РЕВЮ НА КОЗИ И ПРЪЧОВЕ

октомври 18, 2010 at 7:06 am (Публицистика) (, , , , )

  • След конгреса новото ръководство на БСП е същото като старото, нова лява политика няма изработена и партията не се отърва от зависимостите си, защото тя всъщност съществува заради и се крепи върху тези зависимости  

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Ревю на кози и пръчове се състоя на женския пазар в Благоевград. На политическия пазар в София пък се състоя конгрес на БСП. Ако бях Бърнард Шоу, щях да попитам “защо”. Но тъй като не съм Бърнард Шоу и тъй като живеем в друго време и на друго място, направо отговарям – защото и двете събития са свързани пряко с кукерската традиция.

Показаните в града на дядо Благоев кози и пръчове са от онзи дългокосмест вид, от чиито кожи се правят костюми за кукери. А конгресът на социалистите, наследници на дядо Благоев, пък е от онзи вид, от който се правят самите кукери. Ако не знаете, това са хората, които влизат в чужда кожа, налагат си грозни и страшни маски, живеят сред нас, танцуват наоколо и хлопат с големи хлопки, като се опитват да ни убедят, че така всъщност се саможертват за нашето телесно и душевно здраве. И че с алармата, която вдигат около себе си, един вид ни спасяват от злите духове, витаещи около нас и вътре в нас.

Още като дете съм гледал кукерска процесия в Пловдив и трябва да ви кажа, че вместо да излекува, тя, напротив, нарани крехката ми психика. По-късно съвсем същото усещане имах след всеки конгрес на БКП, а в по-новите времена – и след всеки конгрес на БСП. Ама това са субективни впечатления. Да видим какво може да се намери в полето на обективния поглед.

Първо, всеки социалист веднага ще ми направи строга забележка с уточнението, че това не е поредният нов конгрес на БСП, чиято номерация, слава Богу, вече всички изтървахме от поглед, а само поредното заседание на все същия стар конгрес. Защо този факт има толкова сакрално значение за другарите социалисти, не ми е ясно, но съм забелязал, че те много държат на него. Може би подсъзнателно усещат, че нямат в наличност друга истина, за която да се хванат, та се хващат за номера с номерацията. Разбираемо, човек без реална опора в живота все пак не може. Но това май е твърде фройдистко обяснение. От чисто политическа гледна точка единственото логично обяснение, което ми идва наум обаче, е презумпцията, че ако  конгресът беше с чисто нов номер, червените може би щяха да се почувстват принудени най-после да си изберат и чисто нов партиен лидер. Но тъй като е само поредното ново заседание, могат да си карат и с добрия стар Станишев.

То не че реално могат, ама те така си мислят. Пък и той очевидно ги работи добре в тази посока. Подработва, исках да кажа, не – работи, `щото работи може да ви прозвучи малко цинично, пък аз съм деликатен човек.

Второ, основният политически аспект в един конгрес, който позволява да се направят обективни изводи за характера и състоянието на дадена партия, са неговите решения. В това отношение стана ясно само, че БСП си поставя стратегическата цел догодина да спечели президентските избори, да запази и разшири влиянието си на местните. `Що трябваше да се харчат пари, за да се формулира публично като важно решение такова стандартно за всяка партия желание, също остава неясно.

Пак единственото възможно обяснение, което следва, е, че конгресът биде събран не за да формулира нови визии на БСП за развитието на българското общество и да обсъди стратегически подходи за тяхната  реализация, а за да утвърди статуквото в партията и чрез ритуални танци и движения да опази ядрото си от влиянието на нечистата центробежна сила. И в случая това се реализира успешно по два начина. Единият е споменатото вече вътрешно подработване, а вторият – демонстрацията на мускули навън, пред публиката, предимно под носа и за сметка на ГЕРБ.

Третата линия, по която обикновено се правят обективни политически изводи за стойността на даден конгрес, е съдържанието и градусът на проведените дебати. В нашия случай с БСП такива много-много нямаше. Наистина, вечният социалистически младеж Янаки Стоилов припомни, че БСП предлага на хората в България много по-малко промяна, отколкото те очакват. И каза, че промяната всъщност означава нова политика, ново ръководство и освобождаване от зависимостите. Само че социалистите толкова отдавна слушат Янаки да говори все същите неща, че ушите им са хванали мазоли и вече никой не го чува.

И правилно не го чуват, защото той греши поне в три отношения – забравя, че, както е доказала практиката, всяко ново ръководство на БСП е или съвсем същото като старото, или дори е по-зле от него; че нова лява политика, базирана на брадясали кукерски принципи не може да се изработи, а ако случайно се изработи, то не може да се следва; че БСП не може да се освободи от зависимостите си, защото тя всъщност се крепи и съществува заради тези зависимости – руската връзка извън страната, мафиотският политико-ченгеджийско-бандитски сговор вътре и мозъчната недостатъчност сред част от електората дълбоко, в самите глъбини на обществото.

В тази ситуация на милозлив човек като мен му идва да каже – прости им, Господи, въпреки че някои от тях много добре знаят какво правят. Но все пак не го казвам, сдържам се поради ясното съзнание какви точно беди са навлекли социалистите на главите на българите през последните десетилетия. И поради ясното съзнание, че не ми е работа да бъда по-голям спасител от Спасителя, а само регистратор и тълкувател на делата човешки.

Четвъртият инструмент, който имаме за обективно тълкуване на резултата от даден партиен конгрес изобщо, е основният доклад и изразената в него позиция на лидера по разните важни въпроси. Някои анализатори, специално в случая с българските социалисти, избягват да правят това, защото смятат, че то не е сериозно, че то означава да се приемат на доверие думите им за дела. И така насила да си създадем душевно напрежение после, когато делата им пак се окажат твърде далеч от казаните думи. Но какво ни остава в случая, освен да пробваме и този подход, след като видяхме, че нито един от другите аналитични инструменти реално не работи.

Трябва да се признае, че в доклада и заключителното си изказване Сергей Станишев все пак успя да каже някои почти верни неща. Например това, че управлението на Бойко Борисов е безхарактерно и се е превърнало в анекдот. В случая той сгреши само глаголното време, защото се знае, че анекдотите за Борисов започнаха да се появяват не напоследък, откак самият Станишев се захвана да ги измисля, а още далеч преди ГЕРБ да дойде на власт. И макар нищо от съдържанието на въпросните анекдоти никога да не е давало основание на обществото да предполага, че нещата коренно ще се променят след това, хората все пак предпочетоха да живеят във вицовете за Борисов, а не във вицовете за Станишев.

В съответствие с мнението си, че в обществото “избледнява впечатлението за БСП като крадлива партия”, червеният лидер предложи да се създаде “Комитет по безобразията на ГЕРБ”, който да събира сигнали за безобразията, злоупотребите и корупцията сред управляващите. Аз лично смятам, граждани, че досежно създаването на Комитет по безобразията, при това не само тези на ГЕРБ, а на кое да е правителство, грижата трябва да имаме всички ние, цялото тъй наречено “гражданско общество”, не само БСП. Дори не изобщо БСП. `Щото БСП като партия със зависимости винаги си е била от другата страна на барикадата, не от нашата.

Що се отнася пък до станишевото изявлението относно “избледняващото впечатление”, намирам, че вина за него имат хапчетата за запомняне. По-точно фактът, че Станишев е забравил да ги пие, преди да говори. И като не ги е пил, съответно е забравил, горкият, колко от неговите министри, пък и самият той, са следствени по разни дела и обществото още тръпне в очакване да види резултата.

Или нещо бъркам и вече не са следствени, а? Няма да се учудя, де, то от наблюдения през  последните 20 години добих усещането, че прокуратурата и съдът тук страдат от синдром, обратен на този, налегнал Станишев – вместо да не си пият хапчетата за запомняне, те редовно пият специални хапчета за забравяне. И никога не забравят да ги вземат в точния час – за да могат с чиста съвест да забравят всичко друго, което трябва да свършат. Ама нали в България живеем, трудно е, как да им се сърди човек.

Но да не кривим основната посока на разсъждение и да се върнем към доклада на Станишев. Пред червените конгресмени и конгресуомъни, навлечени в кози и пръчови премени, той много хубаво, пак почти правилно, похлопа с големите хлопки и по отношение на горещата тема за евентуалния бъдещ президентски проект и ролята на БСП в него.

„Без БСП нищо не може да стане вляво. БСП не може да бъде нечий електорален резервоар, да играе по нечия свирка…..” – тези думи на Сергей Станишев очевидно са предназначени да внушат, че БСП под неговото ръководство няма да се даде на президента. Но я ги прочетете още веднъж, граждани, само че вече не от гледна точка на Станишев, а на самия президент Първанов. И си представете как ще му подейства уверението, че без БСП нищо не може да стане в ляво. Ами като камшик на кон ще му подейства – да се втурне в посока именно чрез БСП да изгражда своя проект. Защото къде другаде, освен на лявото крило може да се разположи той, нали никой не вярва, че Първанов изведнъж ще се пише десен играч? Чак пък толкова не може да заблуди никого. Виж, в ляво все още може, даже доста хора може…..

Така или иначе обаче, най-гениалното си изречение пред конгреса Станишев отново сътвори именно по повод на бъдещия президентски политически проект. “Изпитвам неудобство да коментирам нещо, което не съществува” – заяви той с лека усмивка. И после го коментира надълго и на широко без никакво неудобство.

Ето, този талант, граждани, талантът да казваш едно, а да говориш друго, винаги ми е убягвал и много съм страдал поради това. Чудя се дали да не взема и аз да облека една кукерска дреха от дългокосмест пръч, да наложа страшна маска и да захлопам хлопките – белким някой тогава да ме чуе, види и да повярва, че казвам истината. Така де, на комунистите как безрезервно им вярват, въпреки че винаги говорят за неща, които не съществуват? Че ги и правят, отгоре на всичко.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: