КАК СЕ ОБИЧАТ ОСТРОВИТЕ

октомври 28, 2010 at 6:22 am (Публицистика) (, , , , , )

  • Накъдето и да погледнеш, държавата ни е затънала в държава, лошото е, че постоянно се жалва как това не е достатъчно и реве, че е необходимо да затъва още повече – на вас, гражданите, ви е необходимо, убеждават ни те, държавниците 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Реализацията на любовта между острови е трудно занимание. Преди същинската част те проучват дали не са предразположени към създаване на поколение с твърде буйни вулкани. После пазаруват модните за сезона на любовта сламени шапки и слънчеви очила, за да скрият, поне донякъде, бликащата си страст. След това търсят подходящия партньор и като го намерят, пазарят се кой ще бъде откъм мъжката и кой откъм женската страна. Накрая се сблъскват по неприличен начин веднъж и бързо се връщат по местата си, за да не създават затруднения на корабоплаването. По-младите от тях мърморят, че всъщност най-хубавата част е твърде еднообразна и нямат време да пробват пози от “Кама сутра”, но по-старите ги поучават, че отговорността пред корабоплаването е по-важна.

За сметка на това, както стана ясно, любовта между политици и проститутки в България съвсем не е толкова трудно нещо, колкото любовта между острови. На конференция, организирана от “Риск монитор” и посветена на темата за проституцията и сексуалната експлоатация, прокурорът от ВКП Васил Миков каза, че “по време на избори за централна или местна власт проститутки и сводници са изпълнявали задачи на улицата, поставени от политически партии”. Това навежда на мисълта, че доста безплатна, пардон, партийно предплатена, агитация е падала по българските избори, щом работата вече е стигнала и до ушите на  прокуратурата. За моя сметка си е, че като един Марко Тотев досега не съм уцелил правилните агитпунктове, та да се възползвам.

По същия повод вътрешният министър Цветанов разшири картината, като обясни, че “в последните 20 г. ситуацията в България е позволила създаването на корупционна среда, която е поставила в зависимост от платени сексуални услуги редица политици, полицаи и прокурори”. За журналисти няма ли, бе, г-н министре? Или нашего брата не се брои между галениците на властта, нищо че понякога, макар с неохота, му викаме четвърта власт? Това незачитане поражда сред мен тревога и размисъл за принизените стойности на професията – защото не стига, че досега никой не пощя да ме корумпира финансово, ами се оказва, че и сексуално е можело, но пак не са ме зачели.

Подозирам обаче, че има нещо друго. Просто ние, журналистите, сме свикнали да си намираме сами каквото ни трябва, докато политици, полицаи и прокурори чакат да им се достави. Нали сте ги чували как викат – нямам основание да се самосезирам. Та явно и в подобни случаи искат първо някой сводник да ги сезира за качествата на стоката и чак тогава да паднат в капана на корупционната зависимост от сексуални услуги. Ама и тяхната не е лесна, разбирам ги – ако са наистина независими и трябва да решават само според закона и съвестта си, как ще успеят да стигнат до правилното решение…..

Освен на политици с проститутки, по-лесна в България, за разлика от любовта между островите, се оказва и любовта на правителството с парите на данъкоплатците. Може би защото самите данъкоплатци сме някак по-лесни, не знам.

В Щатите например Хенри Дейвид Торо заяви: “От сърце поддържам възгледа, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко, та бих желал да го видя по-скоро и последователно осъществен на практика”. Сто и двадесет години по-късно там президентът Роналд Рейгън дойде на власт с обещанието за по-малко държава и го реализира. Поради което САЩ не само се измъкнаха от тогавашната икономическа криза, но и възходът на страната се оказа съществен елемент от политическия процес, довел до рухване на комунизма зад Желязната завеса.

Сега в България управляващите от ГЕРБ, които иначе се наричат десни политици, правят точно обратното – въртят ляво, ляво, та чак ти се завива свят. И едва-едва срамежливо прикриват бликащата си отвсякъде страст към нашите общи пари под любовни сламени шапки и тъмни очила.

Над една трета от работещите хора в страната са на държавна ясла. Административната реформа, която се прокламира като твърдо намерение от всяко българско правителство, включително и от сегашното, както се очакваше, зацикли, преди да е започнала. По брой служители в МВР на глава от населението сме на първо място в Европа, по брой на прокурори също сме сред лидерите, а по ефективност на борбата с престъпността и корупцията – последни. По ниво на косвените данъци сме на практика изравнени с европейците, по нивото на събираемост обаче сме далеч назад. За нивото на доходи, от които плащаме еднаквите с тях данъци, да не говорим. Спокойно можем да не говорим също по темата колко далеч назад от европейците сме по отношение ефективното и обществено полезно разходване на получените във фиска средства.

Всъщност – накъдето и да погледнеш, държавата ни е затънала в държава. Лошото е, че постоянно се жалва как това не е достатъчно и реве, че е необходимо да затъва още повече. На вас, гражданите, ви е необходимо, убеждават ни те, държавниците. А дали е така – никой никога не ни е питал. Може би има логика в това да не ни питат, поне тези, сегашните, може би те постоянно имат на ум, че като сме избрали дясно правителство, очакваме, че каквато и политика да води то, все е дясна. Ама не е такава работата, граждани, напълно лява си е политиката му, като имаме предвид дори само желанието на сегашния кабинет да национализира парите от частните пенсионни фондове. Точно примерът с тях всъщност е класически за това как нещо, което нормален човек не може и да си помисли, на българското правителство му идва най-естествено изотвътре – като да каже набързо “Отче наш” с идеята да му се простят греховете, още преди да ползва някоя бърза сексуална услуга.

По повод национализацията на пенсионните парички на хората, за първи път в моя живот и в неговата кратка обществена кариера ще похваля министъра на икономиката Трайчо Трайков. Той подходи мъдро, като запозна всички нас, включително колегите си от кабинета, с простата логика, според която “когато парите не са достатъчно на едно място, те няма как да станат достатъчни, когато ги преместиш на друго място”.

И е прав, граждани, поне по отношение на публичните финанси е прав. Защото по отношение на частните е известно, че това може да се случи – доказаха го прочутите пирамиди в началото на прехода и организирания с държавно участие банков обир по времето на Виденов. От тези два експеримента научихме категорично, че парите, които изглеждат недостатъчни, когато са разпределени в джобовете на много хора, когато се съберат в джобовете на малко, се оказват достатъчни.

Е, поне донякъде, защото пък ако се съди по факта, че същото това малцинство и присъдружните му ортаци крадоха после и от европейските фондове, от държавния резерв и от където още успяха, значи пак парите им са се оказали достатъчни само временно. Така е, при високите цени на луксозните проститутки в държавата, разходите твърде лесно надхвърлят приходите…..

Както предупредих по-горе обаче – споменатото изявление на министър Трайков е единственото, заради което мога да го похваля с чисто сърце. Иначе повечето от предишните му думи и действия, особено онези, свързани с руските енергийни проекти в България, хич не са за хвалене. Мога да изтъкна много причини, но няма нужда, защото американският посланик Джеймс Уорлик съвсем ясно изброи основните, макар да не ги назова толкова директно – проектите не са икономически обосновани, за сметка на това са екологично, финансово и всякак рискови, а ангажиментът с тях създава опасност за политическа зависимост на България от Русия. С други думи – има нещо сбъркано във вечната ни дружба с руснаците. Сигурно е на генетична основа, та толкова вулкани се пораждат в българския живот от тази руска любов към нас и всичко наше.

Ето, поне цените на газа да ни бяха реално смъкнали, както ни уверяваше, че предстои да стане, същият министър Трайков след последните преговори с Милер. Той обясни, че този път на преговорите двете страни не са се сблъскали като два любовни острова по въпроса за цените, само защото просто не е стигнало времето да опрат до тази тема, иначе работата с намалението била в кърпа вързана. После обаче пред руски медии човек от ръководството на “Газпром” уточни, че никакво намаляване на цените на газа няма да има, защото Русия и без това го продава на България по най-ниските възможни цени.

По този начин се раждат фолклорните бисери, пълни с откровени сексуални алюзии, граждани, които всички толкова харесваме. Например приказката, че в наши дни човек не на някакъв си министър, а и на средния си пръст вяра не бива да хваща…..

Що се отнася до отношенията с официална Москва, аз не бих им хванал вяра, дори ако и на тях, и на мен ни липсват средните пръсти изобщо. Прав е Иван Костов, дето в едно интервю напомни на управляващите от ГЕРБ, че колкото пъти предстоят разговори с руснаците за нещо важно, положението в България винаги се нажежава по една или друга схема. Ако не са го забелязали досега – време е да го забележат и да действат съответно.

Например като първа стъпка правителството може по време на предстоящата през ноември среща на НАТО в Лисабон да се противопостави ясно и открито на заявеното руско намерение да се блокира разполагането на ротационния американски контингент в България. Като суверенна страна ние сме сключили договори за това, не може Кремъл да ни определя кого искаме и кого не искаме на наша територия. Добре ще е също ако от “Атака”, или поне от ВМРО, организират всенародна подписка срещу намеренията на Русия да потъпче по този начин суверенитета ни. Така, освен всичко друго, ще покажат за първи път, че са истински националисти, а не помияри, които само облайват издалеч съюзника ни в НАТО Турция.

Като втора стъпка могат нашите управници да се върнат поне към старата си позиция на увъртане и отлагане на руските енергийни проекти, ако нямат сили изведнъж да заявят, че те няма да се реализират. И да им обяснят, че няма да се реализират, защото няма да се реализират.

Защото иначе то бива, бива руска любов към България, ама чак толкова еднообразна и досадна не бива. Пък и не бива все ние да сме откъм е…..та страна, нали, така могат да се създадат затруднения на корабоплаването.

Или просто да приемем, че толкова могат нашите сводници, за толкова са ни пазарили, що пък не?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. lilia said,

    Само обвинения, критики, предположения и неправилни изказвания.Стига вече поплювки по хора, които работят коренно различно от познатото досега!.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: