ЧУДЕСА СТАВАТ И ПО ВЕЛИКДЕН

април 6, 2010 at 3:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

https://asenov2007.wordpress.com 

  • Слънчасването може да доведе до действия, които много приличат на чудеса, но не са – а валят доказателства, че в България мнозина са слънчасали още в ранна пролет 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Чудеса стават и по Великден, не само по Коледа.

Една американка заложила 20 долара в казиното и спечелила 42 милиона. Но не това е чудото. Чудото е, че цялата история се оказала резултат на компютърна грешка и казиното не изплатило сумата на жената, а я дарило само с безплатна закуска и върнало мизерния залог. За което тя все пак благодарила, но заявиля, че като цяло е “много разочарована”. Добре че не беше някое българче на нейно място, щяха да видят те разочарование що значи.

Но така е, не са съвсем безгрешни тия пущини, компютрите – и те бъркат. На мен веднъж един ми бръкна в джоба, но хубаво, че той пак се оказа празен, та не се открадна нищо.

За разлика от жената, двама братовчеди на един швед по Великден направо напълнили гушата, като си делнали 731 хиляди лири и 124 златни кюлчета, съхранени в швейцарска банка. Парите им дошли в наследство от техен роднина, известен сред съгражданите си като местния клошар. Той цял живот, тайно и успешно, инвестирал на борсата спечеленото с честен труд от бъркане в кофите за боклук и натрупал забележителната сума. Какво да го правиш, шведска му работа. Вместо в даден момент да разпусне и да хукне по шведки, продължил да си бъде скитник и да трупа пари залудо.

Това поведение вероятно се дължи на характерните за Швеция депресивни състояния, причинени от липсата на слънце. Ние в България пък правим обратното. Вместо да живеем като скитници, както би трябвало да живеем с парите, които получаваме, в действителност харчим така, сякаш имаме вече натрупани поне 731 хиляди в Швейцария. Без да му придиряме за някакви си кюлчета. Подозирам, че това наше поведение пък се дължи на изобилието от слънце наоколо и характерният му резултат –  слънчасването. За слънчасването се знае, че може да доведе до действия, които много приличат на чудеса, но не са.

Че в България мнозина са слънчасали, доказателствата валят постоянно. При това още от ранна пролет, когато светилото не е така силно.

Да вземем за пример Атанас Атанасов, бивш шеф на бившата Национална служба “Сигурност”, сега политик от ДСБ. Онзи ден той излезе с версията, че преди седем години лично президентът Георги Първанов се е намесил, за да спре изпълнението на издадена от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов заповед за уволнение на тогавашния служител под прикритие Алексей Петров. Ако това е истина, то би било толкова незаконно, че нито депресия, нито слънчасване от страна на президента могат да го оправдаят. Но в този случай аз лично смятам, че по-скоро Атанасов е слънчасал и веднага се обосновавам подробно.

На първо място – не може президентът да се меси във вътрешните работи на Министерството на вътрешните работи, защото по Конституция те са различни, независими една от друга власти. Просто няма законови механизми, по които такава намеса да се реализира. Другото са спекулации, че при предишните две правителства властимащите са били наистина навързани като свински черва и тъй като всеки знае спатиите на другия, лесно са уреждали сделки помежду си зад гърба на закона. Не го вярвам това, честно. Нали те са хората, които са призвани от нас да пазят и следват закона, как така ще го нарушават.

Второ – не може президентът да разтваря политически чадър над когото и да било, още повече – над агент под прикритие, за когото той изобщо не би трябвало да знае, че е агент под прикритие. Или остава опцията да е разтворил чадър над Петров като над обикновен престъпник, защото нали като такъв го познаваше обществеността по онова време. Което пък вече би било чудовищно обвинение от страна на Атанасов към нашия любим президент, който се слави сред въпросната общественост главно с едното си красно име.

Но Атанасов все пак се е усетил и не е отправил директно такова обвинение, иначе щеше да се наложи и той като Симеон Дянков да се разпитва в президентството, че и неговата стенограма да се публикува, пък ние после да я четем и да цъкаме озадачено с език.

Трето – категорично съм против да се обръща внимание на намеците в твърденията на Атанас Атанасов, че министър Петканов май се е поддал на президентски натиск и е спрял уволнението на Петров. На цялото българско общество е известно, че Петканов беше изключително държелив на натиск министър. Понякога започваше да му държи от сутринта, понякога от към обед, но като цяло удържаше на натиска чак до вечерта. Така че намеците на Атанасов са долни инсинуации и очевиден резултат от слънчасване.

В цялата сценка обаче любимото ми доказателство за истинското пролетно състояние на Атанас Атанасов е твърдението, че заповедта за уволнение на Алексей Петров е стояла в архивното му дело и въпреки това през 2008-ма той беше назначен за съветник на шефа на ДАНС. Е, всички граждани разбираме, че това няма как да е истина. Защото сме убедени, че тогавашният премиер Сергей Станишев, на чието пряко подчинение беше службата, е дотолкова честен и почтен човек, дотолкова принципен и разумен политик, та е изключено да не вземе под внимание налична информация за нещо нередно около Петров и да не се съобрази с нея. Дори под президентски натиск.

По всичко личи, че около действията на МВР и прокуратурата напоследък слънчевите лъчи също нагнетяват сериозно напрежение. Арестуват си онзи ден те най-резонно бившия министър на отбраната Николай Цонев и изведнъж се оказват в небрано лозе, когато се разбира, че той, пък и цялата българска общественост, били очаквали арестуващите да се държат с арестуваните като с човешки същества. Да не ги унижават с думи и действия. Да не проявяват бабаитлък и да не прилагат излишна сила. Верно, това за бабаитлъка не е описано точно с тази дума в закона, но се подразбира.

Да-а, в тази история слънчевите чудеса буквално бъкат едно през друго. Първото е, че се арестува бивш министър. През последните двадесет години нямаше нито един подобен случай, а от няколко месеца насам има – има обвинени, разследвани, прибрани на топло министри. Но все още ние, българите, разглеждаме това като чудо, защото по навик продължаваме да смятаме, че никой не е толкова слънчасал, та да отпуши вендетата министър министъру око да вади. Защото при следващото правителство сам може да се окаже потърпевш, нали. Ама на, запролети се и стана чудо.

Второто чудо, което вече споменах, е фактът, че българската общественост реагира остро на проявено грубото отношение към арестуван човек. Вероятно все повече хора в България си дават сметка, че презумпцията за невинност и изискването за хуманно отношение към арестуваните не защитават правата на престъпниците, а правата на всички граждани. Дано да е наистина въпрос на разбиране от наша, гражданска страна, дано да не е просто израз на масово моментно чалване.

Третото чудо в ситуацията е фактът, че заместник-главният прокурор на София Роман Василев излезе и публично се извини за поведението си по време на ареста. Отделен въпрос е как и защо го направи, но самият факт звучи налудничаво по досегашните стандарти. Както налудничаво звучи и съобщението, че той “ще получи дисциплинарно наказание за безпрецедентното си поведение”.

Ама да не би в прокуратурата да се текнали някакви пролетни сокове, да не вземе нещо там да се разпъпи, разлисти, да върже, че после и плод да даде? Направо се притесних за българските престъпници, горките, та отидох и запалих една великденска свещ за целокупното им здраве.

Не успях само да реша обаче дали да пална една за Бойко Борисов и Цветан Цветанов също. И ако да – за какво точно да я пална. Дали в тяхна подкрепа, защото като цяло те всъщност правилно подхождат по въпроса за арестуването на хора от бившата и настояща власт, за които има съмнения, че са извършили престъпление? Или да я пална като защитно средство срещу тях самите, защото и двамата отначало опитаха да омаловажат стореното от прокурор Роман Василев, с което породиха смут в душата ми. Борисов например каза, че обществото не трябва да бъде толкова състрадателно спрямо хора, нанесли огромни щети на държавата, а Цветанов оправда поведението на прокурора с емоционални причини. Така че в крайна сметка запалих две свещи – една за тях и една против тях.

Това не ми се случва за първи път. Скъпичко ми излизат откъм свещи тия двамата напоследък, защото действията им често са многопластови, най-малкото –  двусмислени. Но поне съм сигурен, че личната ми оценка и за Борисов и за Цветанов продължава да е свързана с обикновеното за България шизофренно състояние, а не с моментно слънчасване. Че иначе току-виж и с мен се случило някое чудо.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: