признавам, че не е и много оптимистична нарисуваната картинка. Но какво да се прави, такава е природата на заека. 

– С други думи, смяташ че през годината поводите за радост и поводите за тъга ще се балансират и накрая трудно ще се прецени кое преобладава? 

– Човек никога не може да сгреши с такава балансирана прогноза, Фили. Пък и логиката сочи натам. Да вземем за пример едно от най-важните събития, които ни очакват през годината – президентските избори. На пръв поглед, в тях има нещо много светло, много оптимистично. При това то е нещо, което всички знаят, че ще се случи с абсолютна сигурност и могат отсега да му се радват – ще приключи десетгодишният цикъл, по време на който ролята на президент играеше лицето Георги Първанов, известен още с псевдонима си Гоце, използван от него като агент на бившата Държавна сигурност. Впрочем вътрешният министър Цветан Цветанов, сочен засега като един от възможните кандидати за президент на управляващата партия ГЕРБ, вече публично се зарадва по този повод. Той каза, че смяната на Първанов ще означава реална възможност обществото да се справи с проблемите, възникващи не само около досиетата, но и свързани изобщо с ролята на хората от бившите комунистически тайни служби в българския живот през годините на прехода и занапред. И това е факт. Всички в тази страна са наясно, че именно президентът Първанов беше и продължава да бъде една от основните спирачки за разрешаването на този сложен комплекс от въпроси, свързани с бившата ДС и нейните разклонения в демократична България. 

– Добре, кое тогава внася отрицателния баланс в така описаната ситуация? 

– Това е фактът, Фили, че цялата работа ще стане на практика механично. Просто по Конституция българският президент няма право на повече от два мандата и затова Първанов ще си отиде. Той няма да си отиде поради осъзнатата реакция на демократичното българско общество, че не го иска повече на този пост, защото само пречи, а не помага на страната. Че не го иска, защото многократно си позволява публично да лъже за различни свои действия от миналото и настоящето. Не и заради това, че обществото е разбрало вредната му роля за оставането на България в руската орбита на влияние и всяването на недоверие към страната у истинските ни партньори от ЕС и НАТО. Не, Първанов ще си отиде по технически причини, така да се каже.

Това е жалко, защото означава, че обществото ни все още се гърчи в собствената си неспособност да вижда истината, да се организира за демократични действия и да преодолява вътрешни и външни прегради по пътя на собственото си развитие. Това е жалко също, защото фактически Първанов ще излезе победител от битката, която от години води срещу българската демокрация, вместо въпросната българска демокрация да му натрие носа. 

– Пламен, а каква ще бъде ролята на предстоящите избори – и местни, и президентски – за цялостната политическа ситуация в страната? 

– Не само изборите, а и кампанията преди тях, която вече по един или друг начин е започнала, Фили, на практика ще дадат отговори на редица важни въпроси. Например за съдбата и бъдещето на ГЕРБ, при това не само на ГЕРБ като управляваща в момента партия, а като партия изобщо. Поне засега социологическите проучвания сочат, че кандидатът на ГЕРБ за президент най-вероятно ще спечели. Тези прогнози обаче са твърде ранни, за да се приемат като напълно сигурни. В месеците до ноември могат да се случат прекалено много неща – да се появят информации, да се развият скандали, да се предприемат действия, било от опозицията, било от самите управляващи, които да разбият на пух и прах всички прогнози.

В същото време – и това е нормално – продължава да цари абсолютна неяснота по разположението на силите, свързани с местните избори. Възможно е там битката да бъде дори още по-тежка, а политическата конфигурация да се окаже доста по-сложна, отколкото по отношение на избора на президент. И в края на краищата да се стигне до положението ГЕРБ да излъчи президент, но да претърпи относителен провал в изборите за местна власт. Което почти сигурно ще означава, че първият управленски мандат на партията е на път да се окаже последен. 

– Доколко това ще зависи от действията и поведението на опозицията? 

– Зависи какво имаш предвид под опозиция, Фили. Ако за БСП например този въпрос не стои, тя просто няма друг шанс, освен да се бори срещу ГЕРБ, за да съхрани себе си, то за довчерашния съюзник на социалистите от ДПС нещата са по-различни. Неотдавна от движението дадоха сигнал, че са в процес на преориентация и започват да водят политика в подкрепа на управляващите. Това все още не е ясна, завършена и последователна тенденция, базирана на видими действия, например общо гласуване в Парламента, но вероятно през новата година и на това ще станем свидетели.

От друга страна десните партии от Синята коалиция, които доскоро подкрепяха почти единодушно действията на ГЕРБ в управлението, започнаха да отправят все повече критики и все по-категорично да се дистанцират. И това е напълно разбираемо. Защото докато за ДПС най-добрият начин да се легитимира пред собствените си избиратели винаги е било прякото участие или поне близостта до властта, то за Синята коалиция, която вече десет години преживява период на резигнация и живее на ръба на политическото оцеляване, в момента е много важно да покаже собствено лице, както се и опитва. Така че темата що е то опозиция в момента е твърде сложна.

Факт е обаче, че ГЕРБ няма да бъдат оставени от никого, дори от най-близкия си съюзник, партия Атака, да спечелят лесни позиции. Напротив, като се има предвид, че обикновено над 40 процента от избирателите не гласуват изобщо, ще се окаже, че която партия успее да прибави  електорална подкрепа към нивата си в момента, това ще бъде отнето най-вече от ГЕРБ. Но в края на краищата, то е цената на популизма, която партията евентуално ще трябва да плати. В политиката е така – случайните печалби от миналото в някакво бъдеще задължително се превръщат в гарантирани загуби. Дали въпросното бъдеще ще дойде за ГЕРБ именно през 2011-та, това е въпросът. 

– Пламен, освен пряко свързаните с предизборната битка, кои други според теб ще са водещите теми за българското общество през 2011 година? 

– На практика няма голяма, важна тема, която да не е свързана с изборите или да не внася някакъв сериозен нюанс в тях, Фили. Но все пак да изброим няколко неща. На първо място е въпросът ще се пречупи ли отрицателната тенденция в икономиката и ще се почувства ли истинско разведряване, което да сочи край на кризата. Според мен, пък и според редица водещи икономисти и институции, дори това да стане, то няма да е толкова силно, колкото на всички им се иска, борбата с кризата ще продължи да бъде бавна и мъчителна. Втората главна тема е какво ще стане с тъй наречените големи руски енергийни проекти в България. От това зависят развитията не само на редица вътрешни, но и на редица външно-политически процеси. Третата тема вече я споменахме по-рано – досиетата и положението на бившите служители на бившата комунистическа Държавна сигурност. Управляващите обещават остра атака срещу тях, независимо че прогнозират въпросът цялостно да се реши след президентските избори. Темата обаче е нож с две остриета от предизборна гледна точка. От една страна така ГЕРБ може да си върне гласовете на доста демократично мислещи, но разколебани напоследък хора. От друга страна партията може да се окаже изправена пред много по-голяма и много по-добре консолидирана съпротива на ретроградните елементи, отколкото се предполага в момента. Така или иначе, факт е, че ни очаква година, пълна с интересни развития, Фили, толкова интересни, че чак на моменти плашещи. Затова ако бях заек, досега да съм избягал на едно далечно и безопасно място, например в Австралия. 

*Първо искам да се извиня на покойния вече писател Джон Ъпдайк, че директно заех заглавието от прочутата му книга, но то толкова ми пасна на текста, че не устоях на изкушението. Второ – да добавя, че този текст е писан в дните между Рождество и новата година и не отразява пряко разигралият се в първите дни на 2011 фарс около подслушването на висши държавни чиновници в България. Това обаче с нищо не променя направените в него прогнози, напротив.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 Коментари

  1. lilia said,

    Доста правилни виждания.При положение че наистина Герб остане със слабо рамо в местната власт,трябва да се разчита на изградената мрежа в нивата ,за да преодолява негативите на слабо местно управление.И по никой начин бягството и укриването от проблемите ,или оставяне на самотек няма да реши в полза на Герб проблемите, които ретроградни сили ще опитат да създадат.Необходимо е винаги адекватно позициониране спрямо реални проблеми и оттам бърза и резултатна намеса ,за да се противостои на такива опити за подриване .Така с устойчиво поведение може да се постигне придвижване.Няма защо да се самозалъгваме, че кризата може и да отшуми и да се получи известно отпускане, което ще е идеална почва за подривно предизвикване на нова криза.Винаги трябва да сме в активност за правилна реакция-според изискването на момента.

  2. zlatarova said,

    Анализът Ви г-н Асенов съответства на ситуацията в страната.За жалост едва ли ни очакват по-добри дни,след като потреблението спада,обедняването нараства,а и политиците на ГЕРБ съвсем не са европейски настроени.Дори годината да е плодородна това нищо не ще донесе на народа .При наличие на начални грешки във времето ще има нарастване на грешките .Просто няма място за оптимизъм!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: