БЪЛГАРИЯ – С ГАЗ ДО ДУПКА КЪМ ГАЗОВАТА ДУПКА

юни 26, 2010 at 7:44 am (Публицистика) (, , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

/Фили/ Драстично повишение на цената на газа в България се очаква от 1 юли. Държавната компания “Булгаргаз” поиска то да е 27 процента, като се обоснова с повишени цени на доставчика “Газпром” и изкуствено задържаните досега вътрешни цени. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране смятат, че компанията все още има резерви – най-вече в намаляване на собствените производствени разходи – затова предлагат увеличението да бъде с около 23 на сто.

Каквото и да стане обаче е ясно, че увеличението ще удари силно парното и топлата вода за битови абонати, а промишлените производства, които изцяло са на газ, ще трябва да увеличат разходите за енергия с една четвърт до една трета. Още по-лошо ще стане, ако в края на годината, както се очаква, има ново повишаване на цената, като от сегашните по-малко от триста долара за 1000 куб.м, плащани от България, тя стане около 400 долара. Оправданията със световната конюнктура в случая не са коректни, защото тя съвсем не е лоша. В момента цените, на които газ може да се купи от Саудитска Арабия и други арабски източници, са близо два пъти по-ниски от тези на “Газпром”. Очаква се в средносрочен план те да спаднат още заради находищата на шистова газ, открити в САЩ.

Истинският проблем в случая е монополното положение, което “Газпром” има за България и още някои европейски страни – Словакия, в по-малка степен Унгария и Австрия. Тръбите на тези страни са ориентирани изцяло за доставки от Русия, а изграждането на нови трасета за връзка с други източници е скъпо и отнема време. Заради тази ситуация, както заради факта, потвърден  включително от последния газов конфликт между Русия и Беларус, че Русия открито използва енергийните зависимости като политическо оръжие, все по-наложително става България бързо да потърси възможности за диверсификация на енергийните си източници.

Точно за обратното обаче се бори в момента президентът Първанов и кръгове от социалистическата партия, които настойчиво лобират за реализация на три големи руски енергийни проекта, свързани с газ, нефт и нова ядрена централа. 

– Пламен, има ли информация за това доколко българската енергийна система в момента е зависима от Русия? 

– Ако има по-точно приближение до стоте процента от 99.99, Фили, значи е толкова. Но мисля, че и четирите девятки са достатъчни, за да се усети абсурда, при който една европейска страна е напълно икономически зависима от политическите капризи на външна за Европа сила. До тази ситуация ни докара братската дружба с великия Съветски съюз, поддържана от БКП повече от 45 години, последвана от не по-малко братската дружба на политико-икономически интереси, демонстрирана от българското енергийно лоби в руска полза през последните 20 години. 

– Защо поне от демократичната синя партия, която управлява на два пъти през  последните двадесет години, не взеха мерки за измъкване от руския енергиен капан? 

– Обяснения много, Фили, включително и това, че през 90-те проблемът не изглеждаше толкова значим, тъй като за дълго време, до идването на Путин на власт, Русия не демонстрираше подобен стремеж към политическа експанзия с енергийни лостове, какъвто наблюдаваме напоследък.

Ако говорим конкретно – и в двата периода, когато СДС бе на власт, партията трябваше да реши други важни вътрешни проблеми и на практика нямаше сили, време и капацитет да се впуска в сложни и скъпи енергийни проекти. Например правителството на Филип Димитров имаше проритет да стартира приватизацията, да отвори пазара и да установи за първи път елементарни демократични правила в държавата. На всичкото отгоре то просъществува само година и половина.

Второто правителство пък – на Иван Костов, трябваше да направи трудни стъпки за извеждане на страната от финансово-икономическата бездна, в която я вкара Жан Виденов. Кабинетът Костов завърши мандата си, но през втората му половина на практика беше обезсилен от постоянни, макар и никога  недоказани обвинения в корупция, както и от вътрешнопартийни проблеми.

За мен все пак остава пълна загадка защо тогава Иван Костов продаде бургаския “Нефтохим” на руската компания “Лукойл”, но отговорът може никога да не се разбере или да се разбере някога, когато вече няма да има значение.

Така или иначе, в момента българската зависимост от Русия при газовите доставки е сто процента, при преработката на нефт също, а българската ядрена централа в “Козлодуй” пък е зависима и от руското оборудване, и от руската суровина, и от връщането в Русия на отработеното ядрено гориво. 

– На този фон желанието на голяма част от българското енергийно лоби, което играе заедно най-вече с политиците от БСП и президента Първанов, да се  построят още три големи инфраструктурни проекта, наистина изглежда като капан….. 

– То не само изглежда, а и така си е заложено, Фили. Руснаците, след като държат в ръце две основни линии за износ на газ за Западна Европа през Украйна и Беларус, след като изграждат и трасето “Северен поток”, очевидно намират България за най-подходящата точка, през която европейското им настъпление може да продължи. Тук обаче те се интересуват най-вече от изграждането на АЕЦ “Белене”, с която се опитват да направят пробив – тя би била първата руска ядрена централа, построена на европейска територия и така ще им отвори нови възможности.

Ако Русия беше нормална държава, която се ръководи от международните правила и спазва международните закони, която търгува, за да печели нейният бизнес пари, а не за да печели държавата територии на политическо влияние, в това нямаше да има нищо лошо. Но тъй като Русия не е такава страна, то и опасенията са силни и основателни. Виждаме какво се случва в момента дори с най-верния руски съюзник – Беларус, който е подложен на газова атака, както пък само година по-рано на същото бе подложена и Украйна. 

– Всъщност, Пламен, ставащото между Русия и Беларус не е ли малко встрани, доколко то има пряко отношение към ситуацията в България? 

– Макар това сякаш да не се осъзнава или съзнателно да се премълчава от българската политическа класа, отношението е пряко, доколкото всъщност конфликтът между Русия и Беларус по газовата тема е само видимото на повърхността. Истинската причина той да се случи не са някакви си 200 милиона долара дълг, които “Газпром” сега се е сетил да си иска от диктатора Лукашенко. Истинската причина е желанието на Москва за пореден път да демонстрира мускули пред Европейския съюз, да потвърди своята доминираща позиция в енергийните доставки. Беларус, най-верният сателит на путинова Русия, е просто удобното място, през което това да стане. През Украйна не бива, защото там наскоро дойде на власт силно проруското правителство на Янукович и то още не е овладяло напълно вътрешната ситуация. Затова Украйна временно е оставена на мира. Но Беларус е удобен съюзник от руска гледна точка – каквото и да го правиш, той няма къде да ходи и пак ще се върне в обятията на Кремъл, просто така си е постлал килимчето през последните две десетилетия. Затова и възмущението на Лукашенко, искрената му изненада от ставащото, думите му, че е абсурдно да му спират доставките на газ заради дълг от 190 милиона долара, при положение, че Русия му дължи за транзитни такси 260 милиона – всичко това има привкус и на цирк, на жалка пародия в междудържавни отношения. 

– Все пак, щом руснаците се държат по такъв арогантен начин с най-верния си съюзник Лукашенко, не се ли притесняват българските им подгласници, че утре може и с България, а и лично с тях така да постъпят? 

– Не знам дали и от какво се опасяват, Фили. И да се опасяват обаче, то изглежда е само за собственото си политическо, финансово, а може би и физическо оцеляване, след като са поели силни ангажименти пред Москва, които май няма да могат да изпълнят. За друго да се притесняват не им личи. Напротив, през последните дни президентът предприе нови атаки срещу правителството, като на поредица от  форуми се застъпи за бързо подписване на договори с Русия за големите енергийни проекти. Бившият премиер Сергей Станишев пък, който неотдавна бе критикуван директно от президента, че докато е бил на власт “малко е изпуснал нещата от ръцете си”, също проявява все повече настойчивост в полза на проектите. Преди няколко дни той директно каза, че който е против изграждането на АЕЦ “Белене” всъщност работи за чужди интереси.

Тези активности на двете водещи фигури от проруски настроената българска левица дойдоха като фон на спешно появилият се в страната академик Е. Примаков, бивш шеф на КГБ, бивш външен министър и руски премиер преди Путин. Освен всичко, в България Примаков е известен като човекът за топла връзка на Москва с тукашното московско лоби, който санкционира решенията за действие в кризисна ситуация. Присъствието му сега в София се смята за реакция на заплахата да се сложи точка на нефтопровода “Бургас – Александруполис”, газопровода “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, заплаха, с която руснаците няма да се примирят нито скоро, нито лесно.

Така или иначе, развитието на ситуацията предстои, но е ясно, че за да се откъсне наистина страната от руското политическо влияние, българите ще трябва да платят висока цена, при това може би не само в икономически план. Оттук до въпроса готово ли е българското общество за такива жертви има само една крачка. Впрочем, лошата новина е, че пак само една крачка има и до отрицателния отговор на този въпрос.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: