ДА СИ ПРАСНЕШ ПАЛЕЦА С ДЪРВЕН ЧУК

юли 22, 2010 at 5:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

  • Просветляваща рецепта за това как да познаем кои са наистина важните неща в този живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Животът е красиво нещо, но твърде кратко, та да се занимаваме с глупости, докато го живеем. Мнозина обаче се чудят как да отсеят важните неща от глупостите, които ни заливат на талази и ни принуждават да губим време. Имам една тайна рецепта за това и сега ще я споделя.

Рецептата е много просветляваща. Отивате до кухненския плот, слагате отгоре добре изпънатия палец на лявата си ръка, с дясната взимате дървения чук за пържоли и праскате с все сила палеца с чука. Когато спрете да крещите и се огледате, вече ще знаете кои са наистина важните неща в този живот. Хубавото е, че при слаба памет упражнението може да се повтаря до безкрай. А ако живеете в България, има специално изискване то задължително да се повтаря до безкрай поне два пъти на ден – сутрин, преди да прочетете вестника и вечер, преди да чуете новините по телевизора.

Естествено, в рецептата има уловка. Винаги има уловка, нали? Просто трябва да ударите доста бързо, всъщност – преди сам да разберете какво сте намислили. Това условие изглежда трудно изпълнимо, но пък иначе ще си дръпнете пръста и работата няма да стане.

На мен лично през последните дни доста често ми се налагаше да прибягвам до този изпитан метод, за да разбера светът ли пак не е наред или този път аз нещо съм се повредил.

Гледам например по една наша иначе уважавана новинарска телевизия да задават въпрос на деня – готови ли сте да станете платен таен агент. В първия момент реших, че някаква ирония са замислили колегите с този въпрос. Как иначе нормален човек да приеме нещата, след като не са ясни поне три базисни подробности – колко платен,  колко таен и на коя служба. Без тези минимално необходими уточнения самото питане може спокойно да спечели всеки световен конкурс по идиотщина, ако съзнателно не е направено като идиотщина, за да провокира публиката.

Да, ама въпросната публика провокира ли се? Не се провокира – разбрах веднага, щом видях резултатите от допитването. Някъде между 77 и 80 процента от гласувалите еднозначно заявяват, че – да, готови са да станат платен таен агент.

Въпреки подозрението ми, че в тези времена на криза ролята на примамка тук е изиграла думата “платен”, работата пак вони, та се не трае. Разбира се, живял съм и във времена, когато горе-долу същият процент граждани направо си ставаха таен агент, без дори да им се плаща. Тогава състоянието на обществото ни беше сякаш още по-лошо. Ама очевидно и сега никак не е добро. И аз к`во да правя, слагам палеца на плота и грабвам чука…..Така веднага успях да преценя, че тази история не е важна и не трябва да и се обръща много-много внимание, защото иначе човек напразно ще похаби ценно житейско време.

Разбира се, възниква въпросът защо, след като съм го разбрал, занимавам и вас сега с темата? Ами за илюстрация, бе, граждани, за илюстрация на метода. Както и за да сте наясно какво ви дебне иззад ъгъла на всекидневния български живот. Защото ако 80 процента от познатите и приятелите ни са таен агент, как оцеляват онези, които не искат да имат нищо общо със Системата? Нали се сещате, че ако останалите 20 на сто започнем да контактуваме само помежду си – например с цел да си намерим жена-не таен агент, веднага ще бъдем обвинени и осъдени за създаване на конспирация против всички останали…..

В тази ситуация изключително важен става също въпросът кого избираме. Не че досега като се е подхващал този въпрос, та нещо сме прокопсали. Класическият пример е с втория избор на настоящия ни президент. През 2005-та година, в разгара на кампанията, вече нямаше нужда хората дори да се питат – всички знаеха с положителност, че Първанов е Гоце. Но тъй като и в българските демократични условия 80 процента са повече от 20 – избрахме си го да му се радваме. Ако имаше как, щяхме да си го изберем догодина и трети път, не се съмнявам. `Щото е готин и с всяка своя поява предизвиква изблик на радостни чувства у българските граждани, които се случат наоколо. Но Конституцията не разрешава, затова отляво се замисля нова форма за запазване на гоцевото безценно за България политическо влияние.

Онзи ден другарят Сергей Станишев се изпъчи публично и съобщи, че при решението кого да кандидатира за президент на изборите през следващата година левицата ще се допита до Георги Първанов. Подозирам, че точно за подобни случаи е измислена поговорката – “те го не щат в селото, той за поповата къща пита”. Но от друга страна като се замислиш – прав е Станишев като казва, че “на него не му е все едно кой ще бъде негов приемник”.

Ами как ще му е все едно, бе, граждани? Нали ако на президентското кресло седне някой неплатен таен агент и – разочарован, че не му плащат – вземе, та отвори пред народа цялата тайна информация за сътвореното от Първанов през двата му мандата, тук ще настанат няколко мини-революции. Една такава може да настане в отношенията ни с Русия. Друга – по повод конституционните правомощия на президента и спазването на конституционните правомощия от страна на президента. Трета – по отношение на контактите между сенчестия бизнес и висшите нива на политиката в България. Четвърта – по темата за контрола над специалните служби. Пета – още да изброявам ли…..

Факт е обаче, че като чух как БСП ще се съветва с Гоце кого да изберем за следващ президент, аз пак се запътих доброволно към кухнята и сложих палеца си на плота. Този път се праснах два пъти един след друг, за по-сигурно – но дори и след това темата продължи да ми се струва важна както за общия, така и за частния ни български живот.

Доколкото познавам себе си, дори без да си удрям пръста, ще продължи да ми се струва важна и темата за отношенията на България с Европейския съюз, възродена отново след последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната. Факт е, че от всички досегашни доклади този е най-положителен. Факт е също, че всички политици в България решиха да се поокъпят малко в отразената от доклада светлина.

В това отношение обаче най-голямата изненада според мен отново поднесе лидерът на БСП Сергей Станишев. Съжалявам, че го споменавам втори път, сигурно има раздразнителни читатели, които вече се зъбят заради това, но много ми се ще всички да научим и никога вече да не забравим, че според Станишев положителните оценки в доклада идват като продължение на работата, свършена от неговото правителство, което е дало “добра основа” за работа и на сегашното.

От друга страна си казвам – ами правилно, представете си, че на мястото на социал-либералната тройна коалиция бяхме си избрали някой нормален десен политик с разума и волята на Тачър или Рейгън. Не че имаше такъв наоколо, де, но – представете си, казвам, съвсем хипотетично. Е, как при това положение правителството на Бойко Борисов щеше да завари дотолкова опустошена страна, страна с толкова забатачени реформи, та само за една година, година, изпълнена все пак с доста противоречива и непоследователна деятелност, да постигне напредъка, който сега се признава еднозначно от ЕК? Определено нямаше да завари и нямаше да постигне. Та затова основата е наистина добра, щом дава възможност да се отчете движение напред. Това е малко като да се радваш, че този път не си уцелил пръста, ама и то си е част от играта…..

В същото време напълно разбирам доволната позиция на Бойко Борисов по темата за напредъка и хвалбите от европейска страна. Е, в доклада няма чак четири изречения, които да започват със “за първи път в България”, както той твърди. Доколкото разбрах, те са всичко на всичко две. Но сто процента отгоре не е голяма надценка в създадената ситуация. Тя и Моника Белучи каза онзи ден, че да си красив е дяволски удобно и непременно трябва да обичаме себе си. А забелязал съм, че нашият премиер цени съветите на мъдрите и ги следва винаги, когато може.

От друга страна – сигурен съм, че не точно Моника Белучи, а някой друг мъдрец даде акъл на Борисов да кандиса на преговорите по енергийната тема с руснаците. Ако знаех кой е той, с удоволствие бих праснал с дървен чук неговия, на мъдреца, палец. Защото независимо как ние тук оценяваме постигнатите договорености, руското електронно издание “Свободная преса” съвсем свободно написа следното: “Генералът безспорно постигна най-важното – продаде изгодно своето “да” на руските си партньори.”

Ако беше работата да се продаваме на руснаците, можеше доста по-рано да го сторим, а не да се мъчим цяла година, като вдъхваме напразни надежди за възможно откъсване от руската орбита у българската, европейската и американската общественост. Е, може би по-рано нямаше да се продадем толкова изгодно, но ние като общество и сега не знаем доколко изгодно всъщност сме се продали. Още по-малко пък знаем за кого е изгодата -за България или за Русия. Защото в това отношение съобщението на “Свободная преса” ми изглежда малко двусмислено.

Пък и изобщо не ми е ясно как продажбата на едно политическо “да” може да бъде вдъхновяващо ръководно начало за народ, който все още се срамува да узакони дори проституцията в нейния обикновен вид. Но така е – като твърдят, че сестра ти е курва, не винаги се оказва, че нямаш сестра. И никакъв удар по палеца не помага, за да се преглътне тази истина от разума човешки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

2 Коментари

  1. zlatarova said,

    Уви,процентите 20:80 са истинското бедствие и няма как да станат поне 49:51 все едно колко пъти на ден и колко „палци“ ще „улучваме“ с чука(не символичния другар на сърпа).Иначе всичко е осезаемо във „великата битка“(?) за власт…
    ДА, ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК,ЗА ДА НИ СЕ ОТНЕМА КАТО ВРЕМЕ ВСЕКИ ДЕН ОТ МАС МЕДИИТЕ .
    Няма нищо по-хубаво от подходящите филтри за звук и разум …Очите ни ще селектират,а разумът ни ще филтрира всичко видяно,за да се управляваме въпреки усилията да бъдем управлявани от хора мързеливи и безпощадни…

  2. Spirographus said,

    Крайно време е Бат Бойко да почне да прилага метода ви, г-н Асенов! Например звъни му телефона – от другата стана (Раз)Путин. Вместо (както по навик) да се хваща веднага за палците (на краката), много по-здравословно би било (и за него, а и най-вече за нас) да се изпраска по палците (на ръцете) и да му просветне(!?) в главата та да внимава колко политически(!?) Да-та ще каже…

    Сори за многото препинателни знаци – голям са ми порок.. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: