АХМЕД ДОГАН – НЕИЗБЕЖНО Е ДА СЕ ОТТЕГЛЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

декември 14, 2009 at 8:32 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

  • На конференцията на ДПС Ахмед Доган се превърна в трубадур, затънал в много лъжи за красотата на девойката, наречена “тройна коалиция” 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Ахмед Доган е прав.

Като добър или добре обучен манипулатор, той е прав за много от нещата, които каза по време на националната конференция на ДПС в събота. И, пак като добър или добре обучен манипулатор, се опита покрай истините, които каза, да пробута редица погрешни, а може би по-скоро – съзнателно изкривени внушения за българските реалности и българското бъдеще.

Ахмед Доган е прав, че ДПС, разглеждано от безпристрастна политологическа гледна точка, е успешен проект. Факт е, че за двадесет години съществуване ДПС измина път, който държи неизменно посоката нагоре. За разлика от всички други партии в България, тя не се разпадна, дори не се сви, а разшири обхвата си. Макар също да премина през вътрешни колизии, част от които съзнателно режисирани от Доган, през годините ДПС постигаше целите си, независимо дали беше в опозиция или в управление.

Партията първо се закрепи, после се утвърди на политическата сцена, след това си намери “европейска връзка”, като се записа в либералния спектър, до голяма степен изпълни целта да разчупи етническата си рамка, изгради собствена кадрова банка за ниските и средни управленски нива, от “вечен балансьор” в политиката, през последните 8 години се превърна във “вечен управляващ”…..

Друг е въпросът дали и доколко всичко това е от полза за нейния собствен електорат, разглеждан отделно от партийната върхушка. Още по-друг е въпросът дали и доколко това е полезно за България като цяло.

Когато се говори за възходящото развитие на ДПС обаче, мнозина не могат да си обяснят как и защо то се случи. Най-честите обяснения, които са верни, но само частично, са две – че електоратът на ДПС в голямата си част е не особено грамотна маса, която лесно се поддава на манипулации и че партията, изградена на лидерски принцип, се управлява тоталитарно от Доган и върхушката около него.

Който познава турците знае, че първото не е вярно, защото дори онези от тях, които не са особено грамотни, всъщност са много будни и с отворени за света очи хора, които си задават въпроси и намират начини да получат отговори. Който познава най-близката българска история пък знае, че точно на тях тоталитарното управление не им понася, ако наистина ги засяга пряко и дълбоко. И те го доказаха в последните години на комунизма.

Всъщност това е третата, изключително важна причина за успеха на ДПС, която обикновено се пропуска – че неговите корени са в пораженията, понесени от турците и поуките, които те си извадиха, от тъй наречения “възродителен процес”. Каза го Ахмед Доган пред конференцията в събота и пак беше прав.

На базата на тази правота той вече пробута редица манипулации.

“В ДПС има политически синдром за увличане по инвестиционни проекти и се загърби ценностната система на Движението” – каза Доган. Преведено, това означава – взехме прекалено много да лапаме парички, вместо да се грижим за принципи. Първата част е вярна, втората не. Всъщност ДПС никога не е била истинска либерална партия и не се е грижела за политически принципи, а изключенията съществуват само доколкото са необходими, за да се стигне пак до лапането на парички. ДПС е опортюнистическа партия, начело с лидер опортюнист, готов на всякакви врътки и съглашения.

“Като лидер на ДПС се превърнах в политически гръмоотвод на всички негативни процеси и явления в страната. Хора, които разграбиха държавата, искат да си измият ръцете с ДПС и неговият лидер” – заяви Доган, заел позата на невинно пострадал от някаква вселенска несправедливост. Сякаш никога не е имало “обръчи от фирми”, никога не е имало “аз управлявам парите на държавата, не депутатите”, не е имало “на тези избори предстои най-голямата политическа битка, защото се решава кой ще разпределя европейските милиарди през следващите години”. Нищо такова – само чистота и невинност, замалко трубадури да запеят наоколо.

Вместо това Доган сам се превръща в трубадур, като затъва във все повече лъжи за красотата на девойката, наречена “тройна коалиция”. “По всички обществени и политически критерии кабинетът Станишев беше успешен, а по икономически показатели – най-успешното правителство на прехода. Политическата философия на тройната коалиция съчетаваше най-положителното в европейските практики” – пее той. Нищо, че, според елементарната логика, ако беше така, хората нямаше да гласуват с отвращение срещу това правителство, защото кой е тъп да се отказва от на баницата мекото. И нищо, че непосредствените му слушатели в залата на НДК всъщност най-добре знаят доколко точно тройнокоалиционната булка е кривокрака, кривогледа и космата. Ама мълчат си срамежливо –  част от тях са давали пари, за да я имат, другата част са взимали пари, защото я имат. Пък политическата проституция, както всяка друга проституция, е занимание срамотно, практикува се по тъмните кьошета, не в добре осветени зали.

Само че Доган знае добре колко уязвимо е твърдението за красотата на тройната коалиция и затова веднага опитва да сложи спирачка пред разпространението на груби шеги по негов адрес, като казва, че “в България, за разлика от демократичния свят, думата “коалиция” има възможно най-долнопробно значение”. Сякаш това долнопробно значение е паднало някак от небето или го има заради изначално проклетия характер на тукашните хора, а не е резултат от конкретните действия на двете “коалиции” с участието на самото ДПС, които ни управляваха през последните осем години.

Ще си призная, че най-голямата изненада за мен от съботната конференция на ДПС дойде от магьосническия начин, по който лидерът успя да съчетае приказките за успешното управление на страната с глупавата, както самият той я определи, идея – България да се превърне в енергиен център или енергиен диспечер за Югоизточна Европа. “АЕЦ Белене е патриотична авантюра за 6 милиарда евро” – атакува чрез истината лидерът на ДПС. Въпросът е какво или кого атакува?

Всички помнят, че идеята за изграждането на тази ядрена мощност се роди при управлението на Симеон Сакскобургготски, в което ДПС беше пълноправен партньор. Подета беше и се превърна в енергийно знаме на българо-руската дружба от президента Георги Първанов, когото ДПС на два пъти избра на президентския пост. Развита и задълбочена беше от кабинета на Сергей Станишев, кабинет, съставен с мандата на Движението и с негово активно участие във всички важни за страната решения. Така че срещу кой тиран размахваме сега калъчката?

Най-вероятно срещу никой – просто в собствена полза.

Какво имам предвид? В момента ДПС е извън управлението, няма никаква възможност да влияе пряко върху решения от такъв характер и затова подобна позиция, насочена на практика срещу руските интереси в България, няма изобщо да впечатли руснаците. За сметка на това обаче може да впечатли европейците, които през последните дни все по-учудени гледат как кабинетът Борисов обръща енергийната палачинка отново в руска полза. А тъй като ДПС няма вътрешнополитически партньорства, на които може да разчита – нито НДСВ, нито БСП са в положение да бъдат сигурна опора, то пред партията стои острата необходимост да затвърди поне външните си политически позиции. И подобна позиция по енергийната тема е твърде подходящ “инструмент” за постигане на напредък по “европейския вектор”.

Третата голяма тема, по която Доган в събота смеси истина с неистина, е тази за сегашното положение в страната и нейното бъдеще. Тук той също е прав за доста неща. Например прав е, че нито лявото, нито дясното в България някога са били истинско ляво и истинско дясно, че демокрацията днес е толкова уязвима, колкото беше и преди 20 години, че “в момента има политически дефицит на национална визия за бъдещето”. Прав е също, че “синтезът на ценностите и културите е историческа матрица за новата европейска идентичност и новия глобален мултикуртурен свят”. И пак подхожда по вече споменатия начин – от вярна база вади погрешни изводи.

Погрешно е например внушението, че “моделът Жан и моделът Иван” са на практика един и същи модел, че демокрацията е уязвима не включително заради действията на ДПС в нейна вреда, а въпреки действията на ДПС в нейна полза, че визията за бъдещето зависи главно от политиците, а не от обществото като цяло. Ако не напълно погрешно, то поне много спорно в момента е и твърдението на Доган, че точно Босфорът и Чанаккале са онези места, където се ражда синтезът на ценности и култури. Поне що се отнася до бъдещето на европейската идентичност, аз бих откроил по-скоро синтезът в огромните мултиетнически квартали на Лондон, из уличките на червените фенери в Амстердам, Прага и Мюнхен, смешението на езиците в Брюксел или културните поклонения в Париж.  

На този фон от истини, полуистини и откровени лъжи, никой не се учуди, когато  Ахмед Доган отново, поне за трети път през последните десетина години, заговори за собственото си оттегляне от политиката и от ръководството на ДПС. “Това е неизбежен акт” – припомни Доган. Наистина, неизбежен е – ама друг път.

И всички го разбраха правилно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: