МИНИАТЮРИ ОТ ПОЛИТ-ПЕЙЗАЖА
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”
- Кой би искал да притежава експонати от политически пътища към нищото?
1. Девойката от Русе
Една девойка от Русе на име Венета Бакалова написала поезия, в която възпява величествената фигура и някои чутовни подвизи на премиера Бойко Борисов. Посветеното на него стихотворение, разбираемо, започва с молитва към Генерала – “О, достолепни Генерале, поведи ни! Ний вярваме във твоя свят обет!” И завършва, пак разбираемо, с молитва към самия Господ – “Премъдри Господи Иисусе, благослови ти Генерала и България”.
После въпросната девойка издала поезията си в книга със заглавие “Звезда над Витлеем” и с уточнението – “сакрална лирика и други”.
Фактът, че Венета Бакалова съвсем не е девойка, а достолепна възрастна жена, магистър по музика и доктор на филологическите науки, с нищо не променя необходимостта казаното дотук да бъде пълно с ирония. Защото ако се съди по текста на стихотворението за бат` Бойко, тя би трябвало да се намира още в девическа възраст. Или поне да си е останала на девическия акъл.
Случилото се не е голяма изненада. Научно доказан факт е, че в България из словото светотатстват поне толкова хора, колкото нощем из хладилника. Ако не и повече. Доказано е също, че ако нищо не разбираш от поезия, по-лесно ставаш доктор на филологическите науки, защото тези, които те изпитват за доктор, също нищо не разбират от поезия. За музиката не знам как се става магистър, но това за поезията го знам със сигурност.
Къде е политиката в цялата работа обаче, ще попита внимателният читател. Ами политиката е във факта, че българският премиер се радва на подобни глупости, написани по негов адрес. Ако не се радваше, нямаше неговите ПР-съветници да ги публикуват в официалния сайт на ГЕРБ и да се хвалят, един вид, с това. Щяха да си затраят и да отминат факта с мълчание.
Бойко Борисов не е първият български политик, за когото добронамерени иначе хорица сътворявят пълни поетически идиотщини. Слушал съм подобни изблици да се четат на живо по време на срещи и с Иван Костов, и с Георги Първанов, по-рано с Филип Димитров имаше, с Луканов също. За Царя да не говорим, за него томове са писани. Само че, доколкото знам, никой от тях никога не ги публикува в официалния си партиен сайт, та да ги превърне в реална част от българския политически пейзаж. А Бойко ги публикува.
Ако не ги е публикувал самият той, да си смени веднага ПР-ите, защото иначе ще излезе, че времената на сборника “Априлски сърца”, пълен с псевдопоетични възхвали на Тато, не са отдавна отминали в България.
2. Президент и Генерал
Президентът и Генералът пак се разбраха – в името на България. Дано да не е заради вимето на България, но това подлежи на изясняване тепърва.
Бойко Борисов “неочаквано” се появи на среща с Георги Първанов във вторник и двамата изглежда не само загладиха противоречията си, а и решиха да излязат с общи инициативи – подкрепа на кампания за донорството на органи и свикване на Консултативния съвет за национална сигурност по въпроса за реформата в съдебната система.
След срещата премиерът определи случилото се като “важен сигнал, че институциите работят в синхрон и с необходимото разбирателство” и добави: “Винаги съм твърдял, че пред Европа това е изключително важно за доверието към една държава”.
Европейската опаковка на събитието обаче не бива да ни заблуждава досежно, както се изразяват юридическите среди, неговата балканска същност. Защото никак не върви да се похвалиш пред Европата, че си постигнал разбирателство с един президент, когото самата Европа по многобройни съображения се гнуси да кани на срещи вече поне три-четири години.
Главните от тези съображения са обвързаността му с бившата Държавна сигурност, съмненията за контакти с крадливи бизнесмени и твърдата му позиция в защита на руските интереси в България, а оттам – и в Европа. Така че цялата работа с постигнатото разбирателство между Президент и Генерал си прилича на чисто нашенски пазарлък.
Но сякаш пазарлъкът в случая излиза малко кон за кокошка, защото, доколкото се разбра, премиерът се задължава да прави разни неща, тоест, да поема отговорности, докато президентът се задължава единствено да не прави разни неща, най-вече да не му пречи – да не налага вето на бюджета, да не прави въртели за посланиците, които правителството иска да отзове и т.н. Така е на повърхността. Какво е в дълбокото – може само да се предполага.
Сещате ли се от колко време вече никой от прокуратурата, пък и от политиците, не обелва и дума за прокурорската проверка, започната срещу Сергей Станишев заради “онези документи” на ДАНС и МВР? Сещате ли се от колко време вече никой не е питал какво решиха експертите, които до ноември трябваше да имат яснота по въпроса за строителството на тъй наречените “големи руски енергийни проекти в България”?
Аз лично не се сещам. Просто забравих. Така ми е по-лесно.
Сещам се само за социологическата данна, че от онези 65 процента подкрепа за досегашните действия на новото правителство, само 11 процента са твърди, а останалите са в различна степен на колебание. А колаборацията на Борисов с Първанов може да доведе само до засилване на колебанията.
3. Опозиция или О, позиция
О, позиция! ще възкликнем с изненада и гордост, когато опозицията наистина роди такава. Засега не е родила и затова не възкликваме.
Най-голямата опизиционна партия, БСП, се отказа от най-добрата си опозиционна възможност – дебатите по бюджета, по време на които можеше да разбие на пух и прах идеите на управляващите за справяне с кризата и предивдените реформи.
Само че явно не можеше, защото не можа.
Тези дни, преди второто четене на бюджета пък, БСП излезе с алтернативен бюджет, в който предлага приходите да се увеличат със седемстотин и не знам си колко милиона лева. То на хартия и със седем милиарда можем да ги увеличим, не е проблем. Само че после няма да можем да ги похарчим и ще трябва да крадем част от тях…..
Другата парламентарно представена опозиция, ДПС, мълчи, та се не трае. Ще помълчи така до местните избори, а после, в зависимост от резултата, ще помълчи и до президентските. Знае Доган, че и следващият президент няма да мине без неговата подкрепа, но още е рано да се говори за това.
4. Новите съуправляващи
Синята коалиция, РЗС и “Атака” вече няколко месеца играят управляващи, без да са в управлението. Това е доста гениален ход от тяхна страна, но е трудно да се разбере как точно го постигнаха. А трябва непременно да се разбере, с оглед да се избягва друг път възможността подобна простотия да се случи в българската политика.
Наистина, по времето на Живков имаше едно БЗНС, което изпълняваше същите функции, да бъде на котката опашката. Но то, макар и като цяло фиктивно, все пак беше представено във властта – например от титани на земеделската, пък и изобщо на всякаква друга мисъл, като другаря Тано Цолов. Щеше ми се тук да припомня и други значими имена като Пеко Таков и Мако Даков, но те май си бяха чисти комунисти, а не прикрити като земеделци.
Така или иначе, факт е, че в момента няма никаква политическа неяснота по въпроса кое твърдение е по-вярно – дали че Бойко Борисов не може без помощ от присъдружните си партии или че те не могат без него. Никак не са далеч от истината онези коментатори, които казват, че ако ГЕРБ завърши успешно мандата си, навъртащите се около него вместо повече, ще станат по-малко – като брой партии, де.
Процесът вече започна в партия “Атака”, от която се отлюспи най-голямата организация, бургаската. С последните развития около избора на председател успешно продължават да се задълбочават и сътресенията в СДС. Те всъщност не са спирали от 91-ва година насам, само се явяват постоянно в нова форма.
Историците на българската политика притежават вече богата колекция от такива нови форми, незапълнени с никакво съдържание. Само че няма на кого да продадат колекцията си, защото кой би искал да притежава експонати от политически пътища към нищото.
Епилог
Лошото е, че истински епилог за политическите глупости в България няма измислен.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар