МАЛКИ РАДОСТИ ОТ ГОЛЯМАТА СЦЕНА

август 9, 2010 at 6:13 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • При скука чужденците да учат български, а ние да се огледаме наоколо – ще видим, че забавленията ще ни легнат на практика без пари и без усилия 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Нашият свят със сигурност е място, където се точи добра бира, прави се хубав хляб, а понякога получаваш и наистина прилична пържола. Опрем ли до зрелища обаче, някои се оплакват, че им е скучно. Вероятно те просто очакват повече, отколкото могат да получат срещу парите си. Или не търсят на правилното място. За да избегнат скуката, бих посъветвал чужденците да учат български. Така ще докоснат наистина забавни тънкости от нашия обществено-политически живот, които иначе им убягват при превода. А ние пък да се вгледаме в кипежа наоколо – ще видим, че забавленията ще ни легнат на практика без пари. И без усилия, както ни допадат. 

1. Безобразия за 2 милиона 

В сряда правителството отпусна от фискалния резерв 2 милиона лева на Националната разузнавателна служба, за да бъдат покрити – според думите на премиера Борисов – “едни безобразия, извършени във Франция”. Той не съобщи от какъв вид са въпросните безобразия, защото информацията е класифицирана. Но тълпата подпали моторетката на низките си страсти и по места вече текат залагания – какво ли са сътворили тоз` път доблестните български разведки.

Сведущи твърдят, че до 1 милион, изхарчени за по-обикновени безобразия, могат да си представят. Например картината: Енрике Иглесиас – пиян и гол на водни ски, както я описват медии. Ако този подход се следва упорито, в комбинация с група манекенки, откарани на пустинен остров за седмица-две, милионът не ти мърда. Както се знае, първият милион трудно се трупа, лесно се харчи. За втория обаче ситуацията е обратна – лесно се трупа, но трудно се харчи. Защото обикновените безобразия бързо омръзват, а измислянето на нови е голям зор. Та и в нашия случай – залаганията продължават.

Не ме интересува печалбата от залагане, но имам два въпроса по темата. Откога безобразията, извършвани от държавни чиновници, на които данъкоплатците плащат заплати, са класифицирана информация в демократичните страни? Или докога ще бъдат, де – като говорим за България. Ако в масивите на спец-службите безобразията се класифицират редом с доблестните дела, как се различава едното от другото. И не е ли крайно време да се създадат и спазват ясни правила за това какво може и какво не може да бъде класифицирано тук. Защото сега големи и малки безобразници се крият под тази лепенка. Да не говорим, че всеки Сульо въвежда собствени класификации в подопечното си ведомство – имам чувството, че скоро и цените на доматите могат да се окажат държавна тайна, строго пазена от гражданина, дошъл на пазар с торбичката.

Вторият ми въпрос е – защо за делата на безобразниците пак се бъркаме ние. Те каквото творили – творили. Даваме горница от два милиона върху всичко, което и без това сме им плащали, а после? Може да ги уволнят от служба – и какво от това? Ама може и да не ги уволнят – ще си ги оставят на бюро като аналитици или нещо такова, нали милионите ги покрива държавата. А държавата откъде ги взима, та да покрива…..

Въпросът ми всъщност е няма ли да бъдат осъдени конкретните безобразници и  принудени от съда да ни върнат обратно 2 милиона с дължимите лихви? Ако нямат кеш във френски банки, да им се конфискува имущество, с което да си покрият дълга. Е, в сегашната ситуация на война между съдебна и изпълнителна власт може да се окаже, че според закона безобразие на всеки може да се случи да извърши, но то някак да не е престъпление. А може да се окаже също, че тъй като съдиите още не са решили въпроса със своя достъп до класифицирана информация, те изобщо не могат да гледат подобно дело, дори и закон да има…..

Изобщо, големи безобразия могат да се извършат по темата за безобразията, а накрая да се окаже, че сме платили за тях много повече от мизерните два милиона, профукани, технически погледнато, по курви. 

2. Мощите на Йоан Кръстител

Няма да се подигравам! Няма да се подигравам! Няма да се подигравам! Тази мантра си повтарях през първите дни, когато министърът без портфейл Божидар Димитров сведе на българския и световния народ благата вест, че на остров Свети Иван край родния му Созопол са намерени мощи на Кръстителя. Е, помислих си, че ако имахме остров Света Евдокия Подредена на него пък можехме да намерим мощите на подредеността и да си подредим държавата. А също – че в никакъв случай не трябва да намираме мощите на някакви светци безсребреници, защото ще прихванем свойственото им безпаричие. Това обаче съвсем не са подигравки, а просто прояви на здрав разум, струва ми се.

Шибаняк! Шибаняк! Шибаняк! Това си заповтарях после, щом министърът изясни, че така назовава не целия скептичен към духовно въздигнатите граждани български народ, а само скептичните към въпросното откритие археолози. И че според Тълковния речник думата не е обидна, а значи просто човек, шибан с пръчка през устата. Умният ни отвсякъде министър вероятно има предвид онази пръчка, която, според  Радичков, народът нарича “шибучица”, така реших. Затова взех  една такава и се шибнах два-три пъти през устата – не че съм археолог, ама да видя какво е. Лошо беше, но наистина чак обидно не беше. Освен това ме наведе на правилни мисли.

Няма да коментирам дали мощите наистина са на Св. Йоан или не са. За тези неща си има съответните специалисти, които, забелязал съм, след години упорит труд в такива случаи винаги стигат до едно и също заключение – може да са, а може и да не са. Всеки средностатистически българин би възразил, че това е изходно положение, не заключение, но съгласете се, че ние, средностатистическият българин, не сме много на “ти” с научните принципи. Откъде обаче се поражда моят скептицизъм?

Първо – от начина, по който министърът обоснова находката. С надпис, моля ви се. Имало надпис. Че то ако българинът вярваше безпрекословно на надписи, досега щяхме да сме изчели и приложили на практика всички добри съвети на всички политически анализатори и да сме цъфнали като държава. Най-малкото – по-приличните графити от софийските улици щяхме да прочетем и приложим, а не само неприличните…..

Второ – от начина, по който беше раздута темата. Още археолозите, намерили мощите, не бяха не казали “А!” и министър Димитров се хвърли с бурията напред да тръби по целия свят за велика находка. Че за радост на кибиците и министър Дянков се въвлече да обяснява как приходите от туризъм ще скочат до небето вследствие откритието. На него вероятно му е ясно, че тези приходи няма да скочат по ред причини – глобалната е  защото около подобни находки се изгражда цяла индустрия, само че не от хотели с по хиляда стаи, в които някое ЕРП постоянно спира тока, а от тихи кътчета с възможност за духовно поклонение. Пък и ние, българите, сме по-известни като хора, способни да рушат индустрии, отколкото да ги изграждат.

И трето – доколкото съм запознат с религиозната практика, местата, където стоят мощите на толкова мощен светец не си кротуват, а произвеждат чудеса. Непрекъснато или поне достатъчно често, та да се чуе за тях. Само че остров Свети Иван не е известен като място на каквото и да било чудо за последните 15 века, откак се твърди, че пребивават там въпросните мощи. Или всъщност откриването им се брои за първото чудо, останалите следват, не знам как е по канон….. 

3. Сърбия ще инвестира в АЕЦ “Белене”

Това не е чудо. Дори не е новина. Президентът Георги Първанов ни беше предупредил още преди доста време, че така ще стане. На него пък сигурно руснаците са му казали, защото те имат навика да знаят такива неща предварително. Сега сръбският президент Тадич дойде в България, за да потвърди – малко, но от сърце, каквото всъщност значат думите му, че ще инвестират колкото могат.

Някои се изненадаха, че в България Тадич се срещна само с премиера Борисов, но не и с президента Първанов. Както казахме обаче, той Първанов си знаеше, само Борисов се оказа изненадан. А българският народ пък остана изненадан, че след като първоначално имахме намерение за Белене да търсим стратегически европейски инвеститор, сега се радваме на нестратегически и неевропейски такъв. Така де, пак само премиерът Борисов се радва….. 

4. Симеон ще съди България

Няма изненада – след като България не осъди Симеон за лъжите и безобразията му, когато беше време, сега той ще съди нас. За собствената си глупост и лековерие може да си платим тъпкано. `Щото на първа ръка тези качества са наказание сами по себе си, а чак на втора вече идва плащането на пари кеш като глоба за тях. Изглежда трудно да се проумее, но с малко мислене става. Изглежда също несправедливо, но да познавате някоя по-справедлива Вселена? 

5. Да живее спортът!

Ваня Стамболова спечели сребърен медал на Европейско в Барселона. Треньорът и се оплака от лоши условия за подготовка в София и съвсем между другото спомена, че е така въпреки налетите от държавата през последните години над три милиарда лева в българския спорт. Не три милиона, бе, граждани, четете правилно – три милиарда.

Ако с тези пари българският спорт беше цъфнал, щях да науча, въпреки че темата не ми е приоритет. Но той не е цъфнал, напротив, затънал е. Което ме навежда на въпроса – къде всъщност са потънали въпросните милиарди. Искам да питам и колко точно са те, за какъв период са дадени, от кого на кого, срещу тях какво има обещано и какво свършено, както и редица други прокурорски въпроси. Щом не ги задават прокурорите, добре е да ги зададем ние, обикновените граждани. Даже трябва да ги зададем, нали, защото става дума за нашите парички, не за частно изпраните мангизи на някой честен футболен деятел.

Мисля си какво ли би станало, ако в културата ако се раздадат дори не три, а само един милиард – например срещу проекти за представяне на български творци в чужбина с опция парите да се върнат в двоен размер при успех. Това все пак е нещо, което не само може да пълни хазната, но и с което държавата ще изпъкне задълго пред света, а не нещо, което приключва и се забравя с края на химна при награждаването.

Ама само си го мисля, де, иначе знам, че няма да стане, та смятам занапред вече да се пиша не писател, а спортист. Само не знам в кой спорт папкането е най-голямо с най-малко усилия. Any ideas?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

5 коментара

  1. svilen said,

    На любимия писател – малко, но от сърце…под номер 3 – Петанка – екзотичен галски спорт практикуван в сенчести градинки.Има официално призната Федерация, така че финансирането(папкането) не ти мърда. Особено като се има предвид че сме франкофонска държава. 2. Бобслей – тук предимствата са още повече. имаме цял професор по бобслей (може и повече да са вече), теоретично сдруги думи сме много добре подготвени и няма тайни; Олимпийски спорт, т.е. директно влизаш в четири годишен цикъл на подготовка, а самата аклиматизация и подготовка може да се провежда от Аспен и Гармиш до други утвърдени центрове като Малдивите, защото в България няма условия и нито един улей за бобслей… и на първо място – Голф. Тука даже незнам как да подредя достойнствата, като си спомниш само, че с голф щяха да спасяват икономиката на страната и да правят „Държавно предприятие“…да обърнем ниви и стърнища в голф игрища, пък инвестиции, пък стройтелство, пък туризъм…минеш през председателя на Асоциацията К.Гергов „рекламния гуру“ и си пиеш питието след тежка партия с други видни голфъри като Андрей Лайчев и Сънчо Стойчев…просто до милионите на Тайгър Уудс крачката е една!

  2. asenov2007 said,

    Благодаря, Свилен,
    Аз си мислех за снукър, боулс или кърлинг – поне на тях им знам правилата. Ама прав си, че в голфа паричките са повече, пък аз съм схватливо момче и ще се изуча бързо. Приятелят ми Дамян Серкеджиев преди години беше снимал една поредица уроци по голф и веднага ще ги изровя да се подкова теоретично. Ей сега, само да си обуя гуменките…..
    Пламен

  3. Сия said,

    Прекрасно и точно на място.
    Това за „шибучицата“ е по Хайтов, а не по Радичков.

    • asenov2007 said,

      Благодаря за уточнението, Сия! И аз доста се чудех на кой беше, но паметта ми е много неуслужлива и ето, че съм сбъркал.
      Пламен

  4. Duke Wellington said,

    От голямата сцена радостите са, и малко и само забавни по изобретателност,
    докато централноевропейските държави-които са известна дългосрочна цел и пример-отдавна гледат на нас,като на хора,които не са уверени,че сами могат да си намерят врагове, а в добавка и интелектуален провинциализъм като „източният въпрос“, на който в продължение на многодесетилетия Западът се опитва да отговори,но ние не знаем умора!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: