КАРАКАЧАНКАТА, ДЕТО ИЗЛАПА ПАУНИТЕ

ноември 23, 2009 at 6:19 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица” 

  • Ако Борисов продължи да играе тактически, вместо да мисли стратегически, може да се провали на един от най-сериозните изпити по българска политика, които му предстоят 

Съмнения и подозрения се изразяват от различни страни напоследък, че Бойко Борисов нещо се опитва да се сдуши с Доган. Или обратно – че Доган се опитва да се сдуши с Бойко Борисов.

Като основен аргумент се сочи факта, че, въпреки атаката, която сегашните управляващи провеждат срещу бившите управляващи, ДПС, или поне върхушката на ДПС, малко или много остава незасегната. Припомнят се и някои по-стари изказвания на премиера Борисов, който неколкократно е заявявал, че счита Ахмед Доган за най-големия политик на българския преход, за най-големия си конкурент в политиката, за изключително тежък противник. Припомня се също факта, че от доста време насам Доган мълчи упорито и не коментира нищо от случващото се в държавата, включително това, което засяга пряко собствената му партия. Пуска напред да говорят само мюрета като Лютви Местан, което обикновено е знак, че самият Доган играе игра и чака тя да се развие, за да има последната дума.

От своя страна Бойко Борисов с огромна неохота отговаря на все по-упоритите журналистически въпроси, насочени към отношенията му с ДПС, като отрича всякакви съмнения за възможно сътрудничество и изтъква своите аргументи. Аргументите му са изброяване на предприетите досега действия.

Да, наистина, бившият министър на земеделието Валери Цветанов, назначен от ДПС, пръв от състава на предишното правителство стана обект на прокуратурата. Поискан и получен беше депутатският имунитет на двама народни представители от Движението – Гюнай Сефер и Мидхад Табаков. Те са обвинени в документни измами и вземане на подкуп – обвинения, свързани с дейността им отпреди да влязат в Парламента. Името на втория човек в ДПС Касим Дал се появи в скандала около знаменитото тефтерче с контакти на Красьо Черничкия. Нещо повече, оказа се, че Касим и Красьо наистина са си ходили сериозно – по лов, по кафенета, по моабети. След настояване от страна на Иван Костов, през миналата седмица бе подновена и прокурорската проверка за имотите на ДПС, тъй наречените “сараи на Доган”, която вече втора година се точи без резултат.

Само че повечето коментатори възприемат всички тези действия като съвсем символични – нещо като весело продължение и допълнение към историята за онази,  подарената преди години от Борисов на Доган каракачанска овчарка, която, вместо да пази двора му, на бърза ръка издушила и излапала пауните, които се разхождат  вътре. И колкото да настоява Бойко Борисов, че в това българската овчарка да излапа турските пауни има дълбок скрит смисъл, съмненията остават.

А съмненията остават, защото аргументите, свързани с делнични действия, не са достатъчни да се докоснат до истинската основа на нещата, която се корени по-дълбоко, в самата политическа тъкан и в политическата логика на събитията в България.

В астрофизиката, в раздела за черните дупки, има един термин “хоризонт на събитията”. Това е мислената линия, зад която никакви събития не се виждат, но към която всички събития, ставащи отпред, се насочват. Ако направим аналогия с българската политика в този момент, ще видим, че хоризонт на събитията в случая са предстоящите след две години президентски избори.

Широката публика може би не си дава сметка и трудно ще повярва на това, защото смята, че още е твърде рано – едните избори едва приключили, да мислим за другите. Само че попитайте Ахмед Доган дали широката публика е права и ще разберете, че не е. Аз лично в предишни години при подобни ситуации съм го питал, та знам от първа ръка.

Самият Бойко Борисов сега е в положението на широката публика – не вярва. Тъй като все още не си е дал напълно сметка какво му е на главата, и тъй като играта за президентския пост в момента изобщо не е неговата игра, той с голяма неохота се включва в разговори за отношенията с ДПС. Неохотата е плод на вътрешното му усещане, че някак си е принуден да играе в нечия чужда игра.

Усещането на Борисов е вярно. Инстинктът му на политическо животно обаче работи силно и поради това пък той успява да не прави крайни изявления от рода на “не, никога, в никакъв случай”. Изглежда добре си дава сметка за нещо, което и сам през юни, в блога на Николай Бареков, припомни в интервю, като каза: “Нито Станишев, нито президентът, нито политическите партии досега са управлявали самостоятелно, без Доган. Не случайно и Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов стават президенти само с негова помощ. Не случайно и Костов, и Царя, и Станишев, и преди това Попов, стават премиери с неговата благословия и подкрепа.”

Какво знае Ахмед Доган, което Бойко Борисов не знае? Или за което предпочита да не мисли сега?

Доган знае със сигурност например, че до времето, когато президентската кампания започне да набира сили, вълната ГЕРБ вече няма да се плиска толкова нашироко и да събира нова и нова обществена подкрепа в България. Най-вероятно обратно – повече или по-малко ще се свие. Просто електоралният капацитет в страната е твърде ограничен, а публичните интереси са твърде противоречиви. Пък и големите цунамита бързо идват, но и бързо отминават.

Доган знае също, че на следващите президентски избори сегашният държавен глава Георги Първанов няма да се кандидатира, но със сигурност ще има свой фаворит за поста и ще направи всичко възможно да събере максималната подкрепа за него – било като потегне здраво редиците на БСП, било като направи собствена, нова политическа формация, било по някакъв друг начин. А когато има поле за сблъсък между две основни фигури, това вече е полето на политическия пазарлък, в което Доган най-обича да играе. Често той дори не е пряк политически пазарлък, а косвен, просто Доган заема най-добрата позиция, така че никой да не може без него.

Силно подозирам, че лидерът на ДПС знае още нещо, което, може би подведен от случилото се на кметските избори в София, Борисов забравя. Или пренебрегва, все едно. Това е фактът, че Синята коалиция, в каквото и състояние да се намира след две години, поучена от сегашния опит с Фандъкова, също задължително ще издигне свой кандидат за президентския пост. От гледна точка на ГЕРБ това ще доведе до разпиляване на гласовете, което трябва да се компенсира отнякъде. Защото явяването на балотаж би било равносилно не само на загуба за партията, но и  на лично поражение за Борисов.

Вероятно нищо от това няма да има значение, ако Бойко Борисов реши сам да се кандидатира за президент през 2011-та. Но Доган знае, че тази кандидатура няма да се състои, защото президентските конституционни одежди са твърде тесни за широките рамене на сегашния премиер и вратовръзката ще му стяга прекалено силно около врата.

Всичко това означава – Доган знае, че не е далеч времето, когато неговото време отново ще дойде.

Затова първата му задача в момента е да оцелее лично като политик при евентуалните прокурорски набези. Тоест – да даде пауните на каракачанката, дори може би да пожертва и част от двора, онази, с барбекюто, но да си запази поне къщичката. И тъй като няма друг полезен ход в тази посока, предпочита да мълчи, следвайки съвета на Борисов към Станишев – като е виновен, поне да си трае, да не ме ядосва – съвет, който Станишев обаче не чу правилно, за разлика от Доган. Втората му задача е да сложи ред в собствената си къщичка, която, въпреки строгите вътрешнопартийни правила на управление, няма как да не е разтресена от събитията напоследък.

Третата задача на лидера на ДПС, пряко свързана с втората, е да направи така, че да не умре внезапно активният български национализъм в лицето най-вече на топящи се партии като Атака и ВМРО.

Четвъртата му задача е по знайни и незнайни механизми на публично влияние да поддържа в обществото жив спомена за себе си, за това, че не е случаен политик, за това, че продължава да е в играта. Мълчанието и за това му помага.

Петата му задача е да се пази като дявол от тамян от подозрения за заговорническа дейност с бившите си партньори от БСП.

Шестата му задача е да си осигури отнякъде политически гръб. Това може да бъде някаква по-солидна външна подкрепа или пък реализация на нов вътрешен проект, по-успешен от неуспешния проект “Лидер” на Христо Ковачки.

Седмата му задача, за реализация на която обаче все още е рано, ще бъде да всее и поддържа колкото може повече разногласия между ГЕРБ и, както се водят, присъдружните им партии, най-вече, разбира се, между ГЕРБ и Синята коалиция.

Всичко това в момента, когато Бойко Борисов реши, че президентските избори вече са на дневен ред в програмата, ще означава, че Ахмед Доган ще има няколко солидни крачки преднина. А ако Борисов отсега не си даде сметка и продължи да играе тактически, вместо да мисли стратегически, може да се провали на един от най-сериозните изпити по българска политика, които му предстоят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: