ПОЛИТИЧЕСКАТА ПЛЕШИВОСТ

март 18, 2010 at 6:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • Основната разлика между житейската и политическата плешивост е, че в единия  случай тя се реализира от външната страна на главата, а в другия – от вътрешната 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Плешивостта, това необратимо явление у мъжете, е обратно пропорционално на месечния цикъл, “обикновеното у жените”, както го нарича Библията. Докато на жените обикновеното им идва в ранна възраст, явява се периодично и сравнително рано спира, то на мъжете необратимото най-често им идва по-късно, задълбочава се постоянно и никога повече не изчезва.

През вековете редица достойни мъже са били плешиви като кестен – от Омир, през Сократ и Платон, после Колумб и Леонардо, Шекспир и Дарвин, та чак до Чърчил и Пикасо почти в наши дни. Сред недостойните мъже, които обаче са променили съдбата на света, също има прочути кубета – достатъчно е да споменем Ленин.

Въпреки величието, което често съпровожда плешивостта, мнозина продължават да се срамуват и се борят срещу нея с подръчни средства – носят тупе, присаждат си коса, мажат се с конски витамини и кравешка тор. Нищо не помага, разбира се. Щом се видя, че отърване няма, тръгна модата на бръснатите глави – идеята е да се направи от дефекта ефект, като се представи природният недостатък за личен стил. Не знам дали това е успешно, но като нагласа е много разпространено. Факт е, че в Средновековна Европа бръснати глави са имали само крепостните селяни, свободните са се подстригвали в  зависимост от положението си, а благородниците са носили коси до раменете. През ХХ век бръснатата глава се прилага масово през Първата световна война като средство срещу въшките, носещи тиф и холера, после става символ на затворническия живот, а сега е модна тенденция, следвана дори от президенти и премиери.

Основна разлика между житейската и политическата плешивост обаче е, че в единия  случай тя се реализира от външната страна на главата, а в другия – от вътрешната. Също – че политическите плешивци никога не се срамуват от своя недостатък и не взимат мерки да се преборят с него. Или поне добре да го прикрият, че да не личи толкова. За съжаление българският политически живот напоследък бъка от подобни примери.

Технически погледнато да речем, президентът Георги Първанов няма нищо общо с плешивостта. Напротив, той е човек с твърда и своенравна коса, за укротяването на която бяха нужни години усилия на различни стилисти. Видимият успех пак не е кой знае какъв, но това е друга тема. Важното в случая е неговата политическа плешивост. Тя се състои от излъскана до блясък писта, върху която се разминават думите и делата му.

На всички е известно например, че когато Първанов отрича да има нещо общо с бившата Държавна сигурност, прави го само на думи, а делата му в тази посока лъщят от документи, макар доста опоскани. Словесните му напъни да се представи за социален президент всъщност премълчават документално доказания факт, че според Конституцията и законите той не може да бъде социален, антисоциален или какъвто и да е подобен, защото за това се грижат правителството и Парламентът. Социалността просто не е в неговите прерогативи.

Когато твърди пък, че е президент на всички българи, има две опции – и двете лъщящи. Първата е, че Първанов иска да играе ролята Баща на нацията, роля, която съществува в политиката по принцип, но е типична за Московското княжество, не за демократична България. Втората опция е, че поради политическа плешивост той се опитва да пробута интереса на собствената си комунистическа партия, преименувана в социалистическа, за интерес на всички българи. Пред всички нас се опитва да го пробута, но очевидно все по-голяма част от публиката не му вярва заради горчивата чаша, която изпи, докато се чукаше първо с Жан Виденов, а напоследък и със Сергей Станишев.

Най-интересно става обаче, когато Първанов започне да говори за българските национални интереси и как той ги защитава в качеството си на национално-отговорен политик. Даже мнозина си спомнят, че преди време принуди самия Путин да му дойде на крака в София, та да може Първанов на свой терен по-адекватно и пълноценно да защити тези български национални интереси. И, така де, направи го. А като многозначително не им стъпи на онези в Брюксел цели три години – също го направи.

Всъщност изобщо не съм сигурен дали си струва тук повече да се обсъжда  политическата плешивост на Георги Първанов. Това занимание вече изглежда леко досадно, тъй като напоследък тя е като наскоро позлатените кубета на “Александър Невски” – видима отвсякъде и от всички.

До преди броени дни в настоящата класация на български политически плешивци нямаше как да попадне жена, доколкото случаят с Румяна Желева, макар скорошен, вече е напълно забравен. Председателят на Парламента Цецка Цачева обаче сякаш веднага реши да отсрами женското съсловие, като отиде в Москва и наговори куп глупости по очевидно несвойствената за нея енергийна тема.

След среща с руския министър Сергей Шматко тя заяви, че българското народно събрание “планира да приеме национална енергийна стратегия, чието ядро ще бъдат трите проекта, разработвани с Русия”. И каза това само два дни преди Бойко Борисов за пореден път да изригне като ислански гейзер от възмущение, че стотици милиони евро вече са удавени в една водниста яма насред Белене и за никаква АЕЦ няма да плаща българският данъкоплатец, ако в проекта не се включи стратегически европейски инвеститор. И тъй като такъв очевидно няма да се включи, Цачева ще е принудена да обясни с достъпен език на Борисов кое точно от енергийните ни отношения с Русия има предвид, когато казва, че те са “тесни и конструктивни”. Да, платили сме на руснаците маса пари за нищо и май им дължим още по-голяма маса пари за още по-голямо нищо, без дори да имаме подписан договор. И – да, това може би прави отношенията ни наистина “тесни”, доколкото те здраво са ни притиснали. Но не ги прави “конструктивни”.

Но цялата работа не свършва тук. От устата на Цачева лъсна и още една истина, която изглежда като голямо политическо кубе. “Въпреки идването на власт на ново правителство, Русия остава наш стратегически партньор и то най-вече в областта на икономиката и енергетиката” – казва българският парламентарен шеф, без поне от кумова срама да сложи нещо от сорта, че едва след ЕС Русия таковънка.

От доста време се чудя, та сега да питам – абе, хора, какво им става на нашите политици като отидат в Москва, бе? Или като дойдат московците в София? Веднага започват да дрънкат повече глупости на квадратен метър, отколкото обикновено и под тупето им издайнически лъсва голяма ивица гола кожа.

Но пък специално в случая си мисля и друго – ами ако Цачева всъщност казва истината, а Бойко тук само ни заглавичква с приказки как и стотинка няма да плати българският народ за строителството на Белене? Ако цялата игра срещу Първанов в момента не е в името на демокрацията и българския национален интерес, както се предполага, а е обикновен опит за прехвърляне, за овладяване и наследяване на неговите близки контакти с руската правителствено-енергийна мафия?

Самият Бойко Борисов напоследък дава все повече признаци, че, освен от житейска, страда също и от политическа плешивост. Обаче засега така и не е съвсем ясно дали той в действителност страда от нея или на всички нас ни предстои да страдаме. За разлика от тази на Първанов, неговата теменна лъскавина е продукт не толкова на  разминаване между думи и дела, колкото на разминаване между думи и следващите му думи. И като казвам Борисов, имам го предвид както персонално, така и като обобщен образ на цялото правителство.

Чиновниците ще плащат ли или няма да плащат осигуровки и ако ще ги компенсираме за това бедствие, което им се стовари внезапно на главите, защо изобщо го произвеждаме? Пенсионерите ще плащат ли или няма да плащат данъци? По кои точно договори дължим на руснаците “1.2 милиарда лева за това, което вече сме поръчали /става дума за оборудване за АЕЦ “Белене”/, 1.1 милиарда неустойки” и кой е взел онези 500 милиона лева заеми, които трябва да се връщат? Дотолкова ли драстично в положителна посока се промениха нещата с корупцията в сферата на пътното строителство, та имаме очи да искаме от ЕС милиард и толкова милиона евро помощ. Нужда от цялостно оправяне на пътищата наистина имаме, въпросът е как ще се спрем да крадем парите? И така натък.

Безспорно обаче класацията за политическа плешивост на седмицата водят петте въпроса, отправени от БСП към премиера Бойко Борисов веднага, след като той посети големия гьол на строителната площадка в Белене и каза, че тая работа е свързана с висша форма на корупция. Всъщност самите въпроси на социалистите са донякъде справедливи и резонни, като изключим типичните дребни грешки – например факта, че изискването за участие на европейски стратегически инвеститор в проекта не е ограничаване по географски признак, а проява на здрав икономически разум и нормална лоялност към цивилизационната общност, на която България принадлежи въпреки усилията на същите тези социалисти.

Но като цяло, зададени от техните уста, петте въпроса приличат на бъркочите, с които разни хора се опитват да решат проблема си с олисяването. Веднъж – защото от БСП нагло питат Борисов кога най-после ще оправи кашата, която самите те забъркаха. Втори път – защото открито защитават интереса на Путин, настояват той да получи положителен отговор за строежа на Белене и заробващото руско предложение за заем, без да ги е грижа първо българската общественост да получи ясен отговор има ли полза изобщо от централата и как така взимаш заем не когато искаш, а когато ти го дават. И трето – петте въпроса не съдържат и намек за това що значи обща европейска енергийна политика и как България има намерение да участва в нея, даже обратно, съдържат зле прикрита антиевропейска позиция.

Така че ако наистина всяка история трябва да завърши с поука – и ако някой не е разбрал дотук – поуката от днешната история за плешивостта гласи: “Шапки долу!” Особено в политиката.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: