ГАЗОВА ТРОЙКА С КАМЕРЪН ДИАЗ

юли 12, 2010 at 5:26 am (Публицистика) (Бойко Борисов, Булгаргаз, България-Русия, Газпром, Георги Първанов, Джеймс Уорлик, Овъргаз)

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• В природата има народи, които само стоят зяпнали под палмата и храната им пада в устата, но за България руската палма винаги е била кокосова – онова, което пада от нея, задължително първо те удря в зъбите 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Лято е и страстите човешки се разпукват от жегата. По този повод си мислех да посветя този текст повече на тях, отколкото на страстите политически, но се оказа, че твърде трудно се различава едното от другото.

Чета например, че Камерън Диаз публично изразила готовност да участва в тройка. Няма лошо. Тя иначе ми се струва малко длъгнеста, но, както твърди един приятел, в хоризонтално положение нещата получават друга перспектива, различна от тази във вертикално. Така де, не точно с тези думи го твърди, но аз малко превеждам на приличен вестникарски.

Давам си сметка обаче, че съм професионално деформиран, защото като научих за страстите на Диас, вместо нещо еротично, тутакси ме светна аналогия със страстите на Бойко Борисов. Онзи ден по телевизора той каза съвсем сериозно, че от последното развитие на българската позиция по тъй наречените “големи руски енергийни проекти” всички трябва да бъдат щастливи. Под всички се разбира както Путин, така и Обама. Е, Борисов вместо тях посочи конкретно Зубков, руски вицепремиер и шеф на борда на “Газпром” /!?/ и американския посланик в София Уорлик, но като се преведе на приличен вестникарски…..

В така оформената тройка с Борисов по средата обаче ме тревожат някои неща – например доколко еднакви са порциите изпитано щастие от участниците в нея. `Айде, за Зубков съм сигурен, че излиза изцяло щастлив от ситуацията. Той успя да свърже в пакет и постави в зависимост преговорите за нови цени на руския газ от 2011 година с изграждането на “Южен поток” и АЕЦ “Белене” – пакет, който българското правителство не би допуснало, ако бяхме нормална европейска държава, седнала на преговори с нормален търговски партньор. Само това да беше свършил Зубков – стига, но не, той дори постигна договореност до десетина дни да се подпише тъй наречената пътна карта за “Южен поток”, което на практика означава стартиране на проекта. А също означава, че европейският газопровод “Набуко”, подкрепян и от американците, отива в девета глуха. Защото там, откъдето идва газа, няма достатъчно газ да се пълнят и двете тръби.

По всичко личи, че Бойко Борисов също излиза напълно щастлив от ситуацията, макар да няма ясен отговор на въпроса “защо” – дори ако се погледнат само малкото станали известни икономическите параметри на постигнатите предварителни договорености с руснаците. Идеята как сега ще хвърлим в потока някакви си 400 милиона долара инвестиции, а после само ще седим и ще лапаме транзитни такси, при това двойно повече от предвиденото, защото руснаците имали желание всъщност да транзитират двойно повече от предвиденото количество газ, прилича на сън. И сън ще си остане.

Наистина, в природата има такива народи, които само стоят зяпнали под палмата и храната сама им пада в устата. Но нашият случай не е такъв. За България руската палма винаги е била кокосова – онова, което пада от нея, задължително първо те удря в зъбите. Защото в цялата работа има повече политика, отколкото икономика. Това последното, впрочем, не го твърдя аз. Поне не само аз, а и много други хора, включително един руски експтерт – Михаил Крутихин, цитиран от руското електронно издание “Тройка диалог”. Той пише, че като цяло от руска страна инвестициите в “Южен поток” са “колосални” и заявява буквално: “Подобни инжекции в създаването на газотранспортни мощности свръх необходимото сочат, че в “Южен поток” има повече политика, отколкото икономика”.

Но така или иначе, Борисов е доволен, следователно не се е притеснил ни най-малко. Защото същият онзи сведущ по темата за тройките приятел твърди, че в такова положение най-важното е да не се притесниш още в първия момент, когато се огледаш и видиш, че изоставаш откъм размер в сравнение с другите участници. Но Бойко не се е притеснил, браво.

Противно на логиката за размера обаче, от тази политическа тройка Уорлик според мен не излезе чак толкова удовлетворен, напротив. Това, което той научи от участието си в нея, е че България все още не може да се брои сред надеждните партьори на Запада. С поведението и думите си през последните месеци сегашното българско правителство даде редица индикации, че се опитва колкото може по-безболезнено да започне да се измъква от руската орбита на влияние, включително като предприеме и по-активна политика за диверсифициране на руските енергийни доставки. Само че с идването на Зубков се оказа, че София буквално излъга американските и европейските си партньори за своите намерения, та Уорлик се изнерви.

Стана нужда чак президентът Първанов да се намеси и с успокоителен тон да разясни, че за да не се стресират толкова много западните дипломати в София, те трябва да отвикнат да дават съвети на напълно независимата България. Особено по отношение на нейната пълна независимост от Русия. А още по-добре – да си карат дипломатическия мандат тук, застанали през цялото време в поза “лотус” и със затворени очи да мрънкат “ом-м.м” под носа си.

Ама ние си ги знаем американците. От тяхната наивност често се получават такива обърквания. Ето, чета, че португалското издание на американското списание “Плейбой” показало скандална фотосесия с Исус. Първоначално помислих, че са снимали Сусо, куцото куче от нашия квартал и правозащитниците са вдигнали голям скандал, задето ония са измъчили Сусо, като са решили да го изкъпят преди снимките. Оказа се, че не. Извратеняците от “Плейбой” снимали просто някакъв младеж, заобиколен от полуголи красавици, само дето го представили като Исус, а основната красавица – като Мария Магдалина..

Не мога да разбера какво му е скандалното на това. Според мен много по-скандално щеше да бъде, ако турят на корицата снимка на специалистите от “Булгаргаз”, дори с дрехи, заобиколени от специалистите от ДКЕВР, и те с дрехи, как всички заедно с големи лупи в ръце са заети да търсят черната кутия, в която потъват големите печалби от продажбата на газ в България. Нали се сещате – както стана ясно, руснаците ни продават газ страшно евтино, а ние, българският потребител, го купуваме страшно скъпо. И сега най-после настана голямото търсене – кой консумира разликата.

Не знам, сигурен съм, че по един или друг начин на входа посредническите фирми като “Овъргаз” и другите, в които има солиден дял самият “Газпром”, никак не ни спестяват надценките. Ако те бъдат резнати и се договаряме директно с износителя, газът ще е по-евтин. Само че износителят не ще и се пита защо. От друга страна обаче се пита също – кой да се договори директно. Както изясниха тези дни специалисти като Иван Хиновски и Валентин Кънев, “Булгаргаз” изкупува газа от посредниците и после го продава на същите тези посредници, които пък вече го разпространяват до народонаселението и обвързаните фирми.

Конкретно – 70 процента от руския газ, който влиза в страната, се продава от “Овъргаз” на “Булгаргаз”, а впоследствие “Овъргаз” изкупува обратно от “Булгаргаз” и доставя до крайните потребители общо 80 на сто от същото това количество. До сто процента работата се запълва от останалите доставчици.

Ако в така описаната ситуация започнете да усещате, че логиката нещо ви бяга, не го приемайте лично – бъдете сигурни, че тя бяга и на всички останали, включително на авторите на въпросната логика. Разликата е само, че те не се притесняват много-много от това, защото заменят логиката с добри печалби.

Иначе човек преспокойно може да се запита – какво прави всъщност “Булгаргаз” в цялата далавера. Даже е длъжен човек да попита именно това. За какво съществува тази държавна фирма? Смята се, че по принцип тя отстоява българските национални интереси при газовите сделки с руснаците. Но как – след като нито директни преговори за доставки на газ води, нито доставя газ на крайни потребители? Само да фактурира печалби ли сме я създали, да раздава заплати в сектора ли, що ли? И на чии гръб всичко това?

А най-странното е – и затова казах, че ако се изтипоса на корицата на “Плейбой”, ще е и скандално, дори без никой в картинката да е гол – как майсторите газовици в България, плюс майсторите, които трябва да ги наглеждат от ДКЕВР, плюс министърът на енергетиката, плюс самият премиер, се правят на куцото куче Сусо и се въртят в кръг подир опашката си да търсят кой им е свил кокала. Вместо вкупом да си признаят, че от гледна точка на българските интереси нито един от тях не си върши както трябва работата в газовото направление.

Но от друга страна не могат да си признаят, защото пък тогава ще се разбере, че на някои от тях по закон работата им е точно такава – да не вършат никаква работа, а само да прибират печалби и да ги преразпределят между себе си. И току-виж народът се усетил.

Ама не се плашете, бе, господа. Ние, народът, сме показали вече достатъчно пъти, че и да се усетим как ни мамят, не правим нищо съществено, само викаме – мамят ни. Понякога имам чувството, че дори ако целокупно се включим в тройка с Камерън Диаз, ще подходим с очакването тя да се окаже напълно девствена. А после ще се оплачем, че е измамила очакванията ни, защото не се е оказала.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама