КЛАСИЧЕСКИЯТ БОЙ С ТОРТИ

април 29, 2010 at 5:31 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Ако Първанов каже имената на знаковите бандити, ако вдигнем ДДС на 50 процента и ако сменим ЕРП-тата, ще настане такъв живот….. 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

В зората на нямато кино преди стотина години един от основните, станали вече класически, похвати за предизвикване на вълна от смях сред публиката, беше боят с торти. Разбира се, да минеш няколко пъти през голямо стъкло, което двама хамали упорито изпречват на пътя ти всеки път, щом решиш да минеш отнякъде, да изработиш Кингстънските полицаи, “най-глупавата група в света” или да опръскаш с маркуч дамите в парка също е голяма веселба. Но тортите са ненадминати.

Има психолози, които и досега са на мнение, че боят с торти в изкуството е опит на човечеството да отреагира кръвожадните си инстинкти. Ако се вземе предвид обаче фактът, че двете най-ужасяващи войни в човешката история белязаха точно зората и залеза на нямото кино, явно психолозите не са съвсем прави. А може би са прави, но просто опитът се оказа неуспешен – било защото тортите не стигнаха за всички граждани по света хубаво да се набият взаимно, било защото кръвожадните инстинкти на хората са по-силни от волята им за веселие.

И все пак смятам, че има нещо твърде привлекателно в идеята да се бием с торти, вместо да се убиваме.

То като се замисли човек, същата идея стои изобщо в основата на демокрацията с характерното за нея разделение и баланс на властите. Например всеизвестно е, че парламентите съществуват, за да се сблъскват в тях, на индивидуално ниво и все пак под контрола на правилник и квестори, интересите на различни обществени групи. Вместо самите групи да се сблъскват директно на улицата. Медиите, тъй наречената “четвърта власт” пък, всъщност не са власт, а точно торта. Чрез тях даден политик или партия могат да замерят Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар