ПРОЕКТЪТ НА ПЪРВАНОВ ЗА ПРОТЕКТОРАТА НА РУСИЯ

октомври 29, 2010 at 5:53 am (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Политическата ситуация в България продължава да се усложнява, след като през последните две седмици правителството на ГЕРБ се оказа под силен натиск от различни страни едновременно и прояви все повече от своите характерни слабости – липса на управленски капацитет и опит, както и непоследователност в решенията и действията.

Твърде широко недоволство както от страна на експерти, така и от политици, включително съюзници на ГЕРБ в управлението, предизвика например въпроса за пенсионната реформа и по-специално – намерението на правителството практически да национализира парите, натрупани в частните пенсионни фондове, като ги вкара в бюджета на Националния осигурителен институт. Междувременно партньорите на ГЕРБ от Синята коалиция, които също остро критикуваха тази мярка, взеха решение да се въздържат при гласуването на бюджета за следващата година, ако в него не се извършат съществени промени.

Сините предупредиха също управляващите да обърнат внимание на факта, че винаги, когато предстоят важни преговори с Русия, ситуацията в България по един или друг начин се усложнява, като очевидно се задействат знайни и незнайни поддръжници на руските интереси в страната.

Сякаш случайно – но от друга страна напълно логично – на този фон прозвуча и съобщението, че се очаква на 11 ноември президентът Георги Първанов да обяви официално старта на новия си политически проект, с който смята да остане в политиката след приключване на мандата си догодина. А това, разбира се, означава управляващите от ГЕРБ да се окажат съвсем скоро пред нови, неочаквани и далеч по-сложни от досегашните политически предизвикателства. 

– Пламен, самото съществуване на проекта “Първанов” не е новина, по него са известни вече доста подробности, но има ли нещо изненадващо като информация в последните съобщения? 

– Като цяло – не, Фили. Разбра се, че с избора на дата за официалното обявяване на проекта се търси някаква символика, доколкото точно на 11 ноември 2001-ва година Първанов неочаквано поведе срещу Петър Стоянов и спечели първия си президентски мандат. Тази символика обаче е твърде крехка, за да мобилизира когото и да било. Разбира се, Първанов не разчита само на нея, а се опитва да привлече ресурс от различни страни, за да постигне важни успехи още в началото на следпрезидентската си политическа биография. Засега е известно, че спечелването на повече кметски места от ГЕРБ би се отчело като голям успех.  

– Тоест, очаква се със сигурност новата формация, чието име още е неизвестно, да се включи в президентските и местните избори догодина? 

– Да, Фили, макар през цялото време Първанов да говори, че проектът му е граждански, той бързо ще се трансформира в чисто политическа партия. Не случайно през последните месеци президентът на практика е изоставил президентските си задължения и е тръгнал да обикаля страната като мисионер на партийно строителство. 

– Подобно поведение не е ли в разрез с Конституцията? 

– В България на подобен въпрос обикновено се отвръща също с въпрос – и какво от това? Макар самият премиер Борисов постоянно да повтаря, че Първанов използва обществения ресурс на поста си за реализация на една частна политическа инициатива, както виждаме – от това нищо не следва. След като преди десетина месеца стана ясно, че идеята за импийчмънт на президента няма как да мине – ако не през Парламента, то поне после през Конституционния съд – тя беше напълно изоставена от управляващите и те сякаш се примириха да стискат зъби до края на мандата. Така се стигна до положението, че ако в момента в България има напълно безконтролен и безотговорен пред закона и обществото човек, натоварен в същото време с голяма власт, това е именно Георги Първанов. 

– Пламен, как мислиш, ще има ли наистина успех президентът в своето начинание да създаде алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ? 

– Напоследък някои наблюдатели, къде на сериозно, къде на шега казват, Фили, че на Първанов ще му е трудно да изгради лява алтернатива на ГЕРБ, защото с последните си действия управляващите отидоха толкова наляво, че по-скоро би трябвало двамата с Борисов да се прегърнат. Разбира се, няма да се случи така, поне не официално. Противоречията между тях, макар и привидно, ще останат, като се обясняват с витиевати политически формули или поне със силно междуличностно напрежение.

По-интересното е, че вероятно Първанов, който засега говори за мобилизация на гражданското общество чрез своя проект, бързо ще се сблъска с един основен факт – практическата липса на гражданско общество в България. Или, доколкото го има, неговите по-скоро десни нагласи. И много бързо това ще преориентира усилията му към овладяване изцяло на ресурса, с който гарантирано разполага – онзи, който стои в бившата му партия БСП, макар често да скърца със зъби.

Така че за сметка на проблемите, които неизбежно ще създаде на управляващите, което засега се възприема като вредно за обществото, доколкото ГЕРБ все още няма алтернатива, Първанов може да направи и нещо полезно за обществото, като разруши до голяма степен дори твърдото ядро на Българската социалистическа партия.

С парчета от БСП, с привличане на по-малки колаборационистки и популистки формации, с псевдо интелектуалците, които от сега декларират подкрепа за него, мисля че Първанов няма да стигне далеч в политиката. Това, което го интересува в момента и в относително близко бъдеще обаче, ще се случи – с новата формация зад гърба неговият ресурс за натиск срещу правителството ще стане още по-голям. 

– Пламен, самият Първанов твърди, че проектът му е дългосрочен, стратегически ориентиран, а ти казваш, че интересите му са по-скоро тактически. Защо смяташ така? 

– Той няма как да говори по друг начин, Фили. Нали се сещаш, че ако каже – аз правя проект, който ще ми служи в следващите година-две и после ще го зарежа, това няма да вдъхнови никого за участие. Истината обаче е, че Първанов се интересува от ефекта на своя проект буквално през следващите месеци, до една година. 

– И какво трябва да се случи през това време? 

– Да се подпишат окончателните договори с руснаците за изграждането на газопровода “Южен поток” и атомната централа в Белене. 

– Само това? 

– Само това. Макар че то никак не е “само”, доколкото именно в тези два уж чисто икономически проекта, а не в този, политическия, на сегашния президент, са заложени истинските стратегически цели. Те са свързани от една страна с усвояването на много, ама наистина много пари, и от друга, която е по-важната – с окончателно привързване поне за нови 50 или 100 години на България, независимо че е европейска страна, към руската орбита на влияние.

И не случайно в едно интервю онзи ден лидерът на Демократи за силна България Иван Костов каза на ГЕРБ да внимават какво се случва в държавата винаги, когато предстоят решаващи преговори с руснаците. Ето това се случва, провокира се силно обществено недоволство, появяват се нови, “алтернативни” политически формации, започва здрава компроматна война, изобщо – натиск отвсякъде. 

– Но всъщност защо е необходимо засилването на натиска в тази посока, след като правителството на ГЕРБ през последните месеци даде ясно да се разбере, че е съгласно и прави всичко възможно за реализацията на големите руски проекти?

– По няколко причини, Фили. Първо – за да не се отметне правителството в решителен момент.

Второ – за да се балансира или дори преодолее натискът, който се оказва по доста по-деликатен начин от другата страна, от американците например, в полза на тезата, че руските енергийни проекти не трябва да се реализират, защото са икономическа и политическа заплаха за България. Балансирането на този американски натиск очевидно е твърде важно и необходимо в момента, след като Русия предприема и обходни действия.

Както стана ясно, на предстоящата среща на НАТО в Лисабон руснаците ще поставят остро въпроса за разполагането на тъй наречените “съществени бойни сили” в България и Румъния. Става дума за онзи малък ротационен американски контингент в състав от 3 до 5 хиляди души, който се намира в България по двустранен договор със САЩ и който руснаците причисляват към въпросните “съществени бойни сили”, докато НАТО не ги разглежда като такива. Повдигането на въпроса точно сега обаче изглежда като поставяне на основа за пазарлък на геополитическо ниво, при който американските военни интереси тук да бъдат разменени срещу руските енергийни апетити.

Трето – със създаването на нова политическа формация, която се кани бързо да набере сили, за да се превърне в алтернатива на сегашното управление, може би се подготвя и вариант за падане на сегашното правителство – било ако на някакъв етап откаже да изпълни ангажиментите си спрямо руснаците, било ако вече ги е изпълнило и на власт тук трябва да дойде по-предвидим руски съюзник. А какъв по-предвидим от президента Георги Първанов? Нали в последните десетина години точно той играе ролята на главен проводник на руските интереси тук, а сега, с обявяването на новия му политически проект пък става ясно, че около него се групират и останалите от русофилската кохорта. 

– Пламен, ако си прав в тези разсъждения, значи България не я очакват добри времена? 

– Съжалявам, Фили, но все по-трудно става човек да намери основания за оптимизъм. И не е прав Любо Дилов -син, който онзи ден каза, че България изглежда черна дупка само за хората, които имат малки доходи. Защото общественият оптимизъм не се гради единствено на увереността, че, както днес, така и утре ще можеш да пръснеш хиляда лева в някой чалга клуб, нали? Или поне не би трябвало да се гради само върху това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Действително идеи,макар и президентски,оптимистични не е възможно да има.
    Пргнозите за поскъпване на живота са непреодолима реалност.Много хора трябва да започнат да си произвеждат насъщния ,според силите си ,за да насочат мисли и надежди към утрешния ден .Политиците не могат да произвеждат блага,а само думи,думи,думи…,а понякога фрази,фрази…,теории и т.н.изобщо клишета . Отвратително е ,че за природния ресурс,с който разполага населението , погребано в бетонни градове не е възможно да има земеделска реформа ,както и изобщо реформи в здравеопазване и образование

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: