ЗА СМИСЪЛА НА ЕДИН БАНДИТ, ЗА КОЖАТА НА ЕДИН РЕФЕРЕНДУМ

декември 17, 2009 at 8:00 am (Публицистика) (, , , , , , , )

  • Връзката между българския бандитизъм и българския референдум е, че в момента и с двете се цели дестабилизация на държавата 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Каква е връзката между събитието “да ритнеш топката” и събитието “да те ритнат в топките”? Абсолютно обратна, ще каже средностатистическият българин или кой да е земен жител. И ще бъде прав. Това мнение няма нужда от философско, експериментално, статистическо или каквото и да било друго научно доказване – толкова категоричен е натрупаният от човечеството исторически опит по въпроса.

Каква е връзката между развихрилия се през последните дни в България уличен  бандитизъм и референдума за или против новините на турски по БНТ, който ГЕРБ и “Атака” се канят да проведат? Пак абсолютно обратна, ще побърза да отговори същият средностатистически българин, като изтъкне най-вече факта, че първото действие е насочено против интересите на народа, а второто е стъпка именно към реализация на народните интереси. И няма да бъде прав.

Колкото и да не се нрави това някому, твърдя, че между бандитизма и референдума има  абсолютно пряка, права, а не обратна връзка. Че и двете са резултат от действия и внушения на заинтересовани среди. Че и двете са насочени против “народните” интереси и целят да вкарат българското общество в спирала на противопоставяне с твърде опасни последици.

Разбира се, че бандитизмът е ужасяващо явление. По някоя от телевизиите видях майката на двамата братя, наречени “Крокодили” – казва, че ги обича, казва, че се притеснява за живота им, прилича на майка ми, когато се притеснява за мен, на всяка от майките. И в същото време смята, че ако синовете и са убили някого, да, разбираемо е да ги гонят като зверове, но “само” за грабеж – това е друга работа…..

Престъпниците не са извънземни, те са наши деца, те са ние – затова всяко престъпление руши и индивидуалните, и общите ни морални устои, замъглява личните и обществени ни представи за добро и зло, за “може” и “ не може”. Сигурно сте забелязали как често съседи и познати на престъпници казват – ама той е толкова добро момче. Да, добро момче е. Само че е добро момче, което си позволява да прави на другите това, което в никакъв случай не би искало другите да му правят на него. Запомнете тази библейска перифраза, ще се върнем към нея.

Престъпността, особено в демонстративната, безогледна и нагла форма, в която я виждаме да се вихри през последните дни, трупа напрежения на различни нива и между различни пластове в обществото. Страхът на поредната жертва и страхът да не станеш поредната жертва са на практика един и същи страх – той завладява всички, макар в различна степен. От него се пораждат въпроси, като например онзи, сакралният: “Що спи Бойко, а не ни защити?”

Бойко вероятно не спи, Цветан също вероятно не спи. Какво научаваме обаче като резултат от това безсъние? И двамата се опитват да прехвърлят топката в двора на съдебната власт по почина “Ние ловим бандитите, те ги пускат”. Това е вярно, но само донякъде. Вярно е, защото почти всеки бандит, който застреля някого или когото застрелят, има едно, две, пет, сто висящи дела. Или е освободен от съда по напълно легитимни от законова гледна точка съображения. Най-често обаче тези съображения са…..недобре свършена работа от страна на полиция и прокуратура – и тук кръгът гръмовно се затваря. В този момент, вместо ние като общество да ритнем топката, институциите и хората, на които плащаме, за да ни защитават от бандитите, се сритват един друг в топките. От което на всички ни изскачат искри от очите. А престъпниците това и чакат. Но не онези престърници, които целят просто да експроприират пет или пет милиона лева от някоя каса, а онези, които държат и развързват синджира на престъпността изобщо.

Прав е премиерът Борисов да казва, че “дръзките обири, станали през последните дни, не са случайни”. Само че не е прав, поне не напълно, че те се случват точно сега, само за да се представи най-грозното лице на българското общество при посещението на първия европейски президент Херман ван Ромпой в страната.

Някой има интерес да нагнетява изобщо напрежение в България и този интерес не е тактически, а стратегически, не засяга само едно събитие, а провокира развитие на процес. Процесът се нарича дестабилизация на властта. По същество престъпността от последните дни има характера на терористична вълна, доколкото и тероризмът, като използва уж отделни актове на насилие, цели всъщност обща дестабилизация.

В тази ситуация Борисов е принуден да действа и има две възможности – да поведе тотална война с престъпността, за спечелването на която няма достатъчно човешки и финансов ресурс, или да се споразумее с престъпниците за малко спокойствие, с което ще загуби обществената подкрепа. На всичкото отгоре не е ясно дали такова споразумение изобщо е възможно, докато не се изпълнят поне част от целите на хората, които са развързали кучетата.

Отделни имена на тези хора не могат да се кажат, вероятно част от тях дори са абсолютно неизвестни на широката, а и на доста по-тясната публика. При всички случаи обаче въпросът кой в момента има интерес от дестабилизация в България е резонен, а отговорът, макар стандартен, е валиден – пряк политически интерес има върхушката на бившите комунисти, чиято партия се разпада и може да оцелее само при силни обществени трусове наоколо. Пак те, плюс бившите ченгета от ДС, сега бизнесмени, както и други бивши и настоящи ченгета, превърнали се в какво ли не, имат пряк икономически интерес от ставащото. Ако се заровим още по-дълбоко, ще видим пък, че техните интереси съвпадат с онези на една голяма и не особено приятелска към България външна сила, на която споменатите хора вече служиха като маша през годините.

Така че работата е по-дебела и греши Бойко Борисов, ако действително мисли, че престъпността е гръмнала само заради някакъв си Ромпой. И допълнително ще сгреши, ако вместо точно в момента да потърси силна обществена подкрепа, той потърси илюзорни дивиденти – например да използва ставащото като аргумент в полза на така жадуваното от МВР следене в Интернет, което ограничава обществените свободи и ще му донесе само негативи.

Впрочем, май в Парламента вече само ГЕРБ и партия “Атака” останаха защитници на тези ограничения. Случайно или не, пак ГЕРБ и партия “Атака” имат идея да се проведе референдум за емисията на турски по БНТ. Тази връзка може да изглежда формална. Но тенденцията, към която насочва, не е формална. Как референдумът стои в описаната дотук интрига за дестабилизация на управлението в България и парадокс ли е, че самият Борисов подкрепя идея, която работи в негова вреда?

Но за да преценим вредите, нека видим първо ползите. Икономическата полза от мероприятието е една – да се спестят жълтите стотинки, давани за предаването, но тя очевидно клони към нула или дори към минус, защото на негово място, освен ако новаторски не оставим десетминутна дупка в програмата на националната телевизия, ще трябва да се прави друго предаване. А и ще похарчим доста пари за самия референдум.

В политически план ползите могат да бъдат три, най-много – четири. Първата е да се демонстрират за пореден път силните позиции, които ГЕРБ има в момента. Втората – да се възстанови, поне донякъде, намалялото влияние на “Атака”, най-вярната присъдружна партия на ГЕРБ. Третата – да се нанесе политически удар по авторитета на ДПС. И четвъртата е да се видят – и евентуално да се използват в техен ущърб – позициите на БСП и президента Първанов по въпрос, който засяга най-близкия им съюзник ДПС. Ама последното не се вързва много, защото президентът вече каза, че с референдума някой е скроил един голям капан на премиера. И за първи път от 15 години насам, откак Първанов е в активната политика, аз лично съм съгласен с него.

Може и да греша, но да се гърми със сериозен инструмент като референдума по такива жалки цели на мен ми звучи като да биеш врабче с патриотичното черешово топче – врабчето оцелява, а топчето се пука.

В българската история има два референдума. При първият, през 1946 г. България стана от монархия република, а при вторият, през 71-ва, БКП от управляваща държавата партия стана партия-държава. И от двата референдума “народът” не прокопса, но това е друга тема, важно е как стои на този фон въпросът – да има или да няма някакво си телевизионно предаване. Ако ще бъдем Швейцария и ще се управляваме с референдуми, да бяхме попитали дали точно СИ Банк да продава винетките например, по-общонародно е някак си.

А какви са очевидните вреди от референдума?

Първата вреда е за българската демокрация изобщо – защото в обществото ще се затвърди представата, че демокрацията е диктат на мнозинството над малцинството. Това е болшевизъм, не демокрация, която всъщност не означава диктат, а добро балансиране между противоречивите интересите на различните обществени групи.

Втората важна вреда е за индивидуалната и колективната психика на българина, който чрез този точно референдум ще получи от управляващите сигнал, че е в правото си да прави на другите това, което не иска те да правят на него. Мнозина партиоти се бият в косматите гърди за правата на българските малцинства зад граница, но когато стане въпрос за правата на малцинствата тук, палачинката се обръща. Прилагането на този двоен стандарт е унизително за националното ни самочувствие, разрушителено за националната ни психика и убийствено за националните ни претенции, че имаме място сред цивилизованите държави.

Третата основна вреда – и тук е пряката връзка с бандитизма, за който говорихме – е, че референдумът ще нагнети допълнително напрежение в обществото и ще дестабилизира сегашното управление. Той няма да засегне върхушката на ДПС, напротив, само ще засили позициите им, защото ще потвърди внушаваните от върхушката страхове сред “обикновените” турци, че българската държава ги мрази, тъпче и никога няма да спре да го прави. Да не говорим как напрежението ще плъзне като вирус навсякъде, защото самата държава ще провокира обикновени хора да се изправят един срещу друг и да намерят поводи за омраза дори на битово ниво. А нали се сещате как това прекрасно съвпада с гореспоменатите интереси на кукловодите, които дърпат конците?

Така че закономерен е размисълът – парадокс ли е фактът, че Бойко Борисов с идеята за референдума започва да реже клона, на който едва е седнал.

Дали той е просто подведен от собственото си непреосмислено ченгеджийско отношение към малцинствата, дали е вкаран в капан от приятеля си Сидеров, дали пък сам не е част от по-голяма игра за съдбата на България – какъвто и да е отговорът на тези въпроси, той не вещае нищо добро. Изходът е Борисов навреме да захвърли идеята за референдума в коша с мръсното пране и да я затисне с голям камък – иначе тя ще ритне доста болезнено където не трябва и него, и всички нас.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: