ДДС МУ Е МАЙКАТА

май 1, 2010 at 5:45 am (Публицистика) (, , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

01.05.2010 

/Фили/Неясноти около евентуалното вдигане на Данък добавена стойност /ДДС/ създават известно обществено напрежение в България през последните дни.

Този поголовен потребителски данък в момента е 20 процента и преди няколко седмици, когато се обсъждаха антикризисните мерки на кабинета Борисов, една от идеите беше той да се покачи на 22 на сто. Тогава тази мярка бе просто отложена, като премиерът заяви, че ще се изчака малко повече време, за да се преценят резултатите от данъчната и митническата събираемост, но потвърди, че ако те са лоши, ДДС може наистина да бъде повишен.

Още тази сряда обаче ръководството на Съюза на демократичните сили заяви, че има “сигурна информация” за предстоящо вдигане на ДДС и то не с две на сто, а дори с повече. Данъкът може да достигне 24, дори 25 процента – казаха от синята партия и обвиниха правителството, че това е всъщност лява икономическа мярка, която ще има не антикризисен, а прокризисен характер.

От своя страна премиерът Борисов изпадна в поредния си емоционален изблик, като категорично каза, че няма да допусне България да стигне до икономическата ситуация на Гърция и ако за целта трябва да се вдига ДДС, няма да се поколебае. Той отново използва и своята станала вече пословична реплика, че ако на някой не му харесват действията на сегашното управление, веднага може да се отиде към предсрочни избори в страната. 

– Пламен, това с предсрочните избори не се ли превръща вече в твърде стандартна заплаха от страна на премиера Борисов, на която май никой вече не обръща внимание? 

– За съжаление, така е, Фили. Предсрочните избори са твърде сериозно политическо занимание, за да се плаши с тях постоянно обществото. Или дори само политическите противници, защото обществото гледам, че не се е уплашило много. От миналия юли насам, откак правителството на ГЕРБ дойде на власт, дори аз, въпреки лошата си памет, мога веднага да изброя поне десетина случая, в които репликата “на който не му харесва, подаваме оставка и отиваме на избори” беше размахвана като политическо плашило. Е, ако първите един-два пъти това подейства, то вече ми се струва, че съдържащият се в нея заряд тотално се изчерпа и тя започна да се превръща в неделима част от българския политически фолклор. А, както е известно, този вид фолклор може да е интересен сам по себе си, но да попадне в него не е ефективно оръжие в ръцете на действащ политик. Даже напротив – от един момент нататък пречи на каузата му, вместо да я подпомага. 

– Защо тогава Борисов, който е известен с добрите си PR акции, както сочи и неизменният му висок рейтинг, продължава да използва заканата за предсрочни избори? 

– Само по себе си това казва няколко неща едновременно, Фили. От една страна говори за предела, за границата, до която се простира личният политически хоризонт на самия Бойко Борисов. И преди беше ясно, но сега вече стана видно и за слепите, че той може да бъде определен като “политик” само доколкото през годините е заемал и заема някакви властови позиции. Иначе мисленето и поведението му са изключително далеч от “политическото като такова”. Във връзка с това е и второто заключение – че Борисов, макар да се представя за десен политик и партията му да е член на Европейската народна партия, десният политически алианс, който в момента управлява Европейския съюз, всъщност не е нито ляв, нито десен, а чист популист, който просто успява да яхне гребена на вълната. Това определено е тенденция, която съществува в Европа, а и другаде по света напоследък. Само че фактът, че нещо се случва и другаде на други хора в никакъв случай не може да отмени усещането, което всеки човек или народ изпитва, когато му се случи на него.

Третият извод от напразните закани на Бойко Борисов е всъщност и поредно потвърждение – този път на факта, че ГЕРБ е партия само номинално, а иначе се управлява еднолично и по неясни правила т.е. тя е истинска партия точно колкото нейният лидер е истински политик.

Четвъртият извод ми се струва най-важен. А той е, че изчерпването на изразните средства, повторението на сработили веднъж или дваж политически формули, бележи изчерпването у самия Борисов на възможностите за реални действия. То говори за безсилие, говори, че той се чувства в капан, от който не знае как да се измъкне. 

– Пламен, как обаче в конкретния случай, когато обсъждаше евентуалното увеличение на Данък добавена стойност, Бойко Борисов стигна отново до формулата за предсрочни избори? 

– Не ми е съвсем ясно, Фили, макар няколко пъти да слушах и после да четох текста на изказването му. От една страна той видимо беше подразнен от изпреварващата информация, изнесена от СДС, за увеличението на ДДС и ядно припомни, че няма да се колебае за това, но конкретното решение ще се вземе през следващата седмица.

Но Борисов истински избухна, когато бе попитан как възприема заявката на синдикатите за протести по повод готвените промени в Кодекса на труда за изплащане на отпуски и болнични. “Да протестират, добре дошли са, но аз ще протестирам на другия тротоар” – каза премиерът и изведнъж, сякаш зареден с електричество, нападна всички. “Ще обера аз за тези 20 години това, което са направили синдикатите, президентът, всички мошеници от БСП и Синята коалиция! Аз нямам грам вина за това, което съм наследил” – бяха точните негови думи. След което вече стигна и до сакралната си формула: “Казал съм – всички на избори! Излизай, Първанов, отказваме се ние и той от мандата и изилизаме на избори!” 

– Това означава ли, че може да се очаква развитието на нов епизод от доста натоварената вече с емоции битка между премиер и президент? 

– Пак трябва да призная, че не съм съвсем сигурен, Фили. Обръщението директно към Първанов в случая може би е провокирано от изявление на президента ден по-рано, че вълната от полицейски операции срещу престъпните групи в страната донякъде има ефект, но те не засягат истинската глава на октопода, наречен  организирана престъпност. Силно се съмнявам обаче тази реакция на Борисов да има кой знае какви реални последици, освен ако президентът не се хване за нея и не се опита да я използва допълнително в свой плюс, което той всъщност не направи.

В същото време по-интересна ми се вижда реакцията на премиера спрямо така или иначе подкрепящите го партии от Синята коалиция, които с думите си той постави в един кюп с мошениците от БСП.

Ако има нещо в българския политически живот в момента, което наистина трябва да притеснява Бойко Борисов, то това е точно възможността Синята коалиция да оттегли подкрепата си за правителството и да го остави да управлява заедно само с националистическата партия Атака на Волен Сидеров. Това ще делигитимира напълно ГЕРБ като десен проект и ще остави партията да се гърчи в обятията на собствения си популизъм, докато всички в страната не прогледнат за истината и докато не се намери сила, която да приеме най-после предизвикателството за предсрочни избори. Разбира се, едва ли може да се очаква описаното развитие да се случи бързо. Просто в момента заострям вниманието върху него, за да подчертая грубата грешка, която Борисов би направил, ако излишно се смрази с моментните си политически партньори в дясно. Сам срещу всички не е добра позиция за никого в политиката, колкото и черни колани по карате да притежава иначе. 

– Пламен, дали обаче не пресилваме нещата? Дали нападката срещу Синята коалиция не е отново случайно изтървана в емоционален изблик реплика на Бойко Борисов? 

– Можеше да се приеме и по този начин, Фили, ако в същия ден пък финансовият министър Симеон Дянков не беше казал, че от СДС няма защо да протестират срещу повишаването на ДДС, защото те самите настояваха ставката да се вдигне на 24 процента. Думите му бяха посрещнати с недоумение както от сините, така и от публиката. Никой не си спомня да има подобно предложение от дясно и това е обосновано логически и политически. Защото ако сега държавата преразпределя между 42 и 43 процента от Брутния вътрешен продукт на страната, което е прекалено много и десните икономисти настояват да се смъкне поне до 39 процента, пита се колко ще започне да преразпределя, ако ДДС се вдигне още. Така пътят към превръщането на националната икономика в социалистическа става все по-открит, а десницата няма как да иска това да се случи.

Затова, Фили, смятам, че в тази напоследък лишена от реални политически сблъсъци ситуация в страната, може през следващите дни и седмици да има нов сюжет – ГЕРБ срещу Синята коалиция. Ако това действително се разиграе, може да доведе до две крайности – или дясното в страната да се стабилизара и да стъпи на крака, или да рухне напълно. Първото ще бъде полезно за всички, макар че мнозина ще се намръщят. Второто ще зарадва мнозина, макар че на Борисов вероятно ще му се стъжни, когато види как редом с него – и вероятно по-силно от него – доволно потриват ръце президентът Първанов и бившият премиер Станишев.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: