КОЙ НАСАДИ ДОГАН НА ПАЧИ ЯЙЦА?

март 26, 2010 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , )

  • Истинският въпрос около получаването на 1,5 милиона лева консултантски хонорар е не само дали ще си го поискаш, но и за какво ти го дават 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Насаждането на пачи яйца е операция добре позната в България, макар че през последните години самият израз някак изчезна от общественото говорене. Според мен неяснотите, свързани с неговата етимология са доста интересни, но всичко така си и тъне в неизвестност. Например не ми е ясно защо точно върху пачи яйца става насаждането, а не върху кокоши или някакви други. Дали пачите яйца съдържат нещо отличително, нещо особено вонящо, да речем, та е по-неприятно точно в тях да те плоьоснат? Или те трябва да се мътят по-дълго от другите, затова и седенето в неудобна поза над тях е по-мъчително за този, който ги мъти?

Смятам да почета научна литература по въпроса, да стана достатъчно сведущ, да се главя за консултант на някоя голяма компания за производство на пачи яйца и да поискам хонорар от милион и половина лева. То аз и сега бих поискал такъв хонорар, за да консултирам когото и да било за каквото и да било, защото, малко или много, имам нужда от джобни. Но въпросът е не само да поискаш, а и да ти дадат. Пък светлият пример в това отношение на г-н Ахмед Доган сочи, че за да ти дадат, трябва да си добре подготвен, литература да си чел по съответната тема, с учени от БАН да си разговарял поне един-два пъти по нея.

Точно така, впрочем, с добрата научна самоподготовка на Доган по тънкостите на хидроенергетиката, обясни депутатът от ДПС Камен Костадинов и успеха на своя партиен лидер в консултантската дейност, поразбудил духовете напоследък. Като слушах Костадинов, дадох си ясна сметка защо и доколко ние, обикновените хора, всъщност нищо не разбираме от сложното и перспективно мислене на някои политици.

Например оказа се, че докато сме се чудили като патки защо Доган не ходи на работа в Парламента, той седял в къщи и залягал над книгите по химия, физика и спомената вече сложна материя – хидроенергетиката. И по този начин е израснал до милион и половина хонорар. От тази сума, дори да плати данъци и да приспадне глобите за неявяване на работа, пак ще му остане доста джоб-парасъ. Даже като се махнат от нея и онези 50 хиляди, които Доган от своя страна пък е платил на хора специалисти, за да свършат конкретната работа, за която самият той е нает, пак за известно време няма да го мислим дали има с какво да си купува уискито.

Нещо повече обаче. Същият Камен Костадинов твърди – и аз съм напълно убеден в истинността на думите му – че с получаването на въпросния хонорар от милион и половина, за да консултира изграждането на хидровъзела “Цанков камък” и още три обекта, Доган не е ощетил държавата нито със стотинка. Защото това си е нормален договор между частна фирма и частно лице, което, дори като депутат или партиен лидер, по закон има право на подобна странична дейност. Нищо не се казва за факта, че обектът е държавна поръчка и като цяло се плаща с пари от бюджета, но това може би е друга тема.

Един злоезичен – и заради това най-вероятно безпаричен – колега веднага попита: – Ами защо Николай Вълканов, собственикът на “Минстрой холдинг”, не е ударил обикновен байпас на парите, да отреже от схемата Доган и да плати хонорар направо на специалистите, които са свършили неговата работа? Така е щял да спести 1, 450 хиляди лева. И без това фирмата отчита пред данъчните, че работи на загуба. А на всичкото отгоре се оказва, че въпросните специалисти са си служители на същия този “Минстрой холдинг”, бивша част от “Мултигруп” – значи, можело е да се мине дори изобщо без хонорари, ако те само си свършат работата, за която така или иначе получават заплата.

Ето, такъв тип въпроси издават доколко ние, обикновените българи, пък дори и някои, дето се пишат журналисти, не разбират същината на работата, която се върши в България. А тя отдавна се състои не в това да се върши работа, а да се получат едни пари. То иначе как ще се окаже, че онова пътче от 22 километра до същия този “Цанков камък”, което преди дни вбеси премиерът Борисов, ще струва цели 220 милиона лева, бе, граждани? И как ще поддържат нормален житейски стандарт водещите партийни лидери, само от мизерен членски внос и мизерна държавна субсидия става ли? Да не говорим пък за това как изобщо е възможно в България да се построи голям обект, ако водещи политици не проявят категорична политическа воля да получат малко джобни от налетите в него пари от джоба на данъкоплатеца?

Но колкото и да е чист пред закона и съвестта си Ахмед Доган, прокуратурата се хвана да прави проверка по темата с неговия хонорар, което означава, че в случая най-малкото съществуват съмнения за онова, което в нормалния свят се нарича “търговия с политическо влияние”.

Убеден съм, че и по тази хипотеза нищо няма да се намери. Защото вероятно не Ахмед Доган или някой от ДПС е лобирал за “Цанков камък”, това са свършили политици я от БСП, я от НДСВ. Но вече става прекалено сложно, дори параноично, да се проверява дали пък по някои други големи проекти, за които в същото време са лобирали хора от ДПС, консултантските парички не са получили техни червени и жълти колеги. А, както се знае, прокуратурата страдаше от параноя по-рано, при Филчев, сега вече не страда.

С всички тези уговорки обаче, самият факт, че прокурорска проверка има, вече изглежда като насаждане на Доган върху пачи яйца. Човек, колкото и да си е вързал гашите, никога не може да е сигурен дали те няма да се цепнат в неподходящ момент на неподходящо място. Дори да се окаже, че хонорарът от милион и половина си е документално и законово чист, може някой прокурор без да ще да се натъкне на стари далавери и да намери нещо нередно – недекларирани доходи, неплатени данъци и т.н.

Така че въпросът “кой насади Доган на пачи яйца” е напълно резонен. Много хора веднага биха казали – сам се насади заради личната си и политическа надменност, заради непомерния си апетит за власт и свъзраните с нея облаги. И ще бъдат прави. Да, това е базата. Но оттам нататък нима някой сериозно смята – такива версии също има – че Доган е използвал близостта си с шефовете на “Труд”, за да пусне сам информацията за получения космически хонорар, а после да се появи на бял кон, след като прокуратурата го провери и каже, че е чист. Доколкото знам, а го познавам от 20 години, човекът наистина обича провокациите, но не е луд.

Другата версия, която сякаш е най-разпространена, гласи, че както вътре в ДПС, така и в Турция има сили и интереси, които вече искат Доган да си ходи, та са му погодили този номер. Само че това не издържа на логиката, защото ако имаше такива сили, те щяха да действат не през в. “Труд”, а през някой от водещите министри в сегашнито правителство, ако не и лично през премиера Бойко Борисов. Анонимността тук е безсмислена. Такъв ход би имал смисъл само ако за сегашната власт е ясно кой го прави, какво точно прави и защо го прави, тоест, ако има предварително постигната  политическа договорка с Борисов за подобряване на отношенията с наследника на ДПС след ерата Доган, или за някои други развития.

Обаче по всичко личи, че ГЕРБ и Бойко Борисов останаха напълно изненадани от случилото се. Те не знаеха предварително, не бяха подготвени по темата, заради това дори много-много не си правят ПР с нея, а веднага прехвърлиха горещия картоф в прокуратурата. С други думи – предпазливи са, защото не знаят откъде им е дошло и какво точно им е дошло. Това поведение впрочем опровергава и мненията, че ГЕРБ със свои сили повеждат още една политическа битка, че, освен срещу президента, отварят втори фронт и срещу ДПС.

Тогава да подхванем въпроса от друга страна – защо точно в “Труд” се появи информацията. Вестникът е известен като толкова близък с Доган, че само в интерес на някой още по-близък би направил такова нещо. Единственият такъв, за когото се сещам, е президентът Георги Първанов. От една страна се знае например, че Тошо Тошев не само си пуши пурата с групата “интелектуалци”, абонирани за вечна подкрепа дори на най-тъпата президентска инициатива, но им заплаща  предаността под формата на хонорари. От друга страна “Труд” неведнъж  разгръща открити или прикрити кампании в полза на президента. Последната – само преди дни с атаката срещу Симеон Дянков и публикуваната фалшива информация за уж предвидените от него антикризисни мерки.

Какъв обаче интерес има президентът да атакува подмолно приятеля си Ахмед Доган – ще попита някой. Е, тук вече и аз се чувствам малко на пачи яйца. Но само малко.

Сериозните варианти са поне два. Възможно е Първанов, особено ако наистина гласи свой политически проект за след мандата, да вижда, че приятелството му с Доган би било повече вредно, отколкото полезно. Публичният образ на ДПС, а за година напред нещата едва ли ще се променят много, е такъв, че вреди на всеки, който се докосне до него – ще навреди и на Първанов, както навреди на БСП. 

Втората възможност, която не е без връзка с първата, е че президентът пробва атака срещу Доган като разменна монета за ново “сближаване” с Борисов. Само че не, както веднага ще помисли някой, защото се е уплашил от готвения импийчмънт, а за да вървят гладко “Белене” и другите енергийни проекти, с които президентът е ангажиран лично пред руските другари.

Сделката е добра – разравяне на далавера, в която и без това нямаме участие и похарчване на един излишен вече политически приятел, срещу обратното. Та нали самият Доган обича да цитира Чърчил, че в политиката няма вечни приятели, само вечни интереси. Кой знае, може напоследък президентът да се е самообразовал също и да е разбрал, че в политикат да насадиш някого на пачи яйца не се брои за удар под кръста. И значи доброто ти име пак ще си остане чисто, каквото винаги си е било.

Б.а. Появилото се днес, два дни след  написването на този текст, Отворено писмо на Ахмед Доган, в което той сякаш отправя обвинения за случилото се единствено към неназованата, но известна на всички Мадам В. от в. “Труд”, с нищо не променя казаното дотук. Мадам В. със сигурност не би си позволила, а реално и не би могла, да публикува компрометиращата информация за Доган през главата на главния си редактор и без негова санкция, а оттам – и без санкция на някой висшестоящ.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

3 коментара

  1. zlatarova said,

    Г-н Асенов,отлични са анализите и панорамата на политическите взаимоотношения.Само времето ще отвори страниците на злоупотребите,но ние-народът как да си върнем ограбения живот,а и до кога ще се оставим в лапите на невежеството,което ражда само подлост…

  2. Spirographus said,

    Г-н Асенов, редовно чета статиите в блога ви (или от някоя друга медия) и много ми харесват задълбочените ви и обосновани анализи. В този случай много ми харесва извода ви, че атаката срещу Доган (през Велева/Тошев/Труд) идва от Гоце. Наистина логично и може би не е трудно да се досети човек, но първо трябва да си зададе правилния въпрос. Още повече ми харесва, че не спирате дотам, а задавате следващия логичен (правилен) въпрос – „Защо?“.

    По този въпрос бих искал и аз да поразсъждавам (макар и лаически). Мисля, че първата възможност която споменавате не е много вероятна, защото ако Гоце иска да се разграничи от Сава с цел да се освободи от този тежък политически багаж в новото си партийно начинание, би следвало да направи това публично и лично, а не подмолно и чрез скрити „проксита“ (да, много информирани хора знаят че агентите от Труд са гъсти с Гоце, но такава сложна маневра едва ли би била разбрана от „широкия електорат“). По-скоро си мисля, че такова забиване на ножа в гърба се прави когато се търси ефективен резултат (и когато става дума за много пари), а не политико-популистки маневри… Ето защо втората ви възможност ми се струва много по-логична – интереса клати феса (и наистина изглежда феса бе „разклатен“…). Сделка с Бойко за руските проекти (и като помирителен жест) наистина би обяснила събитията. Аз обаче си мисля и за още едно алтернативно обяснение. В такава криза, в каквато сме, парите са кът. Дори и в някои богати обръчи и кръгове… А една нова и амбициозна партия има нужда от солиден финансов гръб… Възможно ли е това, което става да е началото на една война за „територия“?

    Поздрави и хубав уикенд

  3. hinkoff said,

    Първият задълбочен анализ по темата който прочитам. Моите поздравления г-н Асенов.
    Хипотезата на спирографус че може би се открива фронт на битка за територии също е доста интересна и логична.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: