В ПРИЛИЧЕН ВИД И ОТ КРЪСТА НАДОЛУ

ноември 27, 2009 at 5:44 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

/Фили/ От 19 ноември насам България има нов президент и нов външен министър, без това на практика да се е отразило по какъвто и да било начин в динамичния иначе политически живот на страната. Става дума, разбира се, за белгиеца Херман ван Ромпой, първият президент в историята на Европейския съюз и англичанката  Катрин Аштън, първият общоевропейски външен министър.

Двата поста бяха създадени с решение на Лисабонския договор, който по същество е опит да се заложат нови баланси и да се изградят донякъде нови механизми за взаимодействие в твърде бързо и твърде много разрасналия се след 2004-та година Европейски съюз. След като търпеливо и на малки стъпки съпротивата на различни страни по различни точки от договора бе преодоляна, той трябва да влезе в сила от 1 декември, а от 1 януари официално встъпват в длъжност и новоизбраните президент и външен министър.

“Председател на Европейския съвет” е официалната длъжност, заета сега за първи път от Херман ван Ромпой. Мандатът му е две години и половина, като той може да бъде избиран най-много за два мандата. Доста разнообразни са мненията за това дали европейският президент в действителност има реална власт или позицията му включва само координационни и представителни функции. Все пак се очаква той функционално да замени сегашното ротационно председателство на евросъюза и повечето наблюдатели са съгласни, че в тази позиция са заложени и възможности за доста по-сериозно влияние, което обаче зависи до голяма степен от личните качества на президента.

По-ясни на пръв поглед са нещата около външния министър или “върховен представител по общата външна политика и политиката по сигурността”, както е официалното название на длъжността. Той, в случая – тя, Катрин Аштън, е и заместник-председател на централния изпълнителен орган, Европейската комисия, има мандат от пет години и за функциите си на външен министър разполага с огромен бюджет и персонал от над 5 000 служители. 

– Пламен, научиха ли българите, доколкото вече от три години официално са европейци, имената на новия си президент и новия външен министър? 

– Чуха ги, Фили, поне някои българи ги чуха. Дали и доколко са ги запомнили е трудно да се каже, по-скоро не, защото имената са непривични, имам предвид – непривично е за българското ухо да възприеме имената Ромпой и Аштън като имена на свои, “домашни” политици. Пък и мнозина тук все още смятат Георги Първанов за президент, макар други да имат силни колебания по въпроса. Това е шега, разбира се, но може би не е чак толкова далече времето, когато вече няма да е шега. 

– Ако имаш предвид Георги Първанов, то ясно е, че след 2011-та година той със сигурност няма да е президент….. 

– Всъщност не, имам предвид нещо далеч по-важно – европейското развитие в посока не само разширяване, а и задълбочаване. Задълбочаването означава, че все повече ще се върви към засилване на влиянието на общите европейски институции. Това от своя страна е свързано с отказ от все по-големи “парчета” национален суверенитет в името и заради ползите от водене на единна европейска политика. Такъв е първият етап, в който вече на практика пристъпихме с избора на общия президент и общия външен министър. В този процес личностното национално самосъзнание няма да се промени чувствително, всеки ще си остане българин, поляк или какъвто се е родил, но според мен ще започне да се променя общностното ни самосъзнание, а оттам и гражданската ни чувствителност. 

– В смисъл, че у българите все повече ще се засилва усещането за европейска принадлежност, така ли? Но въпреки упоритите десетилетни опити по време на тоталитарния режим, българите не се почувстваха граждани на Съветския съюз, защо сега да се почувстват граждани на Европейския? 

– Причините са няколко, Фили. Но преди да стигна до тях, нека кажа, че под промяна на общностното самосъзнание и гражданската чувствителност имам предвид например неизбежната трансформация на българското политическо мислене в европейско политическо мислене. Няма как това да не стане, макар  бавно и мъчително, след като институциите работят по европейски правила, а политическите партии са част от европейските политически семейства. По същата логика разслоенията в гражданското общество, специфичните интереси на различните обществени групи, ще започнат да търсят и намират себеподобни, да се подпомагат и развиват заедно със себеподобните в други европейски страни, а не в тесните национални граници.

А защо това не се получи със Съветския съюз? Ами, първо, защото има разлика между начина, по който една тоталитарна система те принуждава да станеш част от нея и естествените механизми на привличане, с които една демократична система ти дава възможност да реализираш желанието си да станеш част от нея. Второ, защото това желание е част от избор, тъй нареченият цивилизационен избор на България, която, независимо доколко инстинктивно или съзнателно, припозна Европа, а не Азия в себе си. И трето, заради свободата и перспективите за развитие, които европейската система предлага, а съветската – не. 

– Процесите на цивилизационна трансформация, за които говориш обаче, са твърде бавни, нещо повече, в самия Европейски съюз срещу тях има понякога спонтанна, понякога организирана съпротива. Как виждаш реализацията им във времето? 

– Може и да не си даваме сметка, но промените вече започнаха, Фили. Въпросът е не кога ще свършат, защото целта всъщност е развитието никога да не свършва, а кога ще станат достатъчно забележими, не само статистически, а по такъв начин, че всеки да си даде сметка за тях в индивидуалното си битие. И да хареса начина, по който се е променил лично той и животът около него.

Разбира се, че има съпротива. В личен план например аз страшно уважавам и до голяма степен споделям ироничното отношение към бюрокрацията и другите недостатъци на Европейския съюз, както и общото консервативно отношение на англичаните към развитието на центростремителните процеси вътре в съюза. От друга страна обаче като анализатор на процесите си давам сметка, че за България, в състоянието, в което се намира в момента, проявите на подобна на британската  дистанцираност от общността би била пагубна.

Обратно, мисля, че ако наистина следва своите национални интереси, България би трябвало да е сред първите и най-активни държави, които пораждат и подтикват центростремителните процеси в Европа. В този смисъл смятам, че веднага след избора на Херман ван Ромпой за президент на Евросъюза, в София трябваше да се устроят национални тържества с белгийска бира по този повод. Или каквото там се прави, за да се отбележи подобаващо събитието. И това не за да се подмажем по някакъв начин на новия президент, а за да могат повече хора тук да си зададат въпроси и да осмислят този български интерес. 

– Всъщност, Пламен, България официално подкрепи избора на Херман ван Ромпой и баронеса Катрин Аштън за президент и външен министър на Евросъюза, но разбра ли се какви бяха основанията за това, защо точно тях, а не други кандидати? 

– Аз лично доста се порових, за да разбера, Фили. И пак не разбрах. Всичко, което намерих по въпроса, се съдържа в едно изказване на външния министър Румяна Желева, че си струва България да подкрепи Ромпой, защото и много други страни го подкрепят. Ако бях учителка по каквото и да било, щях да пиша чиста двойка на Желева за подобна аргументация в защита на каквато и да било теза.

Поне да беше казала, че подкрепяме Ромпой, защото е поет и човек с чувство за хумор, въпреки строгото си католическо възпитание и суховатото си философско и икономическо образование. И въпреки че като политик е, общо взето, световно неизвестен. Или да беше казала, че го подкрепяме като представител на “малките” държави в Евросъюза, които имат интерес да блокират възможностите за диктат на големите. Или пък дори – заради заявената му отпреди това политическа позиция срещу приемането на Турция в Европейския съюз. Каквото и друго да беше казала Румяна Желева, щеше да е поне повод за личен размисъл и публичен дебат.

От друга страна обаче тя се изрази по единствено възможния начин и каза истината. Желева сътвори точна формула, с която резюмира защо и как България цели три години продължава да бъде член на Европейския съюз само номинално. Подкрепяме, защото другите подкрепят. Тъй като не съм учителка, бих дал награда за това изказване. Но трябва да се внимава когато българският представител излиза на международната сцена да си получи наградата, да носи не само европейско сако и вратовръзка, а и да бъде в приличен вид и от кръста надолу. Иначе публиката, вместо да му ръкопляска, ще му се смее.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: