ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА МАЛКИТЕ ПОЛИТИКИ

март 12, 2010 at 4:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси  дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.

1. Такса мощност

Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама….., а той пак – не!

Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.

Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.

Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни да зададем. Първият е – къде, по дяволите, EVN ще си складира мощността, ако неочаквано се появи и друг доставчик, който да не иска такса мощност. Вторият – през времето, докато е в България, какви средства вложи EVN за подобряване на мрежата и с колко процента намали загубите на ток. `Щото знам, че преди 10 години Енергото в Пловдив официално признаваше загуби от порядъка на 17-19 процента, но в действителност те бяха къде 30. А нормалното е да са 6-8. Трето – чудя се какво, ако не такса мощност, е включвала досега EVN в цената на тока. Само заплатите на шефовете и подаръците за секретарките ли? Ако е така, значи има да научим още много за възможностите на енергетиците да пълнят памперсите си с нашите пари. А после да напълнят и презервативите.

2. Такса к`во да е

Забелязвам обаче, че починът, известен в българската чисто пазарна икономика като “такса мощност” е много заразен и постепенно се превръща в такса “к`во да е”. Всеизвестни шампиони в това отношение са банките, които ти взимат такса, задето работят с твоите пари. Но не е само това.

Преди няколко години се оказа, че дължа на фиска 0.13 стотинки. Как стана така, че им ги дължа, не е ясно, след като те пък в този момент ми дължаха стотина лева. Нейсе. Та отивам в банката да внеса въпросните 0.13 стотинки и ми казват – такса 2 лева. В случая не помогна и личният ми чар, девойката зад гишето беше твърда в настояването си да получи двата лева. Е, заради това изпусна вечеря, смятах да я поканя и да похарча за нея онези сто, които данъчните ми дължат, но понякога наистина не знаем като губим, какво печелим. И обратно.

Но и това не е всичко. Защото ако при фиска можеш да отидеш и да внесеш на каса въпросните стотинки, без да те таксуват, то ако дължиш на съда един лев, плащаш още два задължително, защото там всичко е през банка. Как си ги делят после банките и съда, отразени ли са тези приходи в официалния бюджет на съдебната система или се отразяват само като коледни премии на съдиите – отговорите на тези въпроси тънат в дълбока мъгла. Пък може и в нещо по-лошо да тънат.

И такситата отдавна не си поплюват, имат въведена първоначална такса. Плащаш им, че са те чакали на стоянката, без да вършат нищо и без да харчат бензин, докато им паднеш в ръчичките като клиент. Ама ти пък `що им падаш? Таксуват те и за престоя на светофар, сякаш сам си го бучнал насред кръстовището, за да попречиш на таксиджията да те откара по-бързо там, закъдето си тръгнал.

Общинската администрация също я бива в тези работи. Брат ми живее от двадесет години в Германия, но тъй като се води собственик на някаква част от жилище тук, освен данък сгради, плаща на общо основание и такса смет. Възхитително.

Научавам се също, че болестта за поголовно таксуване напоследък се разпростира наистина епидемично. Например заговори се за неистовото желание на аптекарите да се въведе “такса рецепта”. Това било, задето вършат изключително тежката и главоболна работа да ти опишат рецептата в един мазен халваджииски тефтер. А после и в компютъра. Сякаш иначе работят друго. В Англия било имало такава такса и тя дори била в размер на цели 3 паунда, с други думи – към 7-8 лева наши пари. Добре, че в Лондон никога не ми се е налагало да ходя в аптека. Не стига, че цигарите им струват по 5 паунда, ами и рецептите като се прибавят…..Ама никой не казва, че там хората не страдат чак толкова от скъпотията, защото малките им заплати са към 2 хиляди. Паунда, не лева. За големите да не говорим.

Някои колеги през последните дни се шегуват по вестниците, че всичко това започвало да прилича на прочутия данък по турско – “диш хакъ”, данък, налаган на българите, задето турците си хабят зъбите, когато отседнат в някоя българска къща и стопанката ги нагости. Всъщност не съм сигурен дали такъв данък наистина е имало или той е част от братоубийствения балкански фолклор. Истината е обаче, че ако преди векове е липсвал, нищо не пречи сега да го въведем.

3. Здравната вноска и други красоти

Първоначалната идея на правителството беше за намаляване на здравната вноска, но покрай протеста на личните лекари се оказа, че тя всъщност трябва да се увеличи. Няма лошо в това нагоре-надолу – и Здравната каса е човек, и тя душа носи. Освен да ограничи обхвата и броя на плащанията по клиничните пътеки и да бави парите на личните лекари, самата тя трябва да се храни, облича, компютри да има, за да измисля с тяхна помощ все по-големи тъпотии от досегашните. Още повече като се има предвид, че доскоро сред нейното управително тяло се водеха хора като Алексей Петров, Трактора. Пък може и още да се води в Управителния съвет и от килията да гласува той важното решение за увеличаване на вноската, знае ли човек. Защо обаче имам съмнения, че като човек с нюх към бизнеса, Петров не ще да е стоял в тази каса само с добродетелната цел да обгрижи здравето на нацията, а по-скоро за да е близо до един пробит джоб, през който нашите общи пари винаги могат да текат в нечии индивидуални крачоли?

Подобна е ситуацията и с последното правителствено решение собствениците на фирми да се осигуряват, независимо дали развиват някаква дейност, тоест, дали имат приходи от нея или не. Да си представим един учител, който се осигурява веднъж от заплатата си в училище, втори път, пак от заплатата си в училище, дава пари и се осигурява, защото е съсобственик във фалиралата, но незакрита семейна фирма, а от същата заплата дава пари и на жена си, за да се осигури и тя заради участието си във фалиралата фирма. Въпросът е колко пари остават в семейството, след като държавата, от загриженост социално да подпомага подобни безработни семейства, прибере три осигуровки от единствената им  заплата. И колко пенсии ще получи въпросният учител, когато лудне съвсем и се наложи да се пенсионира преждевременно – една, две или половин? Интересно ми е също дали хората с участия в двайсетина фирми наведнъж, наистина ще плащат двадесет осигуровки и пак питам – колко пенсии ще получат накрая. Защото вероятно и те ще попитат.

4. Виновна е философията

Не се шегувам, за цялата описана дотук каша виновна е разпространената в България философия на ценообразуването. При нея държавата, министерствата, общините, а също всички частни производители и търговци, които се радват на монополно положение, ценообразуват по особен начин – според нуждите си. Той включва да се изчисли всичко необходимо на монополиста, за да живее добре и върху това да се сложи печалба, за да живее още по-добре. Балъците няма къде да ходят и купуват лекарства, плащат данъци на държавата и такси в съда, ползват ток и парно, карат коли и говорят по телефона.

Не ме разбирайте погрешно, проблемът не е, че някои ценообразуват така, защото от чисто човешка гледна точка такъв горе-долу е правилният начин. Проблемът е, че това не е истинска икономика и свободен пазар. Защото ако един работник поиска заплащането на труда му да се ценообразува според неговите лични нужди, веднага ще изхвърчи на улицата. И ще остане там задълго, поне докато не осъзнае, че греши и дойде, та се примоли. Ако пък един производител на тиквено семе пресметне, че пакетчето, съобразно личните му нужди, струва 10 лева, дълго ще си яде семето сам, защото без тиквено семе всички останали могат.

Ето и жив пример. Тази година по 8 март една роза в държавата се продаваше за 7 лева. Производител на рози обясни вечерта по телевизията, че всъщност не било скъпо, това си била нормалната цена на розата, а тристата процента надценка са сложени отгоре поради празничния ден. Една моя книга също се продаваше за 7 лева и издателят намали цената – на хората им било скъпо да я купуват. Не че трябваше да си купуват всеки ден по една, а една за цял живот.

Е, аз на кого да обясня, че да купиш цъфнал трън и да купиш книга не е едно и също. А специално пък разликата в цената би трябвало да е доста повече от триста процента в полза на книгата. Или не? Защото в Англия например книгите струват по 25-30 паунда, което е, има-няма, 60-70 лева български. И хората купуват, за да се просветят. Но за сметка на това пък ние, в България, сме по-големи майстори на малките политики от англичаните. И ни идва отвътре, като природна дарба някаква, не сме го прочели в скъпи книги.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

2 коментара

  1. No name said,

    Пламене, само една корекция ако резрешиш. Подаръците, приятелю, не са за секретарките, а за областните управители, членовете на ДКЕВР, министерство и пр. институции, от които зависи работата на въпросните дружества. Поинтересувай се членовете на въпросната комисия за чия сметка ходят из Европа, а в частност някои от тях до Виена и Брюксел.
    Извинявам се за фамилярното обръщение, но сме срещали неедин път. Няма да ти разкрия самоличността си публично, поради причини, които не мога да оглася публично. Ако си любопитен и виждаш мейла ми, ще се радвам да се свържеш с мен, още повече имаме общи приятели.
    Поздрави!

    • asenov2007 said,

      Приемам корекцията със задоволство, защото е абсолютно правилна.
      Пламен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: