ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ

октомври 11, 2010 at 6:36 am (Публицистика) (, , , , , , )

  • Когато се прави опит една сбъркана система да се поправи със сбъркани средства, това ражда допълнителни чудовища, не положителното като резултат отрицание на отрицанието 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Много са активни британските учени в полето на изумителните научни открития. Най-новото е, че чувството за хумор изчезва, щом навършим 52. После започваме да се смеем не 5-6, а само 2-3 два пъти на ден и към 30 процента от хората не помнят да са казвали дори една шега напоследък. Добре, че проучването е само сред британците, а не сред целокупното човечество, ще каже някой. Но лошо – контрирам аз, защото те са сред най-добрите шегаджии в света и ако при тях спадът е срив, то какво да чакаме от немци, руснаци или американските сценаристи от Холивуд.

Ако се доверя на това научно откритие, граждани, трябва да запея “вий вече в други полк минахте” и да спра да ви пиша смешки. Защото, с божията помощ, днес изкласявам и, в съответствие с науката, от утре трябва да откажа смеха. Тъжно е, защото до вчера смятах, че ограниченията се прилагат само досежно ичкията, тлъстото на пържолите, дневната доза цигари и – донякъде – средната възраст на консумираните госпожици. Пък то не било съвсем така, както казва един приятел – винаги има и още нещо. Очевидно е прав.

Но от друга страна – не смятам да се предавам, защото имам предимството да живея в България. Това е място, където смехът трудно се отказва, защото поводите за смях не те оставят на мира, независимо от възрастта. Даже обратно, когато си млад, тук се смееш по-рядко, защото околният абсурд те стряска и предизвиква вътрешна съпротива. А като попрехвърлиш, свикваш, спокойствие и мъдрост те обгръщат – дотолкова, че самият абсурд става за смях в очите ти. Ако оцелееш до 52, де.

Например миналата седмица не повярвах на Дянков и Борисов, които със задоволство тръбяха, че България на практика е данъчен рай. И не коментирах, за да не им вгорчавам живота паралелно с жълто-червения вот. Ама на, прави се оказаха хората. Според агенция KPMG общата тежест на преките данъци плюс осигуровките тук е 12 процента, докато в Швейцария е 15, а в Швеция, Хърватска и Япония – о, миг, поспри – над 50 на сто. Тутакси сърцето ми се изпълни с прилив на национална гордост и надежда, че чуждите инвеститори – ей ги, на, само си обуват шпайковете и хукват насам с онзи особен вид куфарчета в ръка, нали ги знаете.

Ама после се сетих, че говорим за типичен двоен стандарт, който поражда смешния абсурд да сме данъчен рай за чуждите инвеститори, без да сме данъчен рай за самите нас. Да оставим настрани въпроса, че информацията на KPMG не е вярна, защото като си плати в България човек 10 на сто плосък данък, няма как дължимите суми за осигуровките му да се поберат в оставащите два процента. Да оставим настрани също идеята – а според мен, с оглед запазване психичното здраве на нацията в поносими граници, дори не бива и да се сещаме изобщо – за разликата в количеството и качеството на социалните услуги, които гражданите получават срещу своите данъци в Швеция и в България. Да помислим само за факта, че като база за сравнение в изследването е взето ниво от 100 хиляди долара годишен доход, граждани. И като загърбим процентите – да сметнем реалните пари, за да видим каква е работата.

Един швед получава сто хиляди годишно и като му вземат 50 хиляди от тях, той остава с 50 хиляди. Един българин, при заплата от 1 000 лева на месец, докарва 100 хиляди долара доход за около 12 години и през това време плаща общо 12 хиляди долара преки данъци. Накрая българинът се оказва с 88 хиляди “чисти” пари, а шведът за същия период – със 600 хиляди в джоба. Мерси за данъчния рай, партийо любима, но истината е, че голям смях пада по този повод в Швеция, пък и в други страни, където властва данъчният ад.

Но ма`ни ги чужденците, те не ни разбират правилно, затова представите им за живота в България са силно изкривени, както твърдеше предишното правителство. Виж, защо често самите ние не разбираме живота в България, си е истинска загадка.

Но ето, как да разберем например изявлението на новия здравен министър Стефан Константинов, който се обяви твърдо за запазване на монопола на Здравната каса, като каза, че “свободният пазар в здравеопазването не е хубаво нещо”. И се направи на цар като допълни – вервайте ми. Още седнал, не седнал на министерския стол, той най-безцеремонно се издаде колко разбира от подопечната си материя, като заяви, че “псевдо конкуренцията в здравеопазването всъщност ни докара до това положение, в което се намираме в момента, с този огромен брой болници и всичките изкривявания, които имаме”.

Аз пък мислех, че до тук ни докараха: първо – пълният държавен монопол в здравеопазването по комунистическо време, който обосноваваше липсата на елементарна икономическа логика в системата с псевдо-грижата за човека, второ – твърде половинчато проведеният опит нещата да се изправят на крака по времето на Костов и трето – стопираната реформа и левичарският стремеж да се запази монопола на всяка цена при правителствата на Сакскобургготски и Станишев.

Може и да греша, граждани, пък гражданинът министър да е прав. Ама нямам такова усещане. Като видиш една бременна жена, няма нужда да си гинеколог, за да разбереш причината за нейното състояние, та и със здравната ни система е така. В случая обаче гинекологът явно смята – а се опитва и нас да убеди – че жената е бременна не защото непредпазливо се е разхождала покрай оградата на сливенската казарма, без да си носи дъждобран в джоба, а се е оказала непразна някак директно от сливенския вятър.

И, вместо лекарство срещу слабоумие, за да схванем правилно неговата логика, началникът Константинов ни предлага ново засилване на монопола на Здравната каса. В подобни ситуации е валиден философският принцип, че когато се прави опит една сбъркана система да се поправи със сбъркани средства, това ражда допълнителни чудовища, не положително отрицание на отрицанието. Това е откъм философията. А ето и изводът, който се налага откъм чисто политическия план – ако вземем предвид, че някога този човек е бил член на ДСБ, явно правилни са подозренията на анализатори, че дори десните хора в България са с много леви нагласи. Какви в такъв случай са левите хора няма да ви кажа, защото все пак и малки деца ни четат тук.

От друга страна, тръгнал веднъж по наклонената плоскост, Стефан Константинов публично призна съществуването на онзи двоен стандарт, който като частни лица всички българи отдавна знаем – че държавата превежда осигуровките на ченгетата, армията и прочие служители само на хартия, затова и в реалността се получават дефицити в системата на Здравната каса. И чинно призова човекът към изправяне на подобна крива политика.

Само че държавата – хитра. Вместо да създава социално напрежение сред най-верните си поддръжници, като ги кара да си плащат равноправно с всички останали граждани, тя реши да замени двойния си стандарт с още по-двоен, като заложи в бюджета за следващата година възможност да плати ангажиментите си към тези хора, изчислявани на близо милиард лева, с парите от резерва на самата Здравна каса. И така, за да разберем истината, пак опираме до някои сметки. Ако плащате например 15 лева на месец здравна осигуровка, грубо казано – пет от тях отиват за издръжка на касата, пет за резерва, който ще позволи да ви лекуват по-добре в бъдеще, и пет, за да ви лекуват сега лошо. С решението си правителството всъщност присвоява вашите пет лева, предназначени за резерва, плаща ги, но вече от свое име, като пари за лошото лечение на чиновници и пазванти сега, и по този начин обрича всички ни вкупом на лошо лечение не само сега, а и в бъдеще. Но пък публично изчиства името си на нередовен платец, макар изцяло за наша сметка. Нали се сещате, че подобно държавно плащане всъщност води до ефективност в здравната система, близка до абсолютната нула. Ега ти студения маймунарник, в който, за да оцелеят, маймуните са принудени постоянно да се кълчат неприлично и да правят смешки! Как да не ти е смешно?

Спирам се толкова подробно на двойните стандарти в здравеопазването не само защото в момента темата е на мушка, но и защото издълбоко засяга всички ни. Но ако проблемът беше само в тази система – с мед да я намажеш. Нищо, че друг ще я олиже, дето се вика. Ами какво ще кажете за дилемата по отношение на пенсионната система – дали да се вдигне стажа за пенсиониране с три години или социалната вноска с три процента.

Някак си представях, че най-добре е първо да се попита и отговори публично кой завлече и къде потънаха през петдесетте години парите от пенсионните фондове на нашите баби и дядовци. Това хората трябва да го знаят масово, а не го знаят. После да се попитат преките наследници на комунистическата идея къде отидоха парите на нашите родители и нашите собствени, плащани до 90-та година. Онези от тях, които отговорят грешно, да бъдат лишени от пенсия, докато се сетят за правилния отговор.

И най-накрая – правителството да направи сметка дали за него не е по-добре да станат и двете неща едновременно, та да пукне от преяждане най-после пенсионната ламя. Ами няма какво да го увъртаме, граждани, така ще е най-добре – да се вдигнат наведнъж и стажът, и вноската. Ако не друго, поне ние ще си умрем от радостен смях, като видим от една страна изненаданата физиономия на пенсионерите, получаващи пари с чували, а от друга – тъжната физиономия на министрите, когато ние пък спрем да плащаме осигуровки изобщо.

А накрая, тъй като не остана място, само ще изброя за сведение още примери за някои двойни стандарти, които създават ежедневен повод за смях:

– партия “Атака”, която не казва нито дума срещу реалните руски имперски интереси в България, но скача като ластик срещу хипотетичните турски такива;

– учениците, които заради контролното по вероучение утре, ще се откажат от чалгата, наркотиците и секса в дискотеката тази вечер;

– Бойко Борисов, станал истински икономист напоследък /тук стандартът не е двоен, а по-висок, но незнайно какъв, защото той пред очите ни израсна и до много други неща/;

– данъчните, които гонят притежатели на незаконни имоти, но не питат общинарите как така под носа им те са построени;

– човекът, който като водач на МПС качва МПС-то на тротоара, а като пешеходец ругае водачите, задръстили тротоара с МПС-та;

– БДЖ, 80 процента от чиито тренове съдът обяви, че се движат незаконно заради изтекъл сертификат за безопасност, и които още се движат съвсем законно;

– ДАНС, чиято неистова борба с призраците на ислямския фундаментализъм досега не е дала резултат – фундаментализъм в страната все не влиза и не влиза;

– Георги Първанов, който поиска пълна ревизия на богатите, преди да си тръгне от президентския пост, след като за 9 години досега не поиска нито веднъж;

– онзи ненормалник на 52, който не се смее на всичко това, а му става тъжно, докато гледа ококорено.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

4 Коментари

  1. lilia said,

    Тръгвам, да свърша малко дела…Чао

  2. zlatarova said,

    Чета анализа с удоволствие и тъга.Всичко е точно така и се питам до кога като народ ще живеем в невежество , търпение и безнадеждност???

  3. Spirographus said,

    ЧРД на патерици, г-н Асенов (късно прочетох анализа ви). Да сте жив и здрав! Не смейте да се разболявате с тази „здравна“ система, че ще ви стане съвсем смешно… Като оня дето го пита лекаря „Боли ли ви?“, а той отговаря „Само като се смея.“…

  4. Петар Дойчинов said,

    Навършил съм 52 преди 18 г. и като искам да се засмея си купувам „Стършел“,но и там смешките им придизвикват криви усмивки.Но сполай и горчивите усмивки все пак са усмивки.Днес Ви открих в НЕТА ,Достатъчно се посмях ще се прехвърля на другият Вии блог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: