А, ДАНО! САМО ЧЕ – НАДАЛИ!

ноември 27, 2010 at 9:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България бившият министър на вътрешните работи и настоящ депутат от БСП Румен Петков се оказа в центъра на скандал, който засега сякаш остави на заден план дори скандала около бившия главен прокурор Никола Филчев, свързан със съмнения за поръчителство на две убийства. Името на Румен Петков застана в центъра на общественото внимание, след като шефът на Агенция “Митници” Ваньо Танов изнесе допълнителна информация по случая отпреди няколко години, когато Петков като министър се срещна с хора от подземния свят – случай, който тогава стана повод за осветяването на Алексей Петров като агент под прикритие и доведе до уволнение на самия министър. Ваньо Танов, който пък по онова време беше началник на службата за борба с организираната престъпност, сега заяви публично, че на срещата с печално известните братя Галеви Петков е посредничил за разпределението на териториите и запазване на мира между два от най-големите наркокартели в България. Публичният шамар отекна здраво, след като депутатът Волен Сидеров каза, че главният прокурор трябва да поиска имунитета на Румен Петков и той да бъде разследван за цялостната си дейност като министър, а американското посолство потвърди, че е отнело визата му и той вече няма право да посещава Съединените щати. Веднага след това самият Румен Петков пък заяви, че настоява да му бъде свален имунитета и да започне разследване от страна на прокуратурата, като отправи нападки включително към вътрешния министър Цветан Цветанов.

Междувременно, докато текат подобни скандали с хора, свързани с МВР и правосъдието, министърът на вътрешните работи Цветанов и главният прокурор Велчев на обща пресконференция заявиха, че правителството до голяма степен се е справило с организираната престъпност в страната, още преди мандатът му да бъде преполовен.

– Пламен, доколко сериозно може да се приеме подобна заявка за справяне с организираната престъпност? 

– Не знам – трябва ли изобщо да отговоря, Фили, или въпросът е чисто риторичен? Затова ще подходя по соломоновски, като цитирам Николай Радулов, бивш секретар на МВР, експерт по национална сигурност и преподавател в Нов български университет: „Аз мисля, че твърдението, че МВР се е справило с тежката организирана престъпност, е меко казано невярно. Но ако се върнете назад във времето – през последните 7-8-9 години не е имало ръководител на МВР, който да не е обявявал краха на организираната престъпност, а някои даже твърдяха, че такава няма“. 

– Да разбирам ли, че ти си съгласен с това мнение на Радулов? 

– Мисля че няма как човек да не се съгласи, особено след като види посочените от него цифри и разбере механиката на стоящото зад тях. Първо Радулов казва, че през последните пет-шест години – според официални доклади както на съд, полиция и прокуратура, така и на независими източници – в България има трайна тенденция на спад при разкриваемостта на регистрираните престъпления и в момента тя е някъде едва около 45 процента. Забележи обаче, Фили, много важно е да се подчертае, че става дума за ниска разкриваемост на регистрираните престъпления. Защото съществува и феноменът на скритата престъпност, а тя е плод на една печално известна практика полицията съзнателно да не регистрира изобщо голяма част от случаите, които достигат до нея като информация, а следователно – да не ги разследва и разкрива изобщо. Пак според Радулов, до 2000 – 2001-ва година съотношението на регистрирана към скрита престъпност е било 80 към 20 процента. През 2008-ма година това съотношение е вече обратното – 20 към 80. Тоест, получава се следната картинка – полицията регистрира едва една пета от извършените престъпления и разкрива едва 45 процента от тях. Като цяло това означава обща разкриваемост 9 на сто. За каква борба с престъпността говорим и за какви успехи? 

– Все пак, Пламен, министър Цветанов говори главно за тежките престъпления – показни убийства, отвличания, които в един момент станаха емблематични за живота в България. Той също изнесе някои цифри, свързани с криминалния контингент….. 

– Истина е, Фили, че от известно време насам медиите в България съобщават повече за полицейски акции срещу този или онзи бандит, отколкото за големи бандитски акции, свързани с тежки престъпления. Но тук съществува въпросът дали това е заради факта, че полицията наистина е притиснала престъпниците толкова здраво или просто сме в период на временно състояние на изчакване, може би прегрупиране на интереси и сфери на дейност от тяхна страна. Аз лично сякаш съм по-склонен да мисля второто, при това точно заради цифрите, изнесени от вътрешния министър. Пред медиите той каза, че МВР е “привело в известност 1269 лица от активния криминален контингент”. Ако ми позволиш, за развлечение на нашите слушатели мога и аз да ти задам един въпрос, Фили – какво според теб означава изразът “приведени в известност”? Не че очаквам да ми отговориш…..

Освен това, според министъра, 223 от въпросните приведени в известност лица са организатори на престъпни групи. От тях пък 75 са с различни мерки за неотклонение, четирима се издирват и едва 14 са реално осъдени. 

– На същата пресконференция обаче за ниския процент осъдени, за първи път от  години насам, не бе обвинен директно съда, а главният прокурор Велчев каза, че вина носят разследващите органи, тоест – прокурорите и полицията. С други думи, имаше елемент на самокритика, който може да доведе и до промяна….. 

– В България в подобни случаи, Фили, често се казва така: А, дано! Само че – надали! 

– Пламен, все пак в системата на МВР влизат доста млади хора, с други разбирания за света, необвързани със старите структури и предразсъдъци, може би с желание за истинска промяна. В този смисъл – не си ли твърде скептичен?  

– За скептицизма – правя каквото мога, благодаря! Понякога се питам – как стана така, че след 9 септември 44-та старата, уж фашистка полиция само за няколко години се трансформира успешно в нова, комунистическа, а след 10 ноември 89-та старата комунистическа полиция не можа бързо да се трансформира в нова, демократична. Но ако оставим шегите и аналогиите настрани, Фили, и с просто око се вижда, че системата за сигурност в България уж се обновява вече цели двадесет години, а на практика остава една и съща – като манталитет, като нагласи, като ефективност. Това не може да се дължи само на факта, че по принцип тя е един от най-консервативните обществени организми, има и нещо друго. И не случайно в един парламентарен доклад стои съвсем недвусмислената констатация, че във всяко по-сериозно престъпление, извършено в страната, е замесен поне един служител на МВР или специалните служби. Не аз, съответната парламентарна комисия го казва, при това комисия от предишния парламент, доминиран от социалистическата партия. 

– И какво е онова, другото, което пречи системата като цяло да се реформира? 

– Сега ако кажа, че пречат нереформираната по демократичен начин организационна структура на службите и манталитета на хората в тях, запазен от времето на комунистическата ДС, някой ще махне с ръка и с досада ще каже – хайде пак. Но, да, пак, защото това вече става видимо не само отвътре, а и отвън. Например онзи ден меродавният немски вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” излезе с анализ, в който цялостното внушение е, че непрочетените досиета на бившата ДС са фактор, който силно тегне над обществените отношения в България. Нали си представяш, Фили, колко по-силно тегне този фактор вътре в самата система на службите за сигурност. И точно тук може би е връзката с всички тези скандали, които се разиграват напоследък, скандали, в които са замесени бивши и настоящи министри, главни прокурори, шефове на различни служби, агенти под прикритие и т.н. 

– А каква е връзката? 

– Ами като се вгледа човек, първото, което вижда, е, че в тях участват хора, най-малкото проходили и израснали по онези времена в системата, независимо че някои наблюдатели разглеждат примерно сегашния вътрешен министър Цветанов като представител на “нормалните” ченгета, които дори имат зъб на бившите си колегите от ДС. Второто видимо в скандалите е точно възпроизведеният манталитет на ДС, при това нямам предвид само персоналните му прояви, а и като цялостен подход, като начин на действие. Става дума за операции, при които тотално се манипулира общественото мнение чрез смесване на истини, полуистини и откровени лъжи, чрез използване на медиите като рупори или пощенски кутии, чрез оказване на натиск върху хора и институции, които нямат пряко отношение към разисквания проблем или към истината за даден случай. Третото, Фили, е видимата борба за нещо, което така си и остава скрито от публиката – някои смятат, че скандалите се случват заради преразпределение на икономически територии, други виждат и силен политически привкус в тях, а някои споделят и впечатлението, че един скандал понякога се предизвиква просто за да се покрие друг и да остане важният на заден план. Факт е обаче, че обикновено въпрос, който трябва да се реши само и единствено от и чрез закона, се разширява неимоверно и въвлича аргументи и сили отвсякъде, което пък пилее обществена енергия. И когато накрая се окаже, че всичко е било просто буря в чаша вода, публиката се разочарова и оттегля интереса си не само от маловажните, но и от важните въпроси на деня. С други думи – от гледна точка на обществения интерес ефектите от подобни скандали са най-често не просто нулеви, а отрицателни, нещо, което също е много характерно за маниера на действие на бившата Държавна сигурност.  

– Как последните развития на скандала с бившия вътрешен министър Румен Петков се вписват в тази схема? 

– Ако се заровим в детайлите, Фили, ще видим, че те напълно съответстват на казаното. За мен обаче този случай е интересен не толкова заради вече известното покрай него, колкото заради все още неизвестното. В политически и икономически план темата “Румен Петков” е твърде обширна и пълна с неизследвани дебри. Нейното развитие може да се приеме и като знак – докъде е готова да стигне управляващата партия ГЕРБ не само в разкриване на миналото, но и в изграждането на едно по-чисто българско бъдеще.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 Коментари

  1. lilia said,

  2. bulpete said,

    Изминалите седмици пострадах от арогантността на висшестоящи, бивши хора от ДС
    http://bulpete.wordpress.com/2010/12/04/week49/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: