АКО БОЙКО СЕ КАЗВАШЕ ГЕОРГИ…..

май 6, 2010 at 7:00 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Различни чудеса по земите на Св. Георги или какво е сбъркано с чудесата в България, та тук те обикновено не сработват  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Днес във Великобритания, чието сърце е Англия, една от знаковите земи на Св. Георги, се провеждат избори за депутати в Камарата на общините. Очаква се въпреки оспорваната надпревара и въпреки чудесата, които може да произведе мажоритарната избирателна система, победител да е Консервативната партия на Дейвид Камерън. След 13 години извън управлението, консерваторите имат шанс да си върнат силните позиции в държавата и причината за това е съвсем проста – криза е.

Както навсякъде по света, на Острова също спазват неписаното правило във време на икономически възход властта да се дава в ръцете на прахосниците отляво, а във време на криза работата да се обръща и хазната да отива при скръндзите отдясно. То по нашите мерки тяхното ляво си е чисто дясно, а дясното – да не говорим, но в случая няма да мерим британците с нашите мерки, защото ще сбъркаме.

Дори и при нас обаче гореописаната тенденция за врътката между ляво и дясно при криза и след криза си е валидна. Справка – последните 20 години, когато след Лукановата зима се избра СДС, след Виденовата черна дупка се избра СДС, а след либерал-комунистическото блато на Станишев се избра ГЕРБ, партия, която поне твърди, че е дясна.

Така или иначе, смята се, че сегашните британски консерватори, начело с Камерън, са малко по-различни от онези по времето на лейди Тачър и главната разлика е в по-видимата им социална ориентация. Тяхната формула е “модерен и състрадателен консерватизъм”.

“Проблемите пред Обединеното кралство са стъписващи, най-тежките, пред които сме се изправяли от 70 години насам” – пише меродавният вестник “Файненшъл таймс”. Изданието допълва, че за да се справи с финансовата криза и да засили авторитета си в чужбина, страната се нуждае от легитимно правителство, а като се тегли чертата, Консервативната партия пасва най-добре на тази сметка.

Малкото, но необходимо уточнение за пред българската публика в този случай е фактът, че британските медии, иначе независими, имат навика предварително и открито да съобщават кого подкрепят в предстоящите избори, за да не се бърка публиката. За разлика от българските медии, които сякаш са направени с цел постоянно да се бърка публиката.

Иначе самият Камерън е 43-годишен аристократ, пряк потомък на Уйлям Четвърти и все си мисля, че ако ровне малко по-назад, нищо чудно да намери връзка със свои предци в Римската империя, а оттам и със самия Св. Георги, който, както се знае, е бил римски войник, запален по християнството във времена, когато такова поведение все още не е било особено препоръчително, та затова се е издигнал и до светец.

Ако днес беше денят на Св. Патрик, щях да ви кажа със сигурност, че британците ще празнуват изборите самоотвержено, независимо от резултата. Това е ясно, тъй като в чест на ирландския светец бирата “Гинес”, дори без да има избори, свършва още в ранния следобед, без значение какво количество са заредили кръчмите по цялата империя. Не съм се случвал там в деня на Св. Георги, затова не искам да гадая. Подозирам обаче, че онези от британците, които не се напият от радост на този ден, ще имат достойнството да се напият от мъка, така че празничната сметка пак може да излезе.

Другата земя, носеща флага с георгиевския кръст, за която ми идва на ум, е Грузия. Грузинците, макар да нямат избори, сигурен съм, че днес също ще празнуват както подобава, с дълги тостове и много вино. Тяхната най-вероятна обща молитва ще бъде светецът да ги избави най-после от руския змей, който от столетия ги рекетира, като ги “пази” от враговете им на цена, както се оказва, по-висока от тази, която враговете им биха поискали. Цялата история на руско-грузинските отношения, разбира се, е доста сложна, но напоследък, след откритата агресия на Русия през 2008-ма година, е до голяма степен еднозначна – не щат да дават децата си грузинците на руския змей и това си е.

Освен сложните отношения с руския змей и хубавото вино, ние, българите, имаме и други допирни точки с грузинците. Струва си да се припомни например, че Светата обител в Бачково е изградена от братята Григорий и Абазий Бакуриани.

Преди много години пък се запознах с Адам Шимански, поляк, който правеше дипломна работа по етнография. Темата му беше връзката между архитектурата на къщите в Родопите, в Грузия и на някакви острови в Тихия океан, примерно Полинезия. Как я беше открил тази връзка, не знам, но я доказваше момчето, съвсем научно и с изследвания, проведени на място. Каква точно беше пък самата връзка обаче съм забравил, защото бях твърде зает да скрепявам полско-българската дружба чрез различни напитки. И полякини.

Както се оказва, има и още страни, които броят Св. Георги за свой национален закрилник. За някои от тях, като например Канада, не е интересно да се описва какво става, защото там май нищо не става и ние, българите, можем да започнем да им завиждаме, че не живеят в интересна държава. За други страни като Етиопия пък не е съвсем известно какво става, така че и да се пише за там, нищо няма да се промени.

Няколко думи обаче за съседна Гърция, страна на много светци, почитани според нуждата и случая. Вероятно под благотворното давление на светиня му Георги върху ЕС и МВФ, точно тези дни се взе решение в Гърция да се изсипят 113 милиарда евро финансова помощ. Това, което искам да подчертая, е, че за разлика от нас, българите, които не можем да усвоим някакви си 7 милиарда европейски пари за седем години, гърците със сигурност ще усвоят 16 пъти по-голямата сума за има-няма две години, както е предвидено. Направо ще ги лапнат, казвам ви. После дали ще ги върнат е друга тема, но за усвояването грешка няма. Та напомням го, за да се поучим от тях, де. И може би да се опитаме да разберем какво точно в техните молитви към светците е по-ефективно от нашите молитви.

В тази ситуация закономерен е и въпросът каква е нашата национална връзка със Св. Георги, та толкова го почитаме по българските земи и името му, след Иван, май е най-предпочитано за кръщаване на децата ни. Връзка има, при това не съвсем обикновена, а свързана с чудо – чудото с пафлогониеца.

След разгрома на византийската армия при Анхиало /Поморие/, пленили сме някакво си момче от Пафлогония и сме го направили прислужник. Един ден Св. Георги се появил, метнал момчето зад себе си на коня и мигом го пренесъл при родителите му във въпросната Пафлогония, където и да се намира това. Е, наистина, като се зарови човек в този случай, оказва се, че ние, българите, май сме откъм обратната страна на чудото. Влезли сме в ролята на нещо като лошия змей, от когото светецът избавя невинните. Но така или иначе, чудото си е чудо и щом е станало по нашите земи, почитаме си го като едното нищо.

Но така или иначе, мисълта, че има нещо сбъркано с чудесата по нашите земи, продължава да ме тормози. Ние ли заставаме винаги откъм грешната страна на чудото или то ни се случва наобратно, ми е много трудно да преценя, но е факт, че нещо нередно има.

Ето например преди няколко години самият президент Георги Първанов се изтъпани като един Победоносец насред Брюксел и обеща чудо пред европейските ни партньори – България да се справи с националистическите настроения, стимулирани силно тогава от появата на партия Атака на политическата сцена. И какво се получи? Нищо. Даже сега Волен е главен съюзник на властта, която, ако рече, може да махне самия Първанов от власт. Или поне да му отреже някоя от водещите властови глави.

Онзи ден например по една телевизия самият кандидат на ГЕРБ за следващ президент Цветан Цветанов каза, че следващият президент “няма да бъде обвързан с определени кръгове и няма да има съветници, които са част от странни сдружения, включително свързани с Октопода”. Той отрече по този начин да намеква нещо за сегашния президент, а само казва, че следващият няма да бъде такъв.

Ще поживеем, ще видим, но дори и подобни приказки са нещо пред нищо. Да си призная честно, като цяло чудото с Бойко Борисов също малко ме смущава. Нямам предвид как се случи онова малко чуденце рейтингът му да падне под този на Цветанов, защото те всички социолози вече вкупом се хвърлиха на амбразурата и обясниха механизма му.

Говоря за голямото чудо да се убие змея на общата ни българска неволя и страната да се превърне в забогатяващо и целеустремено европейско общество, голямото чудо, заради което Св. Бойко беше избран от народа. Защото всички виждаме, че змеят е сред нас и яде децата ни. Наистина, давам си сметка колко е трудно този точно змей да бъде убит, при това от почти сам човек с почти голи ръце. Но в същото време си давам сметка също, че той няма да бъде убит като се обяснява постоянно колко е трудно да бъде убит.
Но може би ако Бойко се казваше Георги…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: