ГОДИНА, ПЪЛНА С КИТАЙЦИ, ЖИРАФИ И АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ

януари 4, 2010 at 6:17 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

  • Важно е да не забравяме фактите и да забелязваме връзките между тях, видими дори с просто око 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Дали от времето, от мястото или от нещо друго, но напоследък все по-интересни сякаш изглеждат не фактите от живота, а начините, по които те ни се струпват на главата. Един човек посетил Великата китайска стена като турист, а се върнал като китаец. Как става това? Как природата е сътворила красивото безумие, наречено жираф? Или безумната красота, наречена Анджелина Джоли? Неясноти има по тези и други подобни въпроси.

Доста по-лесно обаче е да надникнем зад пердето на собственото си българско битие и начините, по които то се реализира – например през отминаващата 2009-та година. Достатъчно е само да не забравяме фактите и да забелязваме връзките между тях, видими дори с просто око. 

1. Начини да спечелиш от загубата 

В началото на годината България се оказа невинна жертва на газовата война между Русия и Украйна. Преките загуби от това за икономиката бяха няколкостотин милиона лева. Косвените загуби е трудно да се сметнат, защото ние сме страна, в която никой не пресмята в пари мръзненето на хората, останали без парно и разни други човешки неудобства.

Оказа се обаче, че цялата случка е и начин да се реализират многобройни ползи. Например и за слепите стана ясно, че правителството на Сергей Станишев хал хабер си няма от политика по отношение на държавните резерви, защото подземното ни газово хранилище в Чирен се оказа празно като продънено газово тенеке. Злите езици пък твърдят, че разни хора от правителството на Станишев съвсем добре се справяха с държавните резерви за лична полза, но ние на злите езици не вярваме.

Лъсна също и фактът колко болезнено може да стане положението, когато една държава разчита на енергия от единствен източник и не си осигурява алтернативи. Защото в тежката ситуация, когато съседите и съюзниците ни Турция и Гърция се отзоваха с желание да помогнат, българите пък разбраха, че тяхното правителство – или поредица от техни правителства – не са осигурили елементарните връзки с гръцката и турската газопреносна система. За сметка на това после изкрънкахме пари от Европейския съюз, за да направим тези връзки.

Най-значимите положителни ефекти от газовата криза обаче се оказаха тези в политически план. За първи път от десетилетия насам сякаш в българо-руските отношения се случи реално събитие, което до голяма степен еднозначно бе възприето от масовото съзнание в България като руска вина и доведе до известно разколебаване на доверието.

Фактът, че ние имаме договори с Русия, точно с Русия, а не с Украйна или Бурунди, а руснаците не си обезпечават тези договори, накара много българи да усетят на гърба си простата истина, че Големият брат не е никакъв брат, а голяма империя, която гледа само собствените си интереси. И че Дядо Иван не е добрият старец, с който сме свикнали от патриотичната възрожденска поезия, а е някакъв чиновник по Восточний въпрос в съответния московски департамент, на когото му пука за тежката съдба на Малкото братче само доколкото може да извлече някакви реални дивиденти от тази тежка съдба. Едно социалогическо проучване към края на 2009-та година показа, че малко над 50 процента от българите продължават да смятат Русия за важен партньор и да имат доверие на руската политика. Тази цифра сама по себе си не е добра, защото отразява най-голямата степен на доверие сред всички останали европейски държави. Но все пак тя е поне с десет процента по-малка, отколкото беше в края на предишната 2008-ма година. И причината е точно в газовата криза.

Безспорно е, че случилото се даде сериозно отражение върху последвалата загуба на БСП по време на парламентарните избори през юли, въпреки че комунистите направиха всичко възможно да отложат датата им максимално, за да се позабрави кризата. Прочутата къса памет на българина обаче този път не се прояви по същия начин. Нямаше как БСП да не загуби, защото дори и децата в България са наясно кой е тук най-голям приятел на Русия, поддръжник на руските интереси и проводник на руската политика. А и ситуацията се получи твърде иронична от гледна точка на “големия шлем”, който президентът Първанов и премиерът Станишев нахлупиха на главите ни с постигнатите споразумение за тъй наречените “големи руски проекти”. Цяла година, до самата криза, те внушаваха на публиката как занапред ще цъфнем и вържем откъм енергетика, така че сами си вързаха газеното тенеке за големите червени опашки. 

2. Начини да загубиш от печалбата 

Мнозина твърдят, че най-значимото политическо събитие на отминаващата година са парламентарните избори и спечелването им от ГЕРБ. Тяхната победа се свързва с надеждите за промяна, която българският избирател възложи на Бойко Борисов.

Ето как обаче, като говорим за едно и също събитие, ние, хората, можем да го виждаме по съвършено различен начин. Да, разбира се, победата на ГЕРБ в този смисъл е важна. Само че тя прилича на дългата шия на жирафа – сътворена от неистово желание да се достигне храната по горните клони, тя създава сериозно неудобство при пиенето на вода в ниското. Да не говорим за неудобствата, които клетото животно изпитва пре реализацията на размножителните си функции.

За мен най-важният резултат от изборите и в този смисъл – главното събитие на годината, беше срива на Тройна коалиция, изпадането на НДСВ от политическата сцена, вътрешнопартийният колапс, до ръба на който стигна БСП. Хората гласуваха против статуквото на развихрила се корупция, далавераджийско отношение към властта и управленска некадърност, прикрита зад кухи фрази, против обвързването на държавата с организираната престъпност и превръщането и в мафиотска структура. Хората гласуваха също против неглижирането на европейската посока в развитието на страната, против превръщането и в руски троянски кон в Европейския съюз. Съответно гласуваха “за” обратното на всичко това и очакват ГЕРБ поне да се опита да направи необходимите промени.

За съжаление, колкото повече време минава и на колкото повече управленски решения ставаме свидетели, съмненията се засилват. Още от преди това беше известно, че ГЕРБ не е партия с ясна политическа физиономия, че има доста силна популистка жилка в основата си. Сега, когато партията е на власт обаче, тези недостатъци се превърнаха в нещо особено опасно за политиката – превърнаха се в непредвидимост, доведоха до противоречиви решения, до силно разминаване между думи и действия.

Например първите стъпки на ГЕРБ в управлението се свързват с изнасяне на истината за катастрофата, до която Тройната коалиция докара страната. И в същото време тази истина беше изнасяна хаотично, на парче. Обвинения за различни престъпления и злоупотреби спрямо бивши министри дойдоха като следствие от това, но от месец, месец и половина насам всякакви разговори по темата сякаш затихнаха и резултати няма. ГЕРБ въведе някои лустрационни мерки срещу бивши хора на Държавна сигурност в Парламента, но назначи в самото правителство такива хора. Отговорни фактори от ГЕРБ заявиха, че руските енергийни проекти са излишни за България и обещаха да преразгледат официалната позиция по въпроса, а след последните срещи с руснаците през декември се оказа, че всичко си продължава по старому, тоест – напредва, независимо че страната, освен необходимост, няма и пари да участва в проектите.

Затова вече мнозина си задават въпроса дали Бойко Борисов напоследък тайно не е отскочил като турист до Великата китайска стена и най-вече – като какъв се е върнал, като българин или като китаец. В този смисъл за българите 2009-та година може да се окаже не толкова годината, в която стартира очакваната голяма промяна, а годината, в която се роди поредното политическо разочарование.

Но, тъй като Бойко Борисов вече показа, че при него, както в казармата, всяка заповед е предпоследна, тоест, че може без много вътрешни драми да се отмята от взети и публично заявени твърди решения, винаги остава надеждата той да  опровергае натрупващите се песимистични очаквания с внезапни правилни действия.

Само че горко и на държава, която гради бъдещето си върху такава точно форма на опитмизъм. Това е все едно Брад Пит да е оптимист, че измежду сто жени, навлечени с еднакви бурки, веднага ще познае красавицата Ангелинка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. Zlatarova said,

    Здравейте ,
    няма по-важна и необходима информация, анализ, прогноза от тези,които са импрегнирани с истина и само истина .Тя е най-ценната придобивка от блогове, сайтове и други ИНТЕРНЕТ КОНТАКТИ.За жалост те не са достъпни за по-голямата част от българите.Дано когато се оформят бъдещите проекто закони за местни,централни и други избори показателят „грамотност“ се отрази.Би трябвало „гласът ми“да има по-висока стойност от този на ромката „раждала“голям брой деца ,отглеждани от произведения „обществен продукт“ на тези,които нямаха време да създадат семейство, да родят деца , да съхранят наследствените си права…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: