БЪЛГАРИЯ – НА ТРИ МОРЕТА ИЛИ НА ДЕВЕТ ДЕРЕТА?

април 15, 2010 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com/ 

  • Крайно време е да се разделим с индулгенцията, която сами се опитваме да си пробутаме, като твърдим, че за хала на страната са виновни политиците, а ние, народът, сме невинни като момина сълза 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Като редови български гражданин много харесвам онези моменти в живота, когато водещи историци, неводещи историци, историци-лаици и различни видове самоуки историци започнат да ни припомнят величието на България по времето, когато тя е била на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. Още повече харесвам, когато вегетиращите на тази база национал-патриотици /настоявам новоизкованият израз “национал-патриотици” да не се брои за оксиморон, макар да си е/ заговорят за подлите околни народи, спретнали заговор и лишили ни от въпросните морета. И как сега ние, като истински българи, трябва от своя страна да им спретнем заговор и ако не да си върнем моретата, то поне да им го върнем тъпкано.

Определено харесвам начина, по който винаги, когато се говорят подобни глупости, се премълчава елементарният факт, че не с кръв и пот в посока на злото, а с кръв и пот в посока на доброто България в момента, освен на споменатите три, има излаз поне на още две големи морета на север и цял океан на запад. Без изобщо да броим Охридското езеро, излазът на което не ни мърда след присъединяването на Европа към Македония.

Премълчаването на този факт обаче с нищо не помогна през последните двадесет години на национал-патриотиците да заблудят народа си, макар и смятан за прост, доколкото животът му е тежък, скучен. Както не успяха да го заблудят, че те лично всъщност искат точно моретата, а не свързаните с тях Солунски митници, така и сега не успяват да скрият от него истинската бройка на българските морета.

Доказа го една възрастна жена онзи ден по някой от националните телевизори. Тя палеше свещ пред посолството на Полша в София за упокой на загиналите при самолетна катастрофа поляци, когато репортерка я застреля от упор с умния въпрос “Защо сте тук?”. “Защото ми е мъчно за нашите съграждани” – отговори жената и, явно видяла израз на недоумение отсреща, допълни: “Нали сме европейци…..”

Европейци, европейци, но все повече мисля дали не е време да заменим лозунга за трите морета с лозунга “България на девет дерета!”. Имам предвид – на дъното на девет дерета. Както вероятно читателите схващат, тук споменаването на дъното се пропуска, само за да се запази лозунговата ритмичност на фразата. Иначе като смисъл всички си го знаем. Верно, този лозунг не съдържа особено вдъхновяваща перспектива, но трябва да се признае пък, че за сметка на това съдържа реализъм, доколкото отразява не някакво химерно бъдеще, а горчивото настояще. Напоследък идеята за внасяне на малко реализъм в нашето мислене за нашия живот ми се струва все по-вдъхновяваща.

Например крайно време е да се разделим с индулгенцията, която сами се опитваме да си пробутаме, като твърдим, че за хала на страната са виновни политиците, а ние, народът, сме невинни като момина сълза. Тези мръсници очевидно са паднали някъде от Марс, а не са изплували изсред нас, народа, някой сякаш ни ги е назначил, а не сме ги ние, народът, избрали – и на всичкото отгоре вършат това, което, ако сме на тяхно място, ние, народът, никога няма да вършим. В смисъл – не мислят правилно, а винаги грешно, съешават се лесно в мафии както лесно котките през март се съешават, непрекъснато използват общественото си положение за лична изгода, корумпират се без срам и насита. А ние, народът, не сме такива, ни на йота не сме.  

Не съм съвсем сигурен, но от онзи ден мисля, че и Волен Сидеров е започнал да се вдъхновява от идеята за внасяне на известна доза реализъм в българския живот. За първи път от 2005-та година насам, откак влезе в “голямата политика”, го чух да казва нещо правилно и на място. И то е, че ДАНС трябва да вземе по-сериозни мерки и дори да даде някакви отчети по въпроса какво и как се работи с агентурата в България на страни извън Европейския съюз, основно Русия и Турция. Даже наистина беше сложил Русия на първо място Волен в изказването си, направено преди да поеме ротационния председателски пост на парламентарната комисия за контрол над специалните служби.

Това изказване веднага предизвика в душата ми редица съмнения както по отношение на искреността си, така и по отношение на възможността идеята да се реализира практически. Първо, съмнително е доколко Волен наистина крои шапка и на Русия, а не я споменава само между другото, за да не остане международната общност с впечатление, че е изключително и само антитурски настроен. За българската общност той не се притеснява, знае, че това впечатление за нея отдавна е станало неизтриваемо убеждение.

Второто съмнение идва оттам, че, макар Турция да не е в ЕС, с нея сме близки пратньори в НАТО. В този смисъл – на практика нямаме важни тайни от Турция. Нямаме дори маловажни тайни – например какъв хонорар е взел Ахмед Доган, от кого и защо, как се управлява самото ДПС, какво е мнението на голямата част от българското общество за национално-отговорното политическо поведение на върхушката на тази партия. Всички тези неща са явни и турското разузнаване може да си ги прочете във вестници и сайтове.

Още по-силно обаче е третото съмнение – по отношение на работата с руската пета колона в България. Ако в тази посока се предприеме нещо, току-виж се оказало, че голяма част от тъй наречената българска политическа класа, дори на най-високите нива, трябва да бъде следена, проучвана, арестувана, обвинявана и съдена. А това, най-вече от левицата, със сигурност ще бъде изтълкувано като пореден епизод от гонението на  политически вещици в страната. И ще вземем да се изложим пред чужденците.

Пък и руснаците, ако се почувстват обидени от подобни действия, могат да ни врътнат всички енергийни кранчета, които нашите техни хора им натикаха насила в ръцете. А руснаците ще се почувстват обидени, няма как да не се почувстват.

Но четвъртото съмнение, съмнение твърде основателно, поражда успокоение в тази посока. Тъй като се знае, че голяма част от спецовете в българските спецслужби, поне онези на ръководните позиции, от деца са закърмени с традициите на Пушкин, Чехов и Достоевски, традициите на великата руска култура, те едва ли ще допуснат да се опетнят тези традиции в съзнанието на обикновения българин, като започнат да ровят и вадят доказателства за това как работи руската имперска политика и кои са нейните български мекерета. Но иначе Волен е прав, де, съвсем прав е човекът, ако вземем предвид само чистите му думи, без изброените съмнения. Защото някои от дъната на деретата, в които продължаваме да ровим, като народ сме достигнали не без братската руска помощ, напротив, с активната такава.

Сега остава само бат` Бойко да каже “да” по темата и да нареди на депутатите да следват волята на Волен, пък да видим. Но дали ще каже “да”, не се знае. Защото напоследък той самият е претрупан с работа и няма време да мисли. Върши всичко – политическа работа, полицейска работа, антикризисна работа, европейска работа, всякакви му ги пробутват. Само Веждито май още не му е прехвърлил на плещите някоя културна работа, а, доколкото видях, онзи ден сам буташе ръчни колички в бъдещия български Лувър, докато Бойко го гледаше с ръце в джоба.

Мисълта ми е, че, освен всичко, сега на главата на премиера се струпаха също Иван Костов и Мартин Димитров с идеята да го критикуват от десни позиции. И подкараха първо темата за левичарските уклони в пакета с антикризисните мерки на правителството. Тази синя идея, освен видимо огорчение, веднага предизвика у премиера ни очакваната реакция – отиваме на избори, пък да видим кой кого.

Това ходене по избори вече се превръща в синдром. Първо Борисов викаше на Станишев “отиваме на избори”. Добре, де, отидоха и го би. После на Първанов няколко пъти го каза – и му го каза правилно, но на избори с него не отиде. На Янето междувременно го напомни, но Янето е твърде малък, за да се избира Бойко с него. Сега и на Синята коалиция предрича избори, най-вероятно и към тях ще махне с ръка.

Няма съмнение, че, въпреки всичките си ангажименти, Борисов би се справил и с едни избори, колко му е. Въпросът обаче е дали не е по-правилно и по-полезно за страната точно в този момент да не се таралежи инстинктивно, а да помисли над това, което съюзниците му говорят. Може пък да има нещо вярно в твърдението им, че за да се измъкне България по-бързо от дъното на деветте дерета, необходими са бързи и решителни реформи в сфери като образование, здравеопазване, енергетика, администрация. Даже със сигурност има нещо много вярно.

Знам, че е лесно да се каже, трудно е да се направи. Но то ако беше лесно, нямаше да изберем точно чутовния херой Бойко Борисов, за да го прави. И певци намаше песни да пеят за него. Пък и той, ако не знае с какво се захваща, не биваше да се съгласява с този наш избор.

Ето как отново опряхме до назрялата българска необходимост реалистично да гледаме към себе си – не само срещу другите. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: