ДА СРЕШЕШ МОКРО КУЧЕ С ГРЕБЕН

ноември 30, 2009 at 2:17 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

  • Какво е общото между възкресяването на една мъртва партия и умъртвяването на една жива телевизия? 

Многобройните собственици на кучета в България би трябвало лесно да си отговорят на въпроса какво е общото между възкресяването на политическия труп НДСВ и умъртвяването на телевизионното пеленаче RE:TV. За останалите ще поясня, че когато изкъпеш кучето и понечиш да го срешеш с гребен, то мирише гадно на мокра козина. И не само с гребен, с каквото и да го срешеш, или изобщо да не го решеш, пак мирише. Дори да го напарфюмираш – мирише.

Та и в случая така – собствениците на НДСВ и RE:TV, независимо едни от други, решиха да напарфюмират и срешат съответните си решения, но вонята на мокро куче още дълго ще се носи из България.

Някои ще кажат, че това твърдение надценява значението за общия ни български живот и на НДСВ като партия, и на RE:TV като телевизия. Да – ако се разглеждат сами по себе си, а не като знаци, оставени сред пейзажа на същия този живот.

Какво например ни нашепва жълтият знак, който изобразява задраскан образ на Величеството отпред и ухилен образ на Величеството отзад?

Първо ни припомня библейската заръка да нямаме други богове, освен Мене си, да не си създаваме идоли и да не им правим свирки, защото от всяко дърво свирка не става. Или правилното беше – на всяко дърво свирка не бива, не помня вече.

Симеон Сакскобургготски се върна/бе върнат в България с едно ясно послание. А то не беше “Ще ви оправя за 800 дни”. Не беше – “Дайте ми властта, защото съм честен човек, мисля само за благото на страната, не за личното си такова”. Не беше също – “Всичко ще си кажа, когато ми дойде времето”. И тези, разбира се, но истинското послание беше друго – да разрушим двуполюсния политически модел. Години преди това комунистите започнаха да се зъбят на въпросния двуполюсен модел, защото се видя, че в него по-трудно се размиват отговорностите. Та в името на тежките си отговорности за бъдещето на България те размиха самия модел, като вкараха в него оксиморона “бивш-цар–лидер-на-партия-и-министър-председател-на-бившото-си-царство”. Избуялите отвсякъде царедворци много помогнаха за реализацията на този оксиморон. Чрез него в България се отвори широко портата за чалга-мисленето, за чалга-политиката, при които за достойнство се смята не това, което правиш, а това, което премълчаваш. Не политическите идеи и принципи, които защитаваш, а липсата на политически идеи и принципи. Не истината, а привидността. В интерес на истината, привидност е, че голяма част от тъй нареченият “прост народ” не жаждаше подобно развитие. То затова се и случи, де, иначе не би.

Когато говорим за разрушаването на двуполюсния модел в България, веднага се сещам за онази знаменита сцена от “Швейк…..” в която, като наказание за някакво провинение, офицерът-идиот кара войниците да маршируват и щом ги попита: “Е, сега, какво направихте?”, те в ритъм да му отговарят: “Едно-голямо-лайно-направихме!” И ние така с двуполюсния модел.

Но нямаше да обяснявам всичко това, ако на конгреса си в събота НДСВ беше се разпуснала мирно и тихо, вместо Милен Велчев да призовава в изказването си партията “да не допусне „пагубният двуполюсен модел“ да се създаде отново под нова форма, тъй като днес се наблюдава нетърпимост към опозицията и към критиките в медиите”.

Парадоксът е, че днешната ситуация само изглежда като двуполюсен модел – Бойко Борисов и присъдружните му партии срещу остатъците от БСП и нейните присъдружни партии. Истината е, че продължаваме да живеем в модел на разбито, на ненормално политическо пространство, което не е ориентирано по оста ляво-дясно, плюс естествените нюанси, а съществува в аморфен вид. Например – липсват доказателства както за дясното на ГЕРБ, така и за лявото на социалистите. И всъщност това е добра среда за виреене на клиентелистки партии като НДСВ.  

Ако бях гаден песимист, щях да кажа, че няма логика в това НДСВ, която в известен смисъл се оказа жертва на предизвиканото от самата нея дебалансиране на политическата система и изобщо на стремежа за унищожаване на “политическото като такова”, да продължава с призиви балансите да се разрушават. И в подкрепа на това щях да цитирам  заместник-председателя на НДСВ Минчо Спасов, който покрай конгреса заяви, че “партията се е отдалечила от истинската си политическа кауза, която стои доста по-вдясно” и че проектът НДСВ е изчерпан.

Но тъй като не съм гаден песимист, а гаден оптимист, ще кажа, че политическа логика в това изказване на Велчев може и да няма, но политико-икономически смисъл има – за него самия и за някои от по-напредналите царедворци, за самото Величество, за кукловодите на целия този “проект”. Повечето българи, дори и доста от политическите анализатори, малко рано ги отписаха. На конгреса жълтите ясно казаха – ние искаме да вземем каквото можем на местните избори, за да дадем поне малък стимул на нашите членове по места, та да не се разбягат съвсем. Но голямата ни битка ще е за президентските избори. Тук всъщност е заровено жълтото на онова куче, дето мирише.

Мнозина веднага заподозряха, според мен погрешно, че за президентските избори ще се кандидатира Симеон, нещо, което по рефлекс започнаха да подозират още по-силно, след като той пъргаво отрече. Истинският голям коз на НДСВ да остане още време в политиката обаче се казва не Симеон Сакскобургготски, а Меглена Кунева. Разбира се, дотогава има още две години, през които много неща могат да се случат. Например може Кунева изведнъж да зареже жълтите си приятелчета и да се превърне в нечии друг коз. Или да заиграе като самостоятелен играч. Може пък, дори да си остане в НДСВ, нейната кампания да бъде тотално сгрешена, така че да отпадне далеч преди финала. А може и да бъде отстреляна с компромат от очаквана или неочаквана посока.

Всичко това са възможности, които биха довели до реалното разпадане на НДСВ. Но докато работата с Кунева се изясни, иззад образа на новия партиен председател Христина Христова, която смело твърди, че някой около нея изповядва истински либерални ценности, ще надзърта благият образ на царя-народолюбец, който иначе обеща да си стои кротко във Врана и да запълни всички празнини в образованието си, като прочете книгите, които досега в живота си е отлагал да прочете, зает с по-важни държавнически дела.

Често съм се чудил как точно излизат различните хора от политиката. Хайде, за свестните например съм чувал, че излизат по-бедни, отколкото влизат. Ами другите? Сега се оказва, че те, другите, излизат недочели…..

Къде е пресечната точка между ставащото с партия НДСВ, която в събота бе открита отново, въпреки че от нея страната няма нужда, и ставащото с телевизия RE:TV, която в петък пък бе закрита, само след година и половина в ефир, въпреки че от нея нужда има – доколкото беше сред малкото останали честни и прилично говорещи български медии?

Гадната миризма на мокро куче и в този случай идва от факта, че България се оказва територия за създаване на привидности, които се представят пред публиката за нещо реално – до момента, в който изпълнят истинските си функции и бъдат захвърлени в небитието.

Както мнозина през 2001-ва година повярваха в митичния мадридски цар, така заради RE:TV напоследък част от публиката започна да вярва, че не всички журналисти в  България са маскари. За тази вяра, впрочем , спомогнаха и самите журналисти, които пък сякаш повярваха на нейните собственици, че ще направят всичко възможно да поддържат една истинска, свободна, гражданска телевизия в България – и работиха за това с пълни сили.

Както партията НДСВ се оказа временен проект, който сега се възражда, за да се изцедят и последните капки от него, така RE:TV се оказа временен проект, от който явно е изцедено вече всичко, щом се зарязва.

Какви изначално са били целите на този телевизионен проект може само да се гадае. Някои виждат в него добре прикрит зад приказки за почтеност и гражданска позиция опит да се извлекат печалби от телевизионен бизнес. Който се провали точно откъм бизнес-страната си. Други смятат, че собствениците на RE:TV я създадоха с ясната идея да похарчат малко пари, но да поддържат все пак някаква  опозиция срещу тройната коалиция  в услуга на ГЕРБ. А сега, след като властта се смени,  закриват я, за да не харчат излишни пари. Пък и да не бе случайно телевизията да вземе да се превърне в опозиция и на ГЕРБ. Трети казват, че RE:TV се провали, защото категорично отказваше да пуска българска музикална и политическа чалга, както и турски сериали.

В края на краищата – колкото граждани, толкова и хипотези.

Но която и хипотеза да е вярната, нито една от тях не изключва гадния привкус в устата, който остава, щом човек седне да разсъждава за такива незначителни иначе събития от всекидневното българско битие като смисъла на дадена партия или  безсмислието на дадена телевизия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: