ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ИЛИ ЗА ПОДКЪСЯВАНЕТО НА КРАЧОЛИТЕ

май 28, 2010 at 5:31 am (Публицистика) (, , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/   

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

  • То че може и по друг начин, може, ама ние можем ли? 

Забелязал съм, че подкъсяването на крачолите не е най-ефикасната мярка срещу сериозно наводнение. Тя може донякъде да помогне, ако ти текне пералнята в къщи, но при наводнение от държавен мащаб не действа. Също както запрятане на ръкавите и плюене на ръцете не действа при необходимостта да се свърши даден умствен труд.

Честно си признавам, че не знам дали предвижданото от правителството деблокиране на част от фискалния резерв ще свърши истинска работа в сегашната кризисна ситуация в държавата. Чета различни мнения по въпроса, но не мога добре да се ориентирам.

От една страна има определена логика в това, което казва финансовият министър Дянков – че фискалният резерв не е свещена крава, а просто куп пари, които са събирани в хазната точно с цел да послужат в момент като сегашния, момент, когато и хората, и бизнеса, и самата държава изнемогват. И ако резервът, както в нашия случай, е 6.6 милиарда лева, а за запазване на разните баланси на макроикономическо ниво е необходимо той да бъде около 4 милиарда – ОК, да отблокираме част от горницата и да я използваме по предназначение.

От БСП веднага възразиха срещу това намерение на правителството, но покрай казаното от Сергей Станишев стана ясно само, че фискалният резерв не бива да се намалява, защото не бива да се намалява.

Червеният лидер не обясни как по друг начин хазната да се справи с изоставените от неговото правителство неразплатени задължения. Не каза как да се увеличат приходите от мита и акцизи при наличието на схеми, които неговата партия, начело със спецслужбите на неговата партия, заложи през годините. Не обели и дума за начините да се привлекат чужди инвеститори, разочаровани от една страна от тежките административни процедури и бавното, неефективно правосъдие, а от друга омерзени от рекета на чиновници по министерства и агенции. И накрая, той не спомена как да се динамизира усвояването на средства от европейските фондове, полу или направо спряни пак при неговото управление заради корупция и кражби.

Така че според Станишев фискалният резерв всъщност е свещена крава, която не бива да се пипа и с пръст. Едва ли може да се очаква друго виждане от лидер на лява партия, който няма как да не прояви етатичната си природа. Това означава, че левите, свикнали да живеят все на чужд гръб, възприемат държавната хазна като своя, защото тя е възможно най-широкият чужд гръб. И роптаят срещу всеки харч от хазната, дори когато друг е на власт, защото си представят, че когато дойдат те, в нея няма да е останало нищо, което да цицат.

От другата страна, от дясно, Мартин Димитров също възрази срещу възможността да се освободи част от фискалния резерв, само че от различна позиция. Той каза, че това ще изправи страната пред увеличен повече от предвиденото бюджетен дефицит, което може да има лоши последици. Освен това Димитров постави под съмнение начина, по който ще се харчат отблокираните средства. “Опасявам се, че така по време на криза ще харчим повече, вместо да харчим по-малко” – заяви синият икономист. И на мен донякъде ми изглежда прав.

Например правителството предвижда около 50 милиона лева от парите да отидат за железопътна инфраструктура. Откак се помня, в тази железопътна инфраструктура постоянно се наливат грешни пари и тя постоянно е в нужда. БДЖ е черна дупка, като “Кремиковци” – вместо да печели и да носи приходи в хазната, както е нормално за големите индустриални структури, то само тегли пари неясно за какво.

Ами като не са ефективни железниците, да се закрият изцяло. Или да останат три-четири основни трасета, които се броят божем стратегически, а другото да се закрие. Не живеем във времето на комунизма, когато железницата изпълняваше някакви социални функции, защото компенсираше липсата на частни автомобили и пътнически и товарни превози в страната. Сега в България има повече от един автомобил на глава от населението, а частните превозвачи вършат логистична услуга за хора и стоки по-качествено и в срок.

По подобен начин стоят нещата и със Здравната каса. Е, не може човек веднъж да плаща от собствения си джоб здравна вноска, втори път да плаща на ръка, когато отиде на лекар, трети път да плаща през бюджета, `щото бюджета откъде ги взима тези пари, нали, и накрая касата да вика, че не и стигат 220 милиона ли бяха, та да и ги платим за четвърти път, сега от фискалния резерв.

То отдавна е ясно, че системата в този си вид е неефективна, затова е крайно време да се даде възможност да заработят частните здравни фондове и всеки да си поеме отговорностите. И да получи толкова, за колкото е платил.

Приказките за социална солидарност в случая служат само за заблуда. И за прикриване на мераците да се краде от общ кюп, откъдето се краде по-лесно. Първо, защото по сега действащия механизъм в здравеопазването никаква социална солидарност не се реализира, а само някаква социалистическа уравниловка на хората в обща мизерия. Второ, защото частните здравни фондове са гъвкави и ще намерят начини, поне донякъде, да предложат пакети за обслужване и на социално слаби хора. И трето, защото за нас, работещите и плащащи данъци българи, пак ще остане ангажиментът косвено, чрез държавната хазна, да реализираме принципа на социална солидарност като подпомагаме здравеопазването на най-нуждаещите се.

Така че в тази посока на разсъждения Мартин Димитров изглежда прав.

Аз лично бих отишъл обаче и по-далеч. Ако си дадем сметка, че само от едно 20-процентно съкращение в апарата, при това нереализирано напълно, се очаква да бъдат спестени около 900 милиона лева, питам се колко ли биха били спестени, ако отпаднат изобщо излишните министерства и подобни структури.

Трудно ми е да направя преглед на нашенските ненужни държавни служби, но по принцип не е невъзможно, както е направил немският икономист Юстус Хаукап в Германия. Той установил например, че там продължава да си съществува и да получава бюджетно финансиране Управлението за държавния монопол върху производството на спирт. Във въпросното управление с годишен бюджет 126 милиона евро и досега получават заплата цели 200 души, въпреки че държавният монопол за производството на спирт в страната е отменен преди цели 34 години, през 1976-та. И още много такива примери е описал Хаукап.

От своя страна се чудя защо в България си имаме Държавна агенция за младежта и спорта. Въпросите на младежта, които тя решава, заедно с базата, която младежта ползва, могат спокойно да бъдат прехвърлени към образователното министерство и общините. А въпросите на спорта да си останат в ръцете на различни частни инициативи или граждански сдружения, както е в нормалния свят. Постиженията на високото спортно майсторство не са приоритет на държавата, тя трябва не да плаща пари на големите майстори, а да получава пари от тях. Или греша?

Може би на мнозина културни дейци, които от социализма насам са свикнали да чакат на държавната ясла, ще им прозвучи съвсем еретично, но съществуването на Министерство на културата на мен пък, още от социалистическите времена, ми звучи съвсем излишно. Функциите му тогава се свеждаха до провеждане на правилната партийна линия, а сега се свеждат до счетоводното прехвърляне на едни пари от бюджета към театрите и читалищата, които са на държавна издръжка. Иначе виждаме, че чалга-културата си цъфти и без нарочна министерска субсидия.

Тази работа спокойно може да се върши от отдел в едно по-едро министерство, което, освен образованието и науката, както е сега, да включи и културата. Една секретарка за кафетата и малките водки на Веждито може да се запази, но оттам нататък следва неголям екип да се ориентира основно към възможностите за привличане на външни средства за развитие на българската култура и за  подпомагане на българските творци да продават творбите си навън.

Всичко останало е от лукаваго. Докато се пъчи в тесните си провинциални измерения, българската култура вечно ще изглежда облечена в потник заради постоянното бабаитско навиване на ръкави със заканата да сътвори нещо. А може и нещо друго да лъсне – между крачолите и – заради безкрайното им подкъсяване от страх да стъпи в океана на световната култура.

По същата логика министърът без портфейл за българите в чужбина трябва да получи малко бюрце като отдел във Външно, където му е мястото.

И не са само големите преструктурирания. Ами да помислим за имотите на военното министерство. Всеки ден от терасата гледам територията на бившия Свързочен полк в Пловдив. Тя е хиляди декари в центъра на града. Повече от десет години те стоят празни и не само не носят полза, а и загрозяват пейзажа. Там могат да бъдат построени поне десет мола с цялата им инфраструктура, ако някой изобщо има нужда от 10 мола на куп. Но май някой не може да се разбере с някого за комисионите, та собствеността си пустее. Или никой не може да се разбере с никого – като си представим колко такива собствености има в цялата страна?

Та ето до какви размисли ме водят неяснотите покрай отблокирането на фискалния резерв. И в края на краищата си давам сметка, че всичко опира до сакралния въпрос – то че може и по друг начин, може, ама ние можем ли?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

2 коментара

  1. Zlatarova said,

    И аз се вълнувам за отблокирането на резерва.Нали тези суми трябва да гарантират възвръщаемост?Тогава публично да се оповести кога и как ще се върнат от там откъдето са взети.Трябва и статистика на кого какво дължи държавата ,особено от непозволено увреждане,от щети на държавната администрация,която десетилетия не е зачитала и още не зачита конституционните права на граждани.Административният контрол е заблуда.“Гарга на гарга око не вади“.И съдебния контрол го няма ,особено по реда на надзора.
    От БДЖ да си „бракуват“ ненужните траверси,коловози,вагони….
    Областните администрации да се освободят от некомпетентните си експерти и да се научат,че и гражданите се нуждаят от истински сметки(особено по реституционните преписки .

  2. Spirographus said,

    Сакралния въпрос веднага ме подсеща за един сакрален и напук-оптимистичен девиз от едно предаване по БНТ от близкото минало: „Шъ съ оправим!“. За съжаление, към края на предаването (Свтла и памет на Живка Гичева) промениха девиза на „Шъ нъ оправят…“

    Май за нашия случай са по-подходчщи други два сакрални цитата:

    „Надежда всяка тука оставете…“

    и

    „Като няма опрявия, плюл съм в тая орисия!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: