МУСТАКИТЕ НА ДАЛИ-ТО

ноември 11, 2010 at 7:12 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

  • Още преди да се създаде, АБВ на Първанов лансира една от най-спекулативните теории в политиката изобщо – че правилният път на демократичното общество е не партньорството, включващо и нормалната практика на противопоставяне, дори силно, между партиите, а някакво си цялостно обединение 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Най-хубавите мустаци на всички времена са на художника Салвадор Дали – стана ясно от една електронна анкета. За тези, които не се сещат как изглеждат мустаците на  въпросното Дали, мога да ги опиша така – артистични до извратеност, иронични до наглост, изтънени до изтънченост и вирнати до небесата с присъщата на гения скромност. В класацията следват звездата от кеча и киното Хълк Хоган, физикът Алберт Айнщайн, актьорът Чарлз Чаплин и други. От патриотизъм, но и не само, аз бих класирал доста напред и геройските мустаки на нашенския войвода Панайот Хитов, но организатори и участници очевидно не са били патриоти.

Не съм въодушевен от тази класация, някак несправедлива ми изглежда. В края на краищата, мустаците са природна даденост, не можеш изначално да си ги избираш, както не избираш родители и родина. В този смисъл те могат да се отглеждат, но не могат да се сравняват така, на ангро. Ако отглеждаш красиви рози в градината, не участваш с тях в състезание за лалета, нали? Пък и доста потенциални победители в случая са дискриминирани, като не са допуснати до участие – например онези жени, които определено имат мустаци, макар да не се хвалят с тях публично, както и мъжете, които не носят мустаци, но биха могли да си пуснат и да спечелят.

Това ми даде повод да се запитам например как ли би изглеждал вече-не-президентът Георги Първанов с мустаци. Трудно е да си го представим, защото през годините той неотклонно се придържа към съвременната представа за сериозния човек, който ходи гладко избръснат и сме свикнали да го възприемаме голобрад като яйце. А специално при него съществува и допълнителният въпрос кое от лицата му е истинско и на кое от тях най-добре можем да си представим естетически прораснало въпросното украшение – на човешкото му лице, на агентурното, на политическото…..

Дали ще успеем? При всички случаи покрай проекта АБВ ще успеем ако не друго, то поне да видим каква почва е намерила и да си представим докъде може да стигне с пипалата си политическата растителност, прикачена на физиономията на Първанов. А оттам и докъде може да ни докара новият стар месия, ако пак му повярваме. То вече някои неща станаха ясни, де, но да ви призная, граждани, известното не ме прави оптимист за бъдещето на първановите мустаки в споменатата световна класация. Което, от друга страна, си е добра новина.

На първо място имам предвид съставът на десетчленната “инициативна група”, която се очаква да превърне България от място, където след толкова години комунизъм обществото поне прави опит да възроди демократичните си традиции и да възприеме европейските ценности, в място, където се възражда алтернативата на тези традиции и ценности – азиатската имперска диващина, която едва-едва прикрива срамотиите си със смокиново листо. Този състав наистина е пъстър. Сред него виждаме един кмет, един икономист /при това жена/, двама спортисти и двама професори, има си представител на малцинствата, хора от армията и полицията, привлечен е и един бивш политически противник от уж десния земеделски спектър.

Цялата тази компания от иначе напълно одиозни фигури явно в очите на Първанов изглежда нещо като гръбнак на бъдещо правителство и вероятно така ще се разпознае от подопечните на президента медии, които пък ще се опитат да го внушат и на обществото. Само че аз не съм сигурен, че обществото, колкото и ниски да смятаме неговите критерии, ще се съгласи, че генерал Красимир Петров, който изпрати полиция и жандармерия да бие беззащитни хора по софийските улици в горещите зимни дни на 97-ма, може да бъде лице на едно бъдещо достойно управление. Нито пък генерал Михо Михов, който има собствено мнение по даден въпрос само когато Първанов му обясни какво собствено мнение трябва да има. А какво да кажем за проваления отвсякъде десен политик Борислав Китов, който явно в случая е нещо като мъжки вариант на Мария Капон. Но няма нужда да коментираме всички. Ясно е, че  единственият човек в тази компания с реално отношение към политиката, е кметът на Благоевград Костадин Паскалев. Само че той от една страна е достигнал тавана си на некомпетентност, а от друга – също е човек от миналото, не от бъдещето, както и самият му политически бос Георги Първанов.

На второ място – голям интерес сред мен породи лозунгът на инициаторите: “Не е време за обяснения кой е ляв и кой е десен, днес залогът е бъдещето на нашето отечество!” Колко малко думи, граждани, а колко много причудливи и силно разклонени политически мустаци в тях.

Единото им пипало очевидно се е протегнало и цели да сграбчи в челичен юмрук душите на възможно най-много наивници изсред кохортата на патриотите български с отправеното внушение, че отечеството е в опасност, щом самото му бъдеще е заложено. Вероятно на карта са имали предвид. Второто мустакато пипало се опитва да поддържа и задълбочава сред обществото старата, добре известна като неистина, но и добре служеща на кукловодите версия за това, че в момент на опасност няма леви и десни, всички сме едно. Чували сте я, предполагам, във всякакви варианти, част от които – сътворени и изразени на българска почва от самия Първанов в различни изказвания: българските политици трябва да загърбят противоречията помежду си; деленето на сини и червени е вредно за България; да се обединим, за да преодолеем кризата /по избор – ситуацията, да излезем с чест от положението и т.н./

Това е една от най-спекулативните теории в политиката изобщо – че правилният път на едно демократичното общество е не партньорството, включващо и нормалната практика на противопоставяне, понякога дори силно, между партиите, а някакво си цялостно обединение. Зад завесата на подобни внушения, граждани, може да се забележи как винаги надзърта мустакатото лице на диктатурата, на тоталитаризма – било украсено с мустаците на Хитлер, било с тези на самия Сталин, всъщност разлика няма. Истина е, че в България в момента нещата са на малко по-друго ниво, затова реалното проявление на тези обединителни призиви не води чак до там. Но пък ни води все по-дълбоко в тресавището на политическия популизъм, в което затъваме вече десет години и от което измъкването по принцип е адски трудно.

Още едно мустакато пипало, което се протяга от споменатия по-горе лозунг, за да ни стисне за врата, е претенцията, граждани. Претенцията, че ние, учредителите на АБВ-то, сме най-големите патриоти, защото виждаме опасността; че сме най-умните, защото знаем как да я избегнем; и след като сме най-умните, ще трябва да се обедините около нас, каквото и да ви струва това. Да сте забелязали някога някой политик, когато  призовава към обединение, да има предвид, че то трябва да се състои около идеите или фигурата на някой друг политик, не около него самия? Е, аз не съм, поне по нашите географски ширини не съм виждал, а и не съм чувал за такъв случай.

Третият фактор, който ме кара да мисля, че мустаките на бъдещата първанова партия няма да настигнат по хубост онези Дали, а ще продължат да предизвикват само отговори на въпроса “дали?”, е следната заявка на инициативната група: “на България е нужна алтернатива, която поставя в основата ценностите, заложени дълбоко в българския дух и държавност. На форума ще бъде потърсен отговор на въпросите защо на България е нужна алтернатива, каква алтернатива и кои са националните цели, които могат да ни обединят.”

А тази заявка поражда редица неясноти. Как така например първо твърдим, че на България е нужна алтернатива, а чак после обсъждаме защо е нужна тя. Казваме, че тепърва ще си задаваме въпроса каква точно да бъде алтернативата, след като предварително сме отговорили, че тя ще се базира на ценностите на българския дух и държавност. В това отношение ми липсват поне две уточнения – дали въпросните български ценности включват или изключват европейските, които ние като общество така или иначе сме приели засега за пътеводна звезда, а също – кои точно исконни ценности на българския дух и държавност се имат предвид. `Щото ние си имаме много и разнообразни, също като видовете мустаци по света.

Например дърпането надолу в казана на онзи, който макар и малко изплува отгоре, си е нашенска традиционна ценност отвсякъде. И от векове. Също рубладжийството, както бае ви Захария Стоянов определя способността ни винаги да си слагаме наколенките, щом само си помислим за Големия брат Русия. Е, рубладжийството не е чак толкова стара ценност на българския дух и държавност, само от няколкостотин години. Но и тя се е превърнала вече в традиционна, поне сред част от населението и родните ни политици-патриоти. Имаме също ценност, чрез която изповядваме необходимостта от пълно сразяване, включително физическо, на всеки мернал се наоколо политически и идеологически противник, за да не би той да попречи на предприетата от нас и само от нас правилна линия на управление в полза на хората. И така нататък. Мисълта ми е, че добре е да знаем към кои ценности наистина се придържат Първанов и героите около него, та да си направим сметка дали те са и наши или само техни си.

Да кажат, де! – ще каже някой. Ама не казват, напомням аз. Само настояват и искат да им вярваме, че единствено с големи ценности АБВ-то ще ни такова занапред като народ. Че ще ни обслужва политически и морално, имам предвид, вие какво си помислихте.     

А от всичко дотук според мен следва, граждани, че ако трябва да опиша с малко думи онази част от мустаците на президентския проект, които засега се виждат публично, бих казал, че те са всъщност антипод на гореописаните най-хубави в света мустаци на Дали: извратени са, без да са артистични, нагли – без капка ирония, искат да ни водят по тънък лед към реализация на тънки сметки, ала им липсва всякаква изтънченост, вирнати са до небесата, но само вирнати – без скромността на гения да ги краси.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. lilia said,

    Благодаря за конструктивната критика.Ще се постарая да бъда по-малко нагла-само гениално да си крася мустаците.Ще се стремя да не връзвам мустак около популистките си искания.И още ще трябва да неправ опит да свърша няколко на пръв поглед ненужни но полезни дела.Отивам да работя.Приятен ден и до скоро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: