РОМАН ДО РОМАНА, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО…..

април 9, 2010 at 6:04 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

  • Майлоу Майндърбайндър от “Параграф 22” купува от себе си яйцата на остров Малта за 5 цента парчето, продава ги, пак на себе си, в Пианоза за 3 цента и всички печелят, защото всички са членове на синдиката и имат дял 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

https://asenov2007.wordpress.com/ 

Мила моя майно льо,

До онзи ден мислех, че живеем по-скоро в романа “1984” на Джордж Оруел. В него свободата е робство, лъжата – истина, Биг Брадър обича всички и всички обичат /да гледат/ Биг Брадър Точно както в България. Само дето горкият Оруел не е успял да измисли чалгата като всеобщ културен феномен, ама то това не може да му се вменява като вина – за измислянето на чалгата е необходимо да си голям тъпанар, пък той е бил умен мъж все пак.

Оказа се обаче, че греша, мила моя майно льо, поне частично греша. Оказа се, че в действителност живеем в “Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Там вездесъщият Майлоу Майндърбайндър купува от себе си яйцата на остров Малта за 5 цента парчето, продава ги после, пак на себе си, в Пианоза за 3 цента и всички печелят. И той печели, но и всички останали, защото всички са членове на синдиката и имат дял.

Та и ние, нали божем всички сме членове на синдиката “България”, от години печелим от продажбата на електроенергия по абсолютно същата схема. Затова не е прав премиерът Борисов да се възмущава, че НЕК купува “енергийния микс” за 90 лева, а го продава на Електроразпределителните дружества /ЕРП/ за 88 лева. И да вика ядосано, че всеки ученик, завършил гимназията в Банкя ще ти направи простата сметка, че така не може да се печели, та затова НЕК от години работи на голяма загуба, вместо на голяма печалба, както работят всички подобни компании по света. Питайте шефовете на НЕК дали те лично са на загуба като работят на загуба…..

Според мен премиерът все още не е дозрял да ги разбере тия работи. Хората от НЕК очевидно не са завършили в Банкя, а по София, по Москва или пък по разните партийни школи на някогашната БКП и затова знаят точно как се печели от загубата. И Борисов вика – “питах ги да ми обяснят как става това, те мълчат”. Ами мълчат, очевидно и те смятат, че той още не е дозрял да научи как става – само от десетина месеца е премиер.

Но има и още, мила моя майно льо, има и още. Печалби, имам предвид. Токът конкретно от АЕЦ “Козлодуй” се продава всъщност на цена 66 лева, а се изнася за чужбина на цена 68 лева. Оттук очевидно се печели дори по Бойковите занижени стандарти. За вътрешна консумация обаче същият този ток влиза в “енергийния микс” и се купува от НЕК за споменатите вече 90 лева.

Така възникват разни въпроси. Защо например НЕК не изкупува целия ток от АЕЦ? По този начин той ще преобладава в енергийния “микс”, съответно българските граждани, които са вложили собствените си пари в строителството на атомната централа и имат право да берат плодовете на тези свои пари, ще плащат доста по-евтин ток отколкото плащат сега. А пък навън да се изнася каквото остане и на каквато цена излезе.

Ако се окаже, че е прекалено скъп токът от ТЕЦ-овете и другите енергийни източници и затова не може да се продава в чужбина, ами да се закрият или да фалират те, а ние да купуваме и потребяваме евтин ток отвън. В края на краищата не е ясно защо плащаме скъпо, когато можем да плащаме евтино. Само че, както умните се досещат, това не е национално-отговорно мислене. То е същото като с краставиците – безотговорно и непатриотично е да се внасят евтини турски и гръцки краставици, след като може да се произвеждат скъпи в България и всички да печелят. Така де, всички членове на синдиката.

Важно е също да се разбере как така компанията, която продава тока от АЕЦ-а навън, вмества в 2 лева всички такси и данъци, които трябва да плати, цената за пренос, плюс собствената си печалба и евентуалните подкупи на отговорни лица – а ЕРП-тата, които купуват микса от НЕК за 88 лева, продават на нас същия микс за 146 лева и пак се оплакват.

Какво точно включва надценката от 57 кинта в случая? Според мен, освен по едно златно кюлче на човек всяка година, за да е толкова голяма, тя би трябвало да включва и данък “идиотщина”, който плащаме всички ние, обикновените идиоти в държавата. На всичкото отгоре аз поне не съм си получил кюлчетата. И никой от познатите ми не си ги е получил също.

Така стоят нещата, мила моя майно льо, и не стоят иначе, защото ако стояха иначе, по джоба си щяхме да познаем. Същият този джоб, в който от години безсрамно бъркат доблестните български енергетици в очевидно съдружие с доблестните надзорници от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, която е създадена да се грижи за нашите интереси.

И те се грижат. Точно както се загрижи Майлоу в “Параграф 22”. В романа той сключи договор с американската армия да бомбардира защитавания от германците мост край Овиедо и в същото време сключи договор с германците да защитава за тях въпросния мост. Така че в един момент парите потекоха в джоба му, без той да е свършил каквото и да било, освен да постави два подписа, а самото нападение и защитата на моста не се състояха изобщо. Те се обезмислиха – защо трябва да се пилеят ресурсите и на едната, и другата страна, когато парите вече са платени и всички имат дял.

Но момчетата от НЕК, ДКЕВР, ЕРП-тата и присъдружните им енергийни организации в България ни дават и други поводи да разберем, че живеем директно в “Параграф 22”, мила моя майно льо. Всеки път, когато народонаселението си помисли, че цената на тока вече няма накъде и няма защо да се вдига, те вдигат с общи усилия цената на тока. Винаги намират основателна причина – също както полковник Каткарт и подполковник Корн вдигат броя на задължителните бойни полети на Йосарян винаги, когато той изпълни предвидения до този момент брой. Но ако офицерите от романа я карат малко през просото и не дават обяснения, а садистично се гаврят с пилотите, то момчетата енергетици в България все пак дават обяснения и не се гаврят садистично. Например обяснението, че токът поскъпва, защото енергийните дружества а-ха да останат на загуба, горките, и от това цялата енергийна система да рухне, ми е едно от любимите. За мен то винаги идва като поредното доказателство колко са  необятни възможностите на човешката природа да бъде ненаситна, особено природата на монополиста.

Има хора, дето казват – много ми се ще комисията за проверка на имотното състояние да направи малки изчисления и да види дали състоянието на шефовете в енергетиката отговаря на получените от тях заплати. Ами безсмислено губене на време ще е това, мила моя майно льо, защото те всъщност не взимат подкупи – те взимат заплати и премии. Така де, почти не взимат подкупи, защото заплатите и премиите, които си раздават съвсем законно, са такива, че нямат голяма нужда от допълнително. Това е малко странно да се твърди за който и да било българин, защото българите сме известни с това, че от допълнително винаги имаме голяма нужда, но е факт. И вече трябва да е някаква изключителна сума подкупът, та да го вземат – иначе не барат. Ръцете им са чистички и комисии не ги ловят. То не че са се юрнали да ги ловят, де, ама и да се юрнат, ядец.

Като казах по-горе, че нашите момчета дават обяснения, имах предвид, разбира се, че ги дават не винаги и не винаги охотно, а само когато ги пипнеш в крачка. Точно както в романа на Хелър Йосарян дебне и хваща в крачка майор Майор Майор, за да поиска от него да бъде отчислен от летателния състав на ескадрилата. На което, мила моя майно льо, майор Майор Майор мъдро отговаря, че може да го отчисли, само ако Йосарян е луд, но не може да го отчисли, тъй като има доказателство, че той не е луд. И доказателството е тъкмо фактът, че Йосарян иска да бъде отчислен. Така де, кой е луд да се бие във война, в която може да бъде убит. Виж, ако Йосарян не искаше да бъде отчислен, той щеше да бъде луд и тогава майор Майор Майор би могъл да го отчисли. Но всъщност пак не би могъл, защото Йосарян няма да е поискал да бъде отчислен…..

Остава да се запитаме още защо досега всичката тази информация по отношение на енергийните дружества, която ни сервира онзи ден премиерът Бойко Борисов, е била непозната за нас, не сме ли виждали как стават нещата?

Абе, подозирахме – е правилният отговор, нали? Всички подозирахме – както горкият Апълби от “Параграф”-а подозираше, че има мухи в очите. Но не можеше да ги види по никакъв начин, защото нали има мухи в очите, как ще ги види.

Но всъщност, мила моя майно льо, и да бяхме видели всичко въпреки мухите в очите си, какво можехме да направим? В края на краищата – не сме Бойко Борисов, та да поведем борба срещу българския енергиен змей. Пък то дори и за него не се знае за какво я започва и дали ще я проведе успешно.

Съветът на Хелър е да направим като Ор – момчето с киселици в бузите, което се спаси от касапницата, като замина за Швеция при шведките. Но тъй като не живеем в истински роман, а в истински живот, не тръгваме от патриотизъм – защото ако всички скочим и хукнем изведнъж, кой ще плати сметката за неизгасения ток в държавата?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: