САРДОНИЧЕН КИКОТ

ноември 15, 2010 at 5:13 am (Публицистика) ()

  • Силата на сардоничния кикот е равна на иронията в дадена ситуация, умножена по квадрата на сарказма относно хората, изпаднали в тази ситуация, изразен от страна на онзи, който е предизвикал самата ситуация 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Сардоничен кикот се носи над България, граждани, след последното посещение на руския премиер Владимир Путин тук. И ако не разбираме това, значи или са ни запушени с нещо ушите, или не знаем какво означава “сардоничен”.

За тези, които се чувстват несигурни относно значението на думата, веднага обяснявам картинно. Представете си, че Сатана ви сръгва най-приятелски в ребрата и вика: Нали те предупредих, че в края на краищата  грешната ти душа ще ми падне в лапите? Е, предупредих те. И въпреки това ми падна в лапите! Та именно кикотът, приятели, който се чува след това, е известен в културните среди като сардоничен.

Забележителното е, че сардоничният кикот не е като обикновеното моминско кикотене, предизвикано от гъделичкане или предстоящо сватбено тържество, тоест, не е нещо, което чуваш и веднага забравяш. Той има съвсем реална звукова стойност, чиято сила и тежест хората и обществата често пъти продължават да усещат с години. Тя подлежи дори на научно измерване по формула, аналогична с онази на Айнщайн за скоростта на светлината. Според нея силата и тежестта на сардоничния кикот са равни на иронията в дадена ситуация, умножена по квадрата на сарказма относно хората или обществата, изпаднали в същата тази ситуация, изразен от страна на онзи, който е предизвикал самата ситуация. Може и да изглежда сложно, но не е – помислете и ще видите.

И така – Путин дойде, нагледа си губернията и си отиде. Много предварително казани неща се сбъднаха по време на това посещение и много други не се сбъднаха. Например, очевидно се сбъдна всичко, което Владимир Владимирович си пожела – България подписа договора за газопровода “Южен поток”, гарантира твърда съпричастност към изграждането на АЕЦ “Белене”,  ангажира се с бързо решаване на въпроса за лицензите на руските оръжия и му подари куче, истинска каракачанка. В този смисъл напълно прави се оказаха колегите от “Время новостей”, които писаха, че “Путин ще присъства лично на капитулацията на София пред “Южен поток”. Не само на тази капитулация обаче присъства човекът, а и на други капитулации, което си е ситуация, пълна с ирония.

Това например за руските оръжия може и да не сте го научили, граждани, от медийния слугинаж, който отрази посещението, но го има в стенограмата от срещата на двете делегации, публикувана от правителството. Ето какво казва по този повод Путин: “Ние предлагаме да се обединим и да се договорим, защото тук можем заедно и да модернизираме оръжията, и да ги произвеждаме, и това ще стане за години напред. С някои от нашите партньори в Централна Европа ние се бяхме договорили по такъв начин.” Недоизказаното пък в тези думи навежда на мисълта, че ще се обединим също не само, за да произвеждаме руски оръжия, но и за да ги продаваме заедно, като си делим по братски печалбата. Не знам, може на Борисов наистина да му е прозвучало по този начин – като покана за прагматична сделка. То толкова прагматични сделки вече сключи той с руснаците, че защо не и още една…..

Ако се отчете обаче миналото време, използвано от самия Путин за руските оръжейни договори със страните от Централна Европа, както и редица други фактори, на мен казаното повече ми прилича на открита покана, след като вече по енергийните въпроси напълно загърбихме своите съюзнически ангажименти към Европейския съюз, сега да загърбим и съюзническите си ангажименти към НАТО. А това значи – да загърбим окончателно и своя собствен “цивилизационен избор”, за сметка на връщането си в нецивилизованата роля на руска колония от една страна, а от друга, както го определих преди време – на руско троянско магаре вътре в евроатлантическата общност. Аз лично, граждани, не желая това, но правителството, което, въпреки всичко, ни управлява, смята, че така е редно и добре за България.

Да видим дали наистина е добре, според сбъднатите от българска гледна точка желания, свързани с посещението на Путин. Тъй като вече казахме, че “Южен поток”, “Белене” и други едно-две неща са сбъднати желания на самия Путин, няма как да ги броим и за наши, независимо че Борисов и услужливи журналисти се опитват да ги представят, сякаш са поне от взаимна полза. Най-малкото – ако тези проекти бяха от толкова голям наш интерес, нали ние щяхме да ходим и коленопреклонно да се молим в Кремъл за реализацията им, а не руснаците да ни натискат през няколко уж различни по цвят и политически характер правителства. Освен това прекалено много са неяснотите по тези проекти, прекалено много са споровете и прекалено голяма разликата в гледните точки на специалистите, за да ги приемаме еднозначно.

И това е само в тъй наречения “прагматичен план” на българо-руските отношения, за който искам да отворя голяма скоба. Прекалено често премиерът Борисов подчертава своята прагматичност в случая като някакво достойнство. С това той се опитва да създаде у публиката впечатление, че казва и прави точно колкото е достатъчно да се каже и направи по темата. Истината обаче, граждани, е, че той казва по-малко, като практически се опитва да ни внуши, че икономическите теми в междудържавните отношения са прагматични, а политическите – не са. Че те са нещо умозрително и отвлечено, с което няма смисъл да се занимаваме. Настоява, че  икономиката не е политика, един вид – теза, на която в днешно време и първокласник няма да се хване.

И в същото време с по-малкото казване Борисов прави отстъпки на руснаците далеч повече от необходимото, като им позволява политически да осребрят икономическата си експанзия. Те че ще я осребрят икономически никой не се съмнява, а който се съмнява, е откровен идиот. Но ще я осребрят и политически, и то не само по отношение пряко на България, а и в глобален план – по отношение на балканския регион, по отношение на европейското ни семейство.

Има ли нужда да изброявам в какво се изразява това осребряване? Ами, май има, поне част от нещата. С реализацията на “Южен поток” руснаците първо притискат Украйна, като неглижират нейната роля на важен транзитен път до Европа и я обричат на вечен живот под руска опека. Второ, саботира се изграждането на европейския газопровод “Набуко”, доколкото той е алтернативен на “Южен поток” и ориентиран към същите източници на газ. С това европейската идея – а тя е и резонна идея на всяка държава – за диверсификация на енергийните източници, се подменя с идеята за диверсификация само на енергийните трасета – нещо, което бе подчертано с гордост от Борисов и Путин в София. Вместо поне Борисов да се засрами от тази си гордост.

Трето, България се обрича на вечна зависимост от руските газови доставки, както и от транзитирането на руски газ. В транзитната зависимост, граждани, няма само изгоди, както двамата премиери се опитаха да ни внушат с приказки за някакви си два милиарда, неизвестно какви пари, които страната ни ще започне да получава от “Южен поток” и ще продължи да ги получава вечно. Видяхме как преди две години транзитиращата Украйна чрез простото икономическо действие, известно като “врътване на кранчето”, бе политически поставена между чука и наковалнята. Пряк резултат от това е налагането там на откровено проруски режим.

Четвърто, с подписването на договора за “Южен поток” до голяма степен се саботират усилията на ЕС да изгради нормални икономически правила, които да предпазят Европа от газовата политическа игра на руснаците. Нали всички чухме как Путин използва трибуната в София, за да призове страните членки на ЕС, а и големите енергийни фирми на Запад, да не се съобразяват с тези правила или най-малкото – да окажат натиск за промяната им. Чухме ли, или не? Или чухме, но не разбрахме за какво иде реч, може би……

За АЕЦ “Белене” пък е достатъчно само да се каже, че ще бъде първата руска ядрена централа, построена на европейска територия и оттам нататък който има ум да мисли, може да си представи руските въртели, които ще последват.

Затова като край на скобата и обобщение по темата за прагматичността на икономиката и химерността на политиката, изповядвани от Бойко Борисов, мога да кажа само, че неговото всъщност е половин прагматичност. Защото той съзнателно се поставя в положението на онези коне, на които им махат капака от едното око, за да се въртят в безкраен кръг, докато вършат черната работа, но без да им се завива свят.

А сега да кажем и няколко думи за българските желания, които не се сбъднаха по време на посещението на Путин. На първо място – жаля ги, защото не успяха двамата премиери да си поговорят “хубавичко”, както се канеше Борисов – има няма, 15 минути насаме побъбриха и още малко в присъствието на делегациите. И никакво падане на цената на газа за България не беше договорено. Дори поставянето на тази тема при срещата между делегациите, както се вижда от стенограмата, беше отклонено като страничен, експертен въпрос.

Така и не чухме нищо съществено по темата, за която Борисов ни проглуши ушите – отварянето на руския пазар за българските стоки. То беше ясно, че няма да чуем – подобно отваряне не става с правителствен декрет. Но въпросът стои наистина остро пред нас, защото пък българо-руските икономически отношения са дебалансирани в съотношение около 5:1, доколкото се разбра. А това е фактор за съществуването на голямото и страшно чудовище, наречено дефицит по външно-търговската сметка, което стряска не само на финансовите ни  министри, но и гризе всички нас, макар да не разбираме как точно макроикономиката на държавата засяга микроикономиката на джоба ни.

Колкото до българските архиви, ограбени от руските окупационни войски и НКВД през 1944 година и държани засекретени досега в московските подземия, напредък също няма. Путин се ангажира пред Борисов само “да държи под око” темата, но дори не каза, че ще направи каквото и да било усилие, за да гласува руската Дума връщане на откраднатото. Да не говорим за поднасяне на извинение по този повод.

За сметка на всичко това, граждани, накрая мощно чухме сардоничния кикот, свързан с посещението на Путин, от цели две места едновременно. Едното, разбира се, е самият Путин, който каза, че е доволен от визитата, защото с премиера Борисов са водили “обстойни и съдържателни преговори” – нещо напълно обратно на впечатлението, добито след четене на стенограмата и обмисляне на резултатите. Вторият кикот пък произлезе от президента Георги Първанов, който се срещна с руския премиер на изпроводяк и заяви: „Радвам се, че това рестартиране на отношенията, което преди много години ние положихме заедно с вас…..има своята приемственост и в настоящето българско правителство.“

Така де, иначе как щяхме да разберем кой в българо-руските отношения е големият шеф, кой е наместникът му в България и кой – прекият изпълнител на желанията на Русия. А в неведение щяхме да си останем и какво точно значи израза “сардоничен кикот”, ако не се бе явил повод да ви обясня.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 Коментари

  1. frog said,

    Вчера слушах по „Хоризонт“ бившия министър Петър Димитров, който, разбира се, не може да е пример за неутрален коментар. Но и той едва не си умря от смях:
    http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Sunday150/economics/Pages/PetarDimitrov2.aspx
    Представете си това изказване, накъсвано от кикот – той наистина се кикотеше! 😦

  2. zlatarova said,

    Да,смях през сълзи …Какво да се прави? Демократично избраното правителство не се интересува от по-голямата част от населението(гласували за всички партии, коалиции и негласували).Отново ще „преглъщаме“ политически грешки както нашето поколение,така и следващите…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: