ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КУХНЯ

декември 7, 2009 at 10:25 am (Публицистика) (Бойко Борисов, Георги Първанов, Конституционен съд, Красьо Черния, Марио Тагарински, Параграф 22, РЗС, Румен Лазаров, Яне Янев, независима съдебна система, ченгетата в Парламента)

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

• Сближаване между Борисов и Първанов наистина има и то не е нито случайно, нито работи за обществената полза 

В политиката е също като в живота – ако има възможност нещо да се обърка, то задължително се обърква. При това бедите никога не идват сами и ако някой ден видите пералнята си развалена, очаквайте скоро да ви навести и хладилният техник.

По тази доказала своята ефективност схема се развиват нещата през последната седмица за управляващата в България политическа партия ГЕРБ, а и изобщо в българската политика.

Всичко започна с един теоретично невинен, а може би мислен и като практически ефективен жест от страна на Бойко Борисов – да тушира напрежението, натрупало се в отношенията му с президента Георги Първанов в името на “добрата съвместна работа между институциите”. Според Борисов тази добра съвместна работа, освен за правилния всекидневен ход на държавната машина, е важна и за добрия имидж на страната пред европейските политически и икономически партньори.

Само че това доведе до разваляне на миксера, в който се очакваше ГЕРБ да смесва визиите си за управлението с тези на подкрепящите управлението партии. Нали идеята в края на краищата е чрез миксирането на обикновена водка, обикновен доматен сок и някои други съставки, народът да получи глътка от необикновения коктейл “Блъди Мери”. Или каквото там друго се цели да получи.

Вместо това обаче, заради затоплянето на отношенията между Борисов и Първанов, се стигна до открит конфликт между ГЕРБ и присъдружната му партия – “Ред, законност, справедливост” на Яне Янев, конфликт, при който много бързо РЗС се оказа без парламентарна група. Марио Тагарински, бивш министър в кабинета на Иван Костов и “професионален политически предател”, както го определят мнозина, напусна десетчленната група на РЗС и тя няма никакъв шанс да бъде възстановена. Иронията е, че правилникът, който РЗС подкрепи единодушно, предвижда при подобен разпад депутатите да остават “независими”, а не да се присъединяват към друга парламентарна група или да образуват нова. От това следва, че и самият Янев вероятно скоро ще трябва да се раздели с поста председател на важната парламентарна комисия за борба с корупцията, който заема.

“Марио Тагарински е само инструмент за готвената политическа репресия спрямо РЗС” – каза по този повод лидерът на партията Яне Янев, като изрази увереност, че напускането на Тагарински е инспирирано от ГЕРБ. Той обаче отиде и още по-далеч, като заяви, че “такива действия още веднъж потвърждават нашата теза, че политическият живот в България се развива в условията на ченгеджийски терор, натиск върху отделни хора и цели партии – методите на бившата ДС са живи и в действие”. Според Яне Янев дори “в България се заражда управленски модел, който копира маниерите на путинова Русия”. В случая се визира възможността сближаването между Борисов и Първанов да стигне дотам, че след президентските избори през 2011-та година те двамата да разменят местата си в управлението по примера на Медведев и Путин.

Премиерът Бойко Борисов отрече върху Марио Тагарински да е оказван какъвто и да било натиск от страна на ГЕРБ и каза, че случилото се е вътрешен проблем на партия “Ред, законност, справедливост”. В същото време той подчерта, че “мнозинството в Парламента не може да бъде застрашено, защото никога не е разчитало на подкрепата от страна на РЗС”.

Технически погледнато, факт е, че мнозинството няма пряка нужда от която и да е присъдружна партия сама по себе си. Но в политиката винаги има и още нещо. В случая – няколко неща. Първо, при досегашната конфигурация в Парламента, ГЕРБ можеше, с добра мобилизация, да разчита на 162 гласа. Това квалифицирано мнозинство, способно да взима решения дори за конституционни промени, вече е поставено под въпрос. Второ – случилото се с РЗС ще накара другите подкрепящи управлението партии, особено Синята коалиция, да се замислят за собствената си съдба и да търсят възможности за еманципация от ГЕРБ. Трето, с отпадането на подкрепата от РЗС и при не съвсем сигурната занапред подкрепа от сините, ГЕРБ ще трябва все повече да разчита само на партия “Атака”. А това ще намали способността на управляващите да лавират политически. Да не говорим за ефекта, който би имало сред европейските пратньори на България, които по принцип трудно преглъщат агресивния национализъм и откритата антиевропейска риторика на Волен Сидеров.

Лошото обаче е и друго. В очите на публиката цялата работа можеше да се размине за сметка на самия Яне Янев – заради основателните съмнения, които съществуват по отношение обвързаността му с бивши ченгета от ДАНС, заради непомерните му политически амбиции, заради често непремерените му думи и действия. Но вече не може да се размине, тъй като през последните дни стана безпощадно ясно, че сближаване между Борисов и Първанов наистина има и то не е нито случайно, нито работи за обществената полза.

Фактът, че премиерът, както сам съобщи, е отърчал да съгласува с президента назначаването на двама нови зам.-директори на ДАНС – нещо, което по закон е изцяло в прерогативите на изпълнителната власт, е твърде показателен за подчинената позиция, в която Бойко Борисов се намира /или е изпаднал/ в момента. За същото говори и съгласието отзованият /или сам подал оставка?/ бивш посланик в САЩ да бъде назначен за…..български консул в Солун на мястото на неназначения там бивш шеф на ДАНС Петко Сертов.

В случая няма да се спирам на по-дълбоките хипотези по въпроса за това защо и как изведнъж Борисов, който даваше вид на човек, готов да се противопостави на политическия макиавелизъм на президента Първанов, се оказа свързан с него. Само ще припомня още няколко факта за това как се оказва, че подобна връзка не работи в обществена полза, тоест – как покрай миксера започнаха да се развалят и другите уреди в българската политическа кухня.

Случайно или не, точно в четвъртък миналата седмица, когато се развиваха баталиите с изгонването на Яне Янев от Парламента заради “обида към държавния глава”, Конституционният съд обяви за противоконституционна съществуващата в парламентарния правилник забрана сътрудници и служители на бившата ДС да заемат ръководни постове в Народното събрание и неговите комисии. Подобно решение се очакваше, тъй като е известно, че, от една страна, българският Конституционен съд е съставен не толкова от независими тълкуватели на законовия дух, колкото от квоти на влияние, в сегашния си състав – най-вече на президентско влияние, а от друга – че и законодателството по въпроса за бившите ченгета е сътворено по образ и подобие на прочутия Параграф 22.

Както и да се разглежда и обяснява обаче, решението на КС е силен удар върху авторирета на ГЕРБ, които като мнозинство ограничиха, макар само донякъде, влиянието на ченгетата в Парламента и срещнаха широко обществено одобрение за това. Нещо повече, независимо дали си дават сметка или не, решението на КС, което можем да приемем като разваляне на хладилника, ще попречи сериозно на демонстрираната досега от Борисов, поне на думи, воля за справяне с корупцията и организираната престъпност в страната, които са откровени метастази на комунистическия режим и неговата ДС.

Например как може да се мисли за реални реформи в “независимата” съдебна система, разядена от политически влияния и  в огромна степен инфилтрирана, както стана ясно след поредица разкрития на Комисията по досиетата, от хора на Държавна сигурност? Ами не може да се мисли. Или пък – може само да се мисли, но не и да се направи в действителност.

Много показателна в това отношение е историята, разказана преди няколко дни от Румен Лазаров, кандидат за председател на Окръжния съд в Плевен, пред Висшия съдебен съвет. Това е историята как вездесъщият черничък Красьо го потърсил за “съдействие” по три дела в Никопол, като му подхвърлил, че става дума за близки хора на другаря Кирил Добрев от Висшия съвет на БСП. И какво, мислите, направил независимият наш магистрат? Отрязал Красьо? Не. Обърнал специално внимание на това делата да бъдат решени по закон и наистина справедливо? Не. Осъдил някого за опит за обида и оказване натиск на независимия съд? Не. Чисто и просто – обадил се на Румен Петков да пита дали това наистина са хора на Кирил Добрев. Ето какво направил. А сега го разказва пред ВСС като какво, може би като пример за проява на героизъм пред красьовите ланци? Но и тази история не свършва дотук. Тя свършва с успокоението, дадено от страна на Румен Петков към нашия герой, независимия съдия Румен Лазаров – да не се притеснява, защото ако онези хора били наистина хора на Кирил Добрев, той щял сам да се обади…..

Ами че тези неща дори в Параграф 22 не пише, че са възможни – което вече показва, че и фризерът е развален, че и печката е сдала багажа, че и пералнята е напълно кихнала. А също че ние, начело с ГЕРБ, се щураме като мухи без глави из поверената ни българска политическа кухня и се молим поне наводнение да не ни сполети. Но молитвите ни изгреждат като глас в пустиня с оглед разваленото кранче на чешмата.     

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклама