ИМУНИТЕТ СРЕЩУ К`ВО ДА Е

ноември 20, 2010 at 9:15 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Днес в Лисабон започна среща на високо равнище на НАТО. Очаква се форумът да завърши с конкретно решение за разполагането в Европа на елементи от американската система ПРО и свързването им с по-широка мрежа за обща европейска противоракетна отбрана. “България ще иска противоракетният щит на НАТО да обхване цялата територия на страната” – каза по-рано по този повод външният министър Николай Младенов. Той добави също, че на срещата в Лисабон София ще настоява системата за противоракетна отбрана да се изгражда с участието на Русия, макар да отрече въпросът да е бил поставян при неотдавнашното посещение на руския премиер Владимир Путин.

За сметка на това главната тема, заради която Путин дойде в София – договорът за изграждането на газопровода “Южен поток”, продължава да предизвиква дебати в България, а, съвсем очаквано, породи и проблем в отношенията на страната с ЕС. Два дни след подписването му, Европейската комисия изпрати писмо, в което се казва, че България нарушава европейското изискване основният доставчик, в случая – “Газпром”, да няма пълен контрол върху целия капацитет на газовата тръба. Засега българските власти казват, че до санкции в тази посока няма да се стигне, защото те веднага ще започнат разговори с “Газпром” за промяна на вече подписания договор.

На този фон от сякаш далечни външни отношения, един вътрешен скандал като че ли привлича повече вниманието на широката българска публика. Става дума за изнесената от вътрешния министър Цветанов информация, че бившият главен прокурор Никола Филчев се разследва като евентуален поръчител на две убийства отпреди години – случаи, по които следствието все още не е приключило. Това стана повод да се чуят и откровени признания, че разследващите органи в България често не успяват да си свършат работата заради страх от участието на високите етажи на властта в системата на корупция и организирана престъпност, станала известна като Октопод. 

– Пламен, хипотезата за главен прокурор, замесен в две убийства, докато е на поста си, звучи направо като готов сюжет за криминален роман. Случаят сякаш беше заглъхнал напоследък, защо сега излиза отново на дневен ред? 

– Като отговор на този въпрос, Фили, едната версия е на вътрешния министър Цветан Цветанов и тя гласи просто, че правителството на ГЕРБ, за разлика от онези преди него, има политическа воля да търси истината и да се бори с организираната престъпност. Другата версия е на самия бивш главен прокурор Филчев, според когото повдигането отново на темата е опит на сегашното правителство да демонстрира мускули, да се докара пред европейските си партньори, макар с измислени обвинения, да отклонява колкото може повече общественото внимание от собствените си неуспехи, както и да реализира отмъщение на американците лично към него, Никола Филчев. 

Какво общо имат тук американците? 

– Така и не стана съвсем ясно, Фили, но Никола Филчев твърди, че те за нещо му имат зъб още от времето, когато е бил главен прокурор и дори тогава е получавал подобни предупреждения, но са намерили начин да реализират отмъщението си чак сега.

Тук трябва да се припомни, че бившият главен прокурор е публично известен като не особено уравновесен човек, страдащ от параноя и други психични отклонения. За неговата съпричастност към двете убийства – това на адвокат Надежда Георгиева и на прокурора Никола Колев – се заговори почти веднага, след като те се случиха, първото през 2000-та, а другото през 2002-ра година. Обвиненията дойдоха както от страна на роднини, така и от странични хора, които обявиха, че имат информация по случая и са готови да свидетелстват – например синдикалистът Пламен Симов и публицистът Едвин Сугарев. Според тях Филчев е поръчител, а в конкретното изпълнение на убийствата е замесен подсъдимият Алексей Петров, соченият сега за глава на българския Октопод, както и други служители от бившия специален отряд на баретите.

Делата и по двата случая обаче така и не стигнаха до никъде. Междувременно, след края на прокурорския му мандат, Филчев бе спешно изпратен от президента Първанов като посланик на България в Казахстан и така работата утихна за известно време, но през тази година разследването беше подновено и прокурорската фигура отново излезе на преден план. 

– Това отново ни връща към темата за имунитетите и съществуването на безнаказани на практика хора по високите нива на българския обществен и политически живот. Защо за повече от 20 години никой не успя да промени тази система? 

– Това е част от по-общата тема за липсата на политическа предвидимост, в този смисъл – и на политическа принципност, Фили, в българската уж демократична партийна система. Вижда се и с просто око, че докато са в опозиция, политиците и партиите често говорят едно, а когато дойдат на  власт, започват да правят друго. Специално в този случай – системата на имунитети започва не да им пречи, а да работи за тях, става им удобна, затова и не могат “да се преборят”, както често се казва. Сякаш се борят с някакви външни чудовища, а не със собствената си безпринципност.

Това състояние на нещата обаче оказва пряко негативно въздействие върху моралните и законовите устои на цялото общество, доколкото не просто абстрактната вяра в правосъдието изчезва и всеки започва да се смята за недосегаем по примера на “онези отгоре”, а и се подкопава способността на самите правоохранителни органи да вършат своята работа. За какво друго говори например изявлението на софийския градски прокурор Николай Кокинов при възобновяването на делото за убийство на колегата му Колев, че “трябва да има кураж, за да има обвинения срещу поръчителите на убийството”. И добавеното онзи ден от вътрешния министър Цветанов, че у полицията “съществува усещане за невъзможността да си свърши работата докрай” и че това усещане е породено от “симбиозата между организираната престъпност, корупцията и срастването на Октопода с държавния апарат”. 

– Как ще завърши според теб сегашният скандал около името на Никола Филчев? 

– Ами, както много други хора в България, Фили, мога да кажа, че се надявам в някакъв момент истината, каквато и да е тя, да излезе наяве. Кога и дали ще стане това обаче при състоянието, в което се намират както разследващите органи, така и съдебната система в България, не може да се прогнозира. 

– Ако се прехвърлим към другата важна тема от седмицата – може ли да се прогнозира дали България ще бъде или няма да бъде подложена на санкции от Европейския съюз заради подписания в нарушение на европейските изисквания договор с руснаците за изграждане на газопровода “Южен поток”? 

– Според мен санкции би трябвало да има, Фили. Не може министър Трайков да подпише договор, да обясни, че той не съдържа нарушения на европейската енергийна стратегия и в същото време да каже, че на практика веднага започваме нови преговори с руснаците, за да променим текста, който нарушава тези изисквания. Всъщност явно може, де, затова и стана. Но тук има и друг важен момент – руснаците вече имат валиден международен договор във вид, който като доставчик на газ им дава пълен монопол върху капацитета на газовата тръба. Защо им е сега доброволно да се съгласяват това положение да се промени и да отстъпят част от своите възможности за печалба, а на практика и за диктат. Или как ще ги принудим? Според мен те всъщност точно това се опитаха и успяха да постигнат – пришпориха събитията така, че договорът се подписа буквално два дни преди ратификацията на европейския документ. И сега България е в положение да им се моли за промяна. Но и още по-лошо – България освен това е в положение веднъж да се моли на ЕС да не ни налага санкции, а втори път – да работи пряко за руските интереси, като настоява пред Евросъюза за отмяна на изискването за демонополизация на тръбата. Впрочем, точно за това директно призова Путин по време на посещението си в София, но и точно тези му най-важни думи сякаш продължават да стоят извън вниманието на коментаторите. 

– А как стоят нещата по отношение на разполагането на елементи от натовската система за противоракетна отбрана на българска територия, това също е една точка на сблъсък между българските и руските интереси….. 

– Русия отдавна възразява по принцип срещу самата система, Фили, защото твърди, че ПРО ще подрони възможностите на, както го наричат самите руснаци, но само те,  “възпираща роля” на техния ядрен арсенал. В НАТО обаче има впечатлението, че руските възражения се правят с цел само да бъдат постигнати някакви по-сериозни отстъпки при даденото впоследствие съгласие.

В случая може да се нарече напълно правилна позицията на българския външен министър Николай Младенов, че България ще настоява както за пълноценна защита на нейната територия от системата за противоракетна отбрана, така и за включването на Русия в тази система.

Може би като чуваш това ми одобрение за българската позиция Русия да се включи в системата, оставаш малко изненадана, Фили. Но веднага пояснявам, че в случая имам предвид, разбира се, съществуващия до голяма степен консенсус сред страните от НАТО Русия наистина да получи правото на участие, но не и правото на контрол върху системата за противоракетна отбрана и нейните елементи. Ако министър Младенов има друго виждане за руското включване, бих възразил.

Що се отнася до неговото твърдение, че по време на посещението на Путин в София въпросът за ПРО изобщо не е бил поставян, на мен лично това ми звучи малко странно. Наистина, България не е онзи фактор в НАТО, който може в каквато и да било степен да повлияе върху хода на едни толкова важни стратегически преговори. Но някакви въртели може да прави. А руснаците обикновено в подобни ситуации използват и най-малките възможности за въздействие. Затова не бих се учудил, ако всъщност нещичко по темата е споделено в разговора на четири очи между двамата премиери, защото, за разлика от срещата между делегациите, стенограма от този разговор не беше публикувана. Но това са гадания, чиято истинска стойност може да стане ясна само като завърши започналата днес среща на НАТО в Лисабон и видим детайли от реално заявената позиция на България по решаваните там важни въпроси.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: