НЕ Е ТРУДНО ДА СЕ ОЖЕНИШ, ТРУДНОТО Е ДА СИ ЖЕНЕН

декември 9, 2010 at 7:18 am (Без категория) (, , , , , , )

  • Въпреки че се опарихме със Сакскобургготски и Станишев, които ни доказаха нагледно, че е по-добре работата да си остане зле, отколкото да стане още по-зле, накрая си избрахме Борисов 

Пламен Асенов 

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

“Ситуацията ще стане много по-добра, ако нещата не се влошат” – почти изцвилих от удоволствие при тази мъдрост. Бог да благослови спортните коментатори! Изтърси я онзи ден един, докато разнищваше текущият шампионат на Обединеното кралство по снукър. Не съм изненадан, нормално е тази високо интелектуална игра да стимулира и сътворяването на бисери. Миналата година например за един от играчите научихме, че, погледнат под определен ъгъл, прилича на Барух Спиноза.

Ако не се сещате, Спиноза е португалски евреин, известен като холандски философ-рационалист от 17 век, за когото пък испанецът от края на 19 и началото на 20 век Мигел де Унамуно и Хуго /човекът е само един, не се бъркайте от името/, професор по теология и ректор на университета в Саламанка, писа: “Както другите хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Факт е обаче – взрях се в портрета на Спиноза и се оказа, че въпросният играч на снукър наистина удивително прилича на него, макар да съм сигурен, че в онзи момент коментаторът изобщо не е имал въпросния портрет на ръка, за да го гледа. Сравнението следователно му е дошло направо отвътре, от по-стари интелектуални натрупвания. Ето как в нашия недъгав свят високото и ниското често се смесват в непонятна за традиционния разум амалгама и метафизиката избуява във всекидневния ни физически живот.

Затова побързах да се абстрахирам от конкретния повод и да погледна по-философски на цитирания словесен бисер. Веднага си дадох сметка за дълбочините, които съдържа той. Наистина, има много и различни начини всяка ситуация да се подобри. Обаче напоследък масово практикуваният в света безпочвен оптимизъм по американски образец явно ни пречи да държим постоянно под око факта, че един от тези начини е нещата да не се влошат, докато ги подобряваме. И явно дори ние, патилите българи, сме заразени от този вид оптимизъм, та постоянно забравяме да се подсигурим.

Като пример веднага се сещам за последните три български правителства. Те дойдоха на власт, като ни пробутаха само първата част от лозунга за ситуацията, която предстои да се подобрява. Друг е въпросът, че ние като общество вероятно искахме точно това да ни бъде пробутано, защото иначе, философски погледнато – не можеш да излъжеш някого, ако той не е склонен да бъде излъган.

Но въпреки че се опарихме със Сакскобургготски и Станишев, които ни доказаха нагледно, че е по-добре работата да си остане зле, отколкото да стане още по-зле, накрая си избрахме Борисов. Избрахме си го, въпреки че дори от предварителната му любовна игра с народа беше ясно, че ни представя като образец за поведение същата схема, само малко позацапана в десни краски.

Тук отварям скоба, за да изясня един тънък момент. Някой веднага ще се засегне на партийна чест от казаното и ще ме обяви за пристрастен, защото не включвам в тази тройна поредица правителството на Костов. Но с него работата наистина е малко по-различна. Първо, той дойде на власт в момент, когато и да тръбиш, че има опасност нещата да се влошат, никой няма да ти повярва, защото при Жан Виденов наистина бяхме ударили абсолютното дъно. За разлика от абсолютната нула във физиката /- 273.15 С/, отвъд която никаква температура повече не може да падне, защото междувременно замръзва дори самата идея за температура, то абсолютното дъно в политически и обществен смисъл има тази особеност, че под него съществува безкрайна поредица дъна. Само дето на никой вече не му пука от този факт. Втората важна подробност е, че – на каквото и да отдаваме това, всеки според партийните си страсти – обективно доста неща в държавата при Костов наистина се подобриха. Признават го дори неговите заклети врагове, нищо, че съюзникът му Борисов не ще да го признае. Може би защото не му е заклет съюзник. И третият фактор, който определя различието, е, че Костов, ако помните, не обещаваше само цветя и рози, а казваше, че ще е трудно, защото знаеше, че ще е трудно. Даже, пак ако помните, самият той отначало доста време се колеба дали да вземе търкалящата се на улицата власт – вероятно защото знаеше. Е, ние пък като общество за сметка на това бързо забравихме обещанието, че ще е трудно и поискахме от него да го направи лесно, от което работата съвсем се забатачи.

Но така или иначе, да се върнем на последните три правителства. По отношение на тях българският народ за пореден път потвърди максимата на споменатия вече Унамуно, че “не е трудно да се ожениш, трудното е да си женен”. Като погледна назад в частния си живот, не би трябвало да съм много съгласен с маестрото на мисълта, защото винаги ми е било лесно и едното, и другото. Обаче се съгласявам, защото знам, че в политически и обществен план си е точно така.

Например Симеон го разлюбихме, защото лъжеше през цялото време и в края на краищата ни излъга, Сергей – защото дори не можеше да ни излъже както трябва. От няколко седмици насам е назрял моментът да преоценим матримониалните си отношения и с Борисов, защото се вижда, че той пък изобщо не може да лъже. Това твърдение на пръв поглед изглежда парадоксално, когато говорим за морал в политиката, но, погледнато от определен ъгъл, откъм техническата страна на въпроса, всъщност не е.

Да лъжеш майсторски, освен всичко негативно, си има и позитивна страна – означава да имаш ясна цел, стратегическо мислене, което ти позволява да планираш пътя до целта, както и добър усет за необходимите и излишните тактически ходове по този път. А бат` Бойко какво прави? В управлението на страната действа както му идва отвътре, не разчита дори на старите си интелектуални натрупвания, а всеки ден ни споделя по някоя нова истина. Но само истината и чистата истина такава, каквато я вижда в този именно момент, възкачен върху текущото ниво на собственото си ментално развитие или поради възникването на ситуация, пълна със случайни фактори – не истината, каквато е била според него вчера или миналия месец. Да не говорим пък за наличието на каквото и да било видимо усилие от негова страна да се придържа към някоя от малкото абсолютни истини на този свят.

Няма да припомням примерите в това отношение, за година и половина управление те станаха толкова много, че само от изброяването им парата на този текст ще отиде изцяло в свирката на емпиричния опит, без натрупванията там да донесат съществена полза. В случая обаче е важно да се припомни отново философският аспект на тези натрупвания – в резултат на изразяването на противоречиви истини по един и същи въпрос от един и същи човек обикновено се стига до положението, което народът за краткост е нарекъл “пате в кълчища”. Не знам, може в някой анимационен филм патето в кълчища да е смешен персонаж, но когато този феномен се прояви в управлението на дадена страна, тогава, освен смешно, става и страшно – най-малкото защото всички загърбват думите и се вторачват само в действията ти като реален критерий. А това означава, че дори и да искаш, вече не можеш да излъжеш, след като твоите истините  нямат никаква стойност за никого. Както се случи със самият Бойко Борисов – Quod erat demonstrandum /Което и трябваше да се докаже/.

Да вземем за пример последният му опит да се разграничи от президента Първанов. Всъщност, граждани, от доста време забелязвам, че в това отношение премиерът ни определено не жъне успехи – Първанов видимо по-лесно се разграничава от Борисов, когато му се наложи, докато за самия Борисов разграничаването от Първанов е доста по-трудно. Това се дължи точно на гореописания феномен, че вече всеки гледа какво правят ръцете, а не какво казва устата му.

„Костов пък говореше, че с Първанов сме един проект. Сега поне става ясно, че ГЕРБ не е партия, която се обвързва с някого, че си има своя програма” – заяви премиерът онзи ден, възмутен от нахалството на Костов да предлага смяна на министри, които не се справят с ангажиментите си. Тези думи на Борисов очевидно бият в две посоки – едната е да си защити министрите, другата – да се разграничи от президента. Но всички са наясно, че като реално действие шефовете на културата, образованието, земеделието, здравеопазването и транспорта наистина не се справят, така че той много греши, като обвързва пряко действия им с наличието на някаква си програма на ГЕРБ. Защото това, което всъщност разбират и си казват хората по този повод е следното: – Странно, тия пък са се изхитрили да имат политическа програма, в която е записано, че министрите не трябва да се справят с министерските си задължения. `Що ли да гласуваме за тях на следващите избори?

Другата посока от думите на Борисов, разграничаването от президента, в случая е дори още по-малко успешна, защото всички веднага се сещаме за подписаните с руснаците договори за изграждане на големите руски енергийни проекти в България и си казваме: – Как така премиерът на теория не осъществява един проект с Първанов, а на практика реализира напълно и изцяло точно неговия проект, въпреки че имаше безкрайни възможности да не го прави? И сега на другите избори като гласуваме за кандидата на ГЕРБ, няма ли да си изберем всъщност истинския кандидат на АБВ за поста?

А това са сериозни колебания, граждани. И все по-сериозни ще стават с наближаването на изборите.

Давам си сметка, че днешното ми писание по текущите политики изглежда може би твърде абстрактно, твърде академично за нечий вкус. В него няма почти нито един намек за секс, нито има гъделичкане на низките страсти на тълпата с алюзии за пиянски оргии, мръсни пари и чисти икономически или политически далавери. Причините за това са две. Първата е, че пиша точно на студентския празник и се чувствам длъжен да отдам почит на академичния дух, макар напоследък той самият да предпочита чалгата пред самия себе си. Втората е във вкорененото ми убеждение, че простата българска действителност в действителност е твърде сложна действителност и не може да се разбере пълноценно чрез прости разсъждения, тя изисква малко или много специална подготовка. И усилие. И съзнанието, че ако не разбираш в какво живееш, то неизбежно ще ти се стовари на главата. Как ще се справят с това след години децата ни, за които едно международно изследване установи, че по “езикови знания и четивни умения” са на предпоследно място в Европа, че четенето за тях е “празна загуба на време”, а осмислянето на елементарни текстове е далеч отвъд възможностите им, не ми е ясно. Пък и не ми се мисли – те да му мислят.

Само казвам, че ако не сте разбрали нещо от написаното, обадете се на Бойко Борисов да го питате що значи. Нали всички сме съгласни, че по въпросите на градината най-добре е да се пита градинаря, за философията – философа и т.н. По същата логика, за всички неясни думи и дела в държавата България в момента най-добре е да питате онзи, който твори делата и говори думите. Ние, останалите, само го зяпаме, както би зяпнал реалният Барух Спиноза, изправен пред някоя маса за снукър. Само че, за разлика от философа, докато зяпаме, нас не ни боли Бог, а нещо много по-прозаично.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

4 Коментари

  1. lilia said,

    В протичане на времето и на решаване на различни проблеми се налагат и промени в подхода.Нека не бъде крайна оценката на всичко направено досега.Защото отговорностите са много и според мен се подхожда правилно .Критиката не винаги стимулира .Понякога и отблъсква а на обществото сега са нужни обединение и много ействие в правата посока.

  2. Spirographus said,

    Най-важният политически, философски и академичен въпрос остана открит: И все пак кой играч на снукър прилича на Спиноза?

  3. plamendp said,

    Бойко Борисов просто се оказа лесен за упражнения по анализ на поведението. Това не означава, че все греши или че винаги е прав. Просто на него се падна тази хапка, която нека някой се осмели да нарече лесна за отхапване и смилане – криза с размерите на война и безупречен батак в най-бедната държава. Аз съм земен човек и в много от ситуациите бих реагирал (говорене и действие) точна като него. Не му отричайте правото да прави нещата по начин поне различен от този през последните 20 години. Не той, ние сме длъжни да опитаме друг път, щом предишния ни отвеждаше не там, където бяхме замислили.
    И пак – Борисов е просто лесна мишена и лесен типаж. Е, по-добре ли е да е витиеват и хлъзгав като предишните? Или политически и човешки хипер-поли-валентен като Първанов? Примерно.

  4. иван тотев said,

    Защо ми се струва, че не става въпрос нито за стимулираща критичност, нито за изпробване на нови възможности. А става въпрос само и единствено, кой да удари парафа под поредната капитулация пред Русия. Щом някой предпочита, парапът да е на бат`Бойко – хубаво. Макар, че и първановият подпис, и станишевият щяха да свършат същата работа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: