ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, ВУЛКАНИ, ВЗРИВОВЕ И ДРУГИ СЪ-БИТИЕТА

април 19, 2010 at 4:21 am (Публицистика) (, , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Въвеждането на данък върху секса няма да запълни бюджета и да промени мнението, че българската държава е главен рекетьор в държавата, но поне може да ни предпази от земетресения 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Цялата световна прогресивна общественост хвърля шапки до тавана, защото най-после сме на път да разчистим сметки с тормозещите ни земетресения. Това стана възможно, след като иранският аятолах Казем Седиги сподели прозрението си, че земетресенията се пораждат от секса. Логиката му е кристално проста – напоследък жените са се разпасали, обличат се предизвикателно и така карат мъжете не само да мислят повече за секс, но и да го правят постоянно, не да пропускат понякога. А оттам до земетресението крачката наистина е малка. По-рано учени бяха доказали, че мъжете така или иначе мислим за секс почти през цялото време, но сега явно отпада и онова обидно за природата ни “почти”. Остава само да се забрани секса и проблемът е решен.

Не съм много склонен да се съглася с версията на уважаемия Седиги, защото с горчивина съм  забелязал, че, колкото и предизвикателно да се обличат жените, за мъжете разликата между мисленето за секс и правенето на секс в количествено отношение си остава огромна. Но може това да е само субективно впечатление, де.

Опасенията, които изпитвам в тази ситуация обаче са две. Едното е да не би ООН да вземе предвид думите на аятолаха и да въведе стриктни графици, като наложи квоти по райони. За Европа – секс само в събота, но през събота. Жените в Англия може и да тълкуват две съботи месечно като божия благословия, а мъжете като божие наказание, но какво ще правим ние, италианците, испанците? За топлите страни пък – секс всеки ден, но само по веднъж на ден. Там са свикнали със земетресенията, но поне да им се разредят малко. За държави като Китай и Северна Корея – секс когато партията разреши, но не по-често от когато партията разреши. Естествено, Путин пак няма да се съгласи с ООН и в този смисъл руснаците могат да бъдат щастливи. В друг смисъл обаче отново няма да могат, защото се знае, че сред тях редовното мислене за секс отдавна е заменено с редовното пиене на водка. Пиенето идва е от мъката, че не правят секс, но това е друга тема.

Второто ми опасение е дали под давление на Симеон Дянков българското правителство няма да използва ситуацията като антикризисна мярка и да обложи с данък секса по нашите земи. Например 10 процента. Не че това ще запълни твърде едрото сито на бюджета, образувано от липсата на реформи и наличието на непомерни апетити към разпределяне на бюджетни средства, но поне за пореден път ще затвърди мнението, че българската държава е главен рекетьор в държавата, независимо кой е на власт.

Неотдавна това мнение вече получи поредно потвърждение с решението на кабинета Борисов държавата да се разплаща само в размера на приходите си. На пръв поглед това е дясна мярка и като консервативен човек не би трябвало да я критикувам. Но на втори поглед ми се струва, че мярката е толкова дясна, та отива далеч в ляво. По същата логика аз ще отида в магазина, в Енергото, в НАП и ще кажа – абе, ще ви платя колкото мога в момента, не колкото ви дължа. Като гражданин, чиито интерес по Конституция е равнопоставен с този на държавата, имам право на това. Даже задължение някакво усещам сред себе си и семейството си точно така да постъпя.

После? Има две положения. Ако те се съгласят с мен, всички ще започнат да правят така и ще падне голяма веселба, когато цените на всичко се сведат до една стотинка, а банките фалират. Ако обаче не се съгласят с новаторския ми подход, вдъхновен от правителството, ще трябва да набият всички, вдъхновени от него. И това само в простия случай, че гражданите решат да действат както действа тяхното собствено правителство. А представете си какво ще настане, ако правителството реши да действа като самото себе си и обложи наистина секса с данък.

Да, от една страна е добре, защото земетресенията в България ще се сведат почти до нула, тъй като хората и без това нямат достатъчно пари да си плащат за секс навън, какво остава и за този в къщи. Но от друга, вече няма да може нищо да се скрие от данъчните – те ще се вържат към Сеизмологичния център на Геофизичния институт на БАН, та ако някъде стане земетресение, макар най-леко, веднага ще те локализират, още преди да се откъснеш от предизвикателно облечената девойка, която те е съблазнила. И ще цъфнат пред теб с протегната шепа.

Като говорим за земетресенията обаче, защо не помислим и за вулканите. Тъй като почитаемият аятолах Казем Седиги не е споменал нищо по въпроса, позволявам си да изложа своя теория за произхода на вулканичния облак пепел, който се изви от Исландия и бръкна в джоба на авиокомпаниите по света.

Известно е, че в Исландия друго има-няма, но със сигурност има вулкани и красиви исландки. Някои не са съгласни по отношение на исландките, казват, че те всъщност са бозави на цвят, че имат лунички и големи крака, изобщо, търсят им навред кусури като истински българчета. Аз лично намирам рижия цвят и луничките за чаровни, а, както се знае, от един момент нататък размерът на краката няма голямо значение. Но това е само лирично отклонение, истинската причина за вулканичния облак е друга. Той според мен дори не е чисто вулканичен, а тютюнев, предизвикан е от българския парламентарен спор за тютюнопушенето.

Като видели, че въпреки усилията им Парламентът може да забрани изповядването на този порок, някои български депутати забегнали в далечна Исландия да му се отдадат на воля. Трябва да са били на моята позиция по отношение красотата на исландките, защото, седнали с тях в топъл гейзер /б.а. в Исландия не се съблюдава разделението на мъжка и женска баня/ край вулкана Ейяфятлайокутл, изпушили твърде много евтини български цигари наведнъж. Исландките пък се съгласили да се топнат с тях, защото поради наличието на гаден финансов министър по онези земи, цигари там са толкова скъпи, че иначе не могат да си ги позволят като удоволствие.

Отровен от атмосферата, създадена от пъстрата компания обаче, вулканът Ейяфятлайокутл явно е решил да замени пасивното с активно пушене и сам запуши.

Та ето как българските събития се отразяват пряко на световната икономическа сцена. И ето кого трябва да псуват хилядите пътници, чиито самолети сега не летят и не се знае кога ще полетят.

Иначе самият дебат за пушенето в София си беше колкото интересен, толкова и безсмислен. Европейци ще станем не със или без цигари, а когато се научим да се съобразяваме един с друг и да спазваме правилата. Аз лично обаче, не само защото съм пушач, но и поради икономическата логика на българската реалност, съветвам Симеон Дянков да не вдига повече акциза на цигарите, защото така в бюджета ще спрат изобщо да постъпват пари от акциза на цигарите.

Забулени в дима на този тютюнев дебат, почти забравихме да отбележим 85-та годишнина от взрива в църквата “Света Неделя”. Като обществен трус трагедията, споходила през 1925 година България в резултат на извършения от комунистите терористичен акт, много напомня трагедията с полския президентски самолет, разбил се неотдавна край Смоленск. В самата основа на тези събития има една главна прилика и една главна разлика. Приликата е, че и в двата случая жертвите по един или друг начин, пряко или косвено, са жертви на комунизма. Разликата е, че поляците се стремят да помнят и помнят, а ние забравяме, дори без да се стремим да забравим. И дори – въпреки че прекрасно знаем колко противопоказно за общественото здраве е забравянето.

За тези неща си струва да се говори не с цел да се хвърлят обвинения, да се разпалва огънят на политическите страсти и от него да се вадят кестените на политически изгоди, а за да прочетем истинските страници от собствената си история. Не от измислената, в която до голяма степен продължаваме да живеем.

Защото тази измислена история създава условия за раждането на мътни мозъци, които винаги могат да ти съчинят убедително обяснение за това каква е причината за земетресенията, вулканите и другите съ-битиета, които ни съ-провождат. И така да ги превърнат в събитиета, в малки събитийца, в събитиенца, в нещо незначително, което вдишваме като вулканичен прах и ни трови, без да забележим. А когато забележим, обикновено е късно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Zlatarova said,

    Забележително перо и с усет към значими събития на фона на нашата отвратителна действителност.За жалост отсъства светлинка в тунела.Толкова слаба политическа класа,сигурно формирана от „отличниците“на АОНСУ“,а както е известно те не са математици ,не са правници,а да не говорим за икономисти.Икономиката е станала философска наука,а банкерите са просто лихвари от най-ново поколение.
    Дано чудо стане ,та ако има вулканични изригвания,взривове и земетресения,някои мозъци да се понаместят…На друго едва ли може да се разчита…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: