СИЛНО ЗАСРАНИТЕ НИ ДОЛНИ ГАЩИ

ноември 18, 2010 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в необятната Вселена по отношение времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сигурен съм, че мнозина от нас често се зверят към звездното небе. Някои го правят с романтично-образователна цел. Те излизат с невинна девойка, образоват я кое точно е Голямата мечка, кое – Малката, и как практически се реализират възникналите топли чувства помежду им. Което пък девойката възприема за много романтично. Други стават жертва на синдрома на последната бира. Нали ние, българите, често улисани във философски  разговори, забравяме, че като си пил вече ракия и вино, с бирите накрая не бива да се прекалява. Поне не и с онези, предварително нарочени за последни. Трети се зверят в звездите поради старческо безсъние или поради внезапна липса в паметта на прост житейски факт – домашен адрес, моминското име на тъщата. Аз лично, граждани, съм преживял всички подобни процедури, но напоследък гледам небето най-вече с историческа цел – опитвам да докосна миналото на Вселената.

Научно признато е, че ако една звезда е отдалечена на сто милиона светлинни години, то в нейно лице ние виждаме Вселената такава, каквато е била преди въпросните сто милиона. Представяте ли си докъде стига погледът ни – далеч преди динозаврите и разни други гадинки на Земята. Този ефект се дължи на бавната скорост на светлината. Наистина, в нашето човешко измерение тя изглежда бърза. Казват, че ако яхнеш светлинен лъч, ще обиколиш земното кълбо седем пъти за една секунда. За повече яснота на пловдивчани – това означава да отидеш до София и да се върнеш в Пловдив хиляда пъти за една секунда, като имаш и малко време да си свършиш някоя работа. Обаче във Вселената с нейните гигантски мащаби не е така, та научаваме за събитията там много след като те са се случили, тоест, потопени сме отвсякъде в история. Прави впечатление и друг научен факт обаче – макар България да е твърде малка страна, нейното общество сякаш живее в самата необятна Вселена по отношение  времето за научаване на истината за разни неща, които иначе се случват току пред очите му.

Например, не помня вече колко години минаха от убийствата на прокурор Николай Колев и адвокат Надежда Георгиева, поне 7-8 вероятно, но чак сега един вътрешен министър казва, че бившият главен прокурор Никола Филчев “е проверяван за съпричастност” към тяхната смърт. През тези години не само се смениха няколко други вътрешни министри в две правителства, но и хора, които смятат, че имат информация, проглушиха ушите на цялата общественост с твърдения, че Филчев е намесен в убийствата по един или друг начин. Всъщност само по един начин според тях, като поръчител – но органите, които трябваше да проверят твърденията им и да информират обществеността дали е така или не, си правеха оглушки.

Тук възниква вечният и неприятен за мнозина въпрос – защо. Няма да питам защо например самият бивш главен прокурор още в първия момент, когато се чуха тези обвинения, не си подаде оставката и не поиска бързо и пълно разследване, та да изчисти името си. Чувал съм, че в нормалния свят хората така правят. Няма да питам също как самата система на баланси между властите в България се оказа толкова не балансирана, че да няма подходящите механизми да отстрани човека от поста му, да извърши нормално разследване, а после или да го тикне в затвора, или да го върне на бял кон начело на прокуратурата. Тези дълбоки загадки не са за моя прост акъл.

Питам се обаче толкова ли не се намериха хора в съответните служби, които поне заради честта на професията, заради простото професионално предизвикателство да наредиш един пъзел – ако не заради личния си морал или обществения интерес – да си свършат нормално работата по текущото разследване. И отговорът, който вече получихме ние с вас, граждани, е следният – ами, не се намериха. А защо? Ето думите от преди месеци на прокурор Николай Кокинов при възобновяване на делото за убийството на колегата му Колев – “трябва да има кураж, за да има обвинения срещу поръчителите на убийството”. Какъв кураж, бе, майна, нали си разследващ орган, нали имаш в ръцете си цялата власт, дадена ти от закона, обезпечена ресурсно чрез данъците на гражданите и морално чрез тяхното доверие в теб и Системата? Защо имаш кураж да разследваш някой квартален кокошкар, а нямаш кураж за главния прокурор, ако той се окаже квартален кокошкар или нещо още по-лошо.

По-ясен отговор по темата даде онзи ден самият вътрешен министър Цветанов. След като най-после информира публиката, че Филчев е проверяван за съпричастност към двете убийства, той също спомена, че у полицията “съществува усещане за невъзможността да си свършиш работата докрай”. Но поне изясни, че това усещане е “породено от симбиозата между организираната престъпност, корупцията и срастването на Октопода с държавния апарат”. Така и не разбрах обаче дали въпросното усещане се дължи на някакви конкретни примери за оказан натиск към разследващите от страна на описания Октопод. Тогава трябва да се запитаме защо Системата не е реагирала досега на този натиск. Или пък усещането по-скоро се явява нещо като автоцензурата в журналистическите среди – не казваш нещо, защото подозираш, че за някои от шефовете би било неудобно да го кажеш, макар никой пряко да не ти е забранил да казваш каквото и да било.

Какъвто и да е случаят обаче – жална ни майка като общество, щом полицията се вдава дотолкова в психологическите дебри на подобни усещания. Ами какво ще стане, ако въпросната наша полиция неочаквано вземе, та се изправи срещу действията на една истинска терористична организация? Сигурно тогава ще трябва като данъкоплатци да  осигуряваме допълнителни средства за дрехи поради невъзможността да се изперат силно засраните им долни гащи.

Е, защо тогава във възникналата ситуация бившият главен прокурор да не заяви публично – “от нищо не ме е страх” и дори да намекне, че е нещо като репресиран, защото след приключване на мандата си е изпратен за български посланик  в Казахстан, а там пък било “традиционно място за заточение в Азия”. Много гледане към звездите трябва, за да се схване правилно кога и къде в космическия свят е възможно да съществува подобно нагло поведение, да знаете.

Но да не се отклоняваме повече от днешната ни тема, която всъщност си е свързана с националния ни характер, част от който пък е навикът твърде късно да научаваме истините за света, където живеем. В този смисъл аз например останах неприятно изненадан от самия себе си, че толкова късно научих колко велик човек е бил за България Тодор Живков и как всички ние не можем да стъпим и на малкия му пръст, поне по отношение на построеното от него.

Вярно, живях 31 години изцяло потопен в режима на Живков, но явно съм бил нещо заслепен от злонамерената западна пропаганда или от някакво перде, спуснато пред очите ми, та в онова време не съм забелязал колко благодатни за финансово източване са комбинатите в Кремиковци например, в Радомир, Дебелт и другите гиганти на тежкото и лекото ни машиностроене. Не съм усетил как неуморно заливаме гнилия Запад с висококачествени стоки и после по социалистически благоденстваме на базата на мръсните им империалистически пари. Не съм си давал сметка как величествената ни химическа промишленост опазва земите ни от екологична катастрофа, как минната ни индустрия се грижи за здравето и големите пенсии на работещите там, които, само за да правят ингел на комунистите, после нарочно умираха рано, без да се порадват на старините си. Макар като журналист и тогава доста да питах, очевидно не съм разбрал колко продуктивни и обществено полезни са ТКЗС-тата и АПК-тата в земеделието. Вината явно е в мен, `щото тя пропагандната машина още тогава се опитваше да ми обясни изтънко, ама аз, може и поради дебилност, не съм го схванал правилно. Колко блага ни докара също военно-промишленият комплекс, като продаваше оръжия на богати, но слабо развити страни, а получените пари даряваше изцяло за превръщането на нашата бедна Родина в силно развита държава, където социализмът да победи всички ни…..

Двадесет и една години оттогава, граждани, а аз чак сега разбирам светата истина за онова време. И то някак изведнъж прогледнах, убеден само от детинската чистота в думите на вождовете ни Борисов и Сидеров, които най-после открито споделиха вътрешното си убеждение колко голям държавник е Живков. А оттам очевидно – и колко велика система е комунизмът. Така де, защото той всъщност не Живков лично, а с усилията и под мъдрата идеология на цялата партия страната ни бе докарана до този хал, от който още не можем да се измъкнем. В смисъл – още не можем да спрем да приватизираме, въпреки 20-годишните си усилия, според Борисов. А представяте ли си къде щеше да бъде сега България, ако нямаше комунизъм? Ами как къде, направо в батака на кризата – като Гърция, като Португалия и Ирландия, та гащите на всички ни щяха да бъдат силно засрани. `Щото в момента не са…..

Е, ако не са по тази тема, ще са по друга, както се знае. Защото май не точно южният газов поток ще ни спаси от санкции за нарушение на европейските изисквания, свързани с току-що подписания договор с  “Газпром”. Трябва ни поток с обикновена чиста вода, в която да се изперем, макар че някои са свикнали да използват такава вода само за измиване на ръцете си от грях. Имам предвид, че нещо пак разбрахме късно – цели два дни, след като подписахме пред Путин за газа, схванахме, че ЕК иска да се ревизира споразумението в онзи пункт, който дава пълен контрол на руснаците над капацитета на газовата тръба. И министър Трайков, горкият, бе принуден да изкаже две абсолютно противоречиви твърдения в две последователни изречения. Първо той заяви убедено и категорично, че никакво нарушение на европейските принципи няма в подписания договор между “Газпром” и БЕХ. А веднага после – че самият този договор предвижда смесеното дружество да поиска от ЕС “да разреши изключение от абсолютното задължение, фиксирано в третия енергиен либерализационен пакет на ЕС, да се дава достъп на трети лица до тръбата.” Как ще искаш изключение от абсолютно задължение? Или – как няма нарушение, пък ще искаш изключение? А може би като си в нарушение, но гарантираш, че ще искаш изключение, всъщност не си в нарушение….. Забелязал съм, че неведоми са мислите на великите българи.

По този повод се чудя само колко ли още звезди трябва да проучим в нощното небе и след колко ли светлинни години ще разберем отдавна достигналата от тях до нас информация, че ако човек се държи като откровен идиот, няма как всички останали да го третират като нещо различно от откровен идиот. И също – че идиотизмът може да бъде не само индивидуално, но и национално заболяване. Само не знам дали се предава генетично или чрез някакъв особен вирус – като онази бактерия на киселото мляко, която вирее само по нашите земи.

Веднага чувам патриотични гласове, които ме съветват да не обиждам народа си, защото аз самият съм част от него. Ами да, част съм, но, както вече казах, поне си давам сметка за дебилността, загнездена и в мен, а това вече е първа стъпка към правилното лечение. Още повече, както пише в дебелите медицински книги – не е страшно да назовеш името на болестта, страшна е самата болест.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. syrmaepon said,

    За идиотизма не съм сигурна дали е национално заболяване,но мазохизма – може би…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: